4. Защо тялото ми иска да живее?

 Мога ли да поставя въпроса така? Как да разбера тази привързаност на тялото ми към живота? Впрочем, за какъв живот става дума – нима “живот” и “тяло” не са едно и също нещо, казано с различни думи? Мога ли да си представя тялото си “извън живота”? Това смъртта ли е – ужасната алтернатива на живота, на която обаче тялото ми е обречено?
 Дали пък причината тялото ми да обича така страстно живота не е именно предчувствието, че животът му е кратковременен, нетраен, постепенно изплъзващ му се? Усеща ли тялото ми това – или то нищо не знае и не иска да знае за смъртта?
 Ето защо ми се налага отново да се питам: защо тялото ми иска да живее? Вероятно не просто затова,защото е “израз” на… волята за живот? Такъв един отговор нищо не би ми казал, а нали моята цел е да постигна нещо повече от онова, което “и без това си зная”? Тялото ми е изпълнено с жизненост, с жизнена сила, която търси своята реализация, изразяването си по някакъв начин – мога ли да приема това?
 Тогава за него животът е “неизбежност” – та нали той е негова същина? Тялото ми е “част” от “виталната цялост” на световото съществуващо, при това е “част”, която е привилегирована: тялото ми съвпада с мен самия – какво означава това? До какво води това преимущество на моето тяло?
 Дали само до това, че чрез тялото си аз разбирам живота, “участвам” в неговото тайнство? В този случай не се ли оказва, че аз самият съм живот – и това е благодарение на тялото ми? Тогава какво иска животът в мен самия, в моето тяло?
 Може би иска всичко онова, което е близко до живота, “наподобява” живот, “подобава” да бъде искано от живото? И не обича онова, което е “извън” живота, което ме отдалечава от него, което е несъвместимо с неговата същност – мога ли да приема това?
 Какво тогава е близко до живота, явява се израз на живот, и какво е несъвместимо с него, отдалечава ме от неговото тайнство? Животът се стреми към живота , а също “бяга” от онова, което не е живот – това отговор ли е на поставения въпрос?
 Ако е така, то кое е онова,което е близко до живота? Кое е онова преживяване, което пряко изразява същината на живота? Кое е преживяването, което ми дава усещането, че съм в живота – а не извън него? Кое е преживяването, към което “цялото ми същество” се стреми – и не би се отказало от него “на каква да е цена”?
 Може би това преживяване е удоволствието, “тръпката”, която тялото ми обожава? Защо е така, дали основанията, които посочих, са достатъчни? Или останалото е толкова просто: защото така е поискал Създателят, давайки на човека тяло?
 Или пък, давайки му тяло, се е стремял да го “изкуси”, изпратил му е “изкушения”, изпитвал го е? Може ли Създателят така да си играе със своето все пак прекрасно творение? Тогава? И съответно, мога ли да приема, че “неудоволствието” е онова, от което тялото “бяга”, не може да понася?
 Какво всъщност е неудоволствието, защо то съществува след като е несъвместимо с “изискванията на живота”? Дали пък то не е “път към смъртта”, по който живото с право не иска да върви? Защо все пак ни е дадено страданието?
 Може би то съществува само за да можем чрез него (”на неговия фон”!) по-добре да оценим превъзходството на удоволствието? Нали все пак удоволствието превъзхожда страданието по своята “преданост” на живота, по своята екзистенциална пълнота? Нали естественото е човек да обича удоволствието, а също да мрази неудоволствието, страданието?
 Какво ще си помисля когато срещна човек, който твърди обратното? Има ли, впрочем, такива хора – които “с цялото си сърце” твърдят подобни неща? Нима желанието за удоволствие не е най-естественото, т.е. такова, което пряко изразява естеството на живота?
 Мога ли тогава да приема,че тялото ми е преизпълнено с желания за удоволствия, че то е “котел”,пълен с такива желания? И мога ли също да смятам, че тялото ми обича по-силните удоволствия, съответно страстта му към по-слабите отслабва, преминава в безразличие при определено отслабване на интензивността на удоволствието?
 Не е ли същата и зависимостта при болката (страданието) – то е толкова по-нежелано колкото е по-силно? За какво ще ми послужат тези зависимости, какъв е техния смисъл? Те не са ли “баналности”, лишени от по-значим смисъл?