2. Как съществуват “нещата”?

 Какво е това, което наричаме “нещо”? Нещото не е “нищо”, то не е и “всичко”, тогава не е ли тъкмо “строго определеното” и “конкретно” съществуващо? А дали “нищото” не е “неопределеното (не)съществуващо”? Или то си е просто нищо, а не… нещо?
 По такъв начин нещото не е ли произлязло от нищото чрез определянето, “отграничаването” и “отвоюването” му от нищото? Дали пък бог не е именно Определящият, “извикващият към съществуването”, т. е. създателят на всички неща?
 Или нещо винаги възниква от друго нещо, но от нищо не може да възникне? Но всяко творчество и създаване не е ли винаги раждане от нищото? Трансформацията на нещо в друго нещо творчество ли е? Как тогава да е вярно положението, че “от нищо нищо не възниква”? Не е ли това положение “изобретение” на разсъдъка, който съвсем не разбира творчеството, свободата, живота и пр.?
 Дали нещата “вечно си съществуват” (“са съществували, “ще съществуват”!) и само се “преобразуват”? Дали те не са преходни, неустойчиви, изменчиви, нетрайни? Но тяхната склонност към изменения няма ли да доведе (не трябва ли вече да е довела!) до “стихване на измененията” поради изразходване на заложената в тях енергия?
 За да има изменения не е ли необходим винаги възобновяващ се източник на ресурси (енергия), който да компенсира “разсейването” на енергията? Коя е тогава силата, която поддържа съществуването на нещата?
 Впрочем, могат ли атомите сами и “спонтанно” да се свържат в “милиарди” (непостижимо много повече!) качествено различни образувания? Ако атомът е едновременно и “частица”, и “енергия”, то тогава какво е той? “Нещо” или “нищо”? Дали пък атомът не е само “теоретично допускане”, конструкция на ума – необходима му за да проумее поне отчасти непостижимата иначе сложност на нещата, на материята?
 Може ли хаотичното движение на атоми (на “елементарни частици”) от само себе си да сътвори и поражда толкова, по същество неизчислим брой качествено различни образувания? Как да си го представя, или това е невъобразим абсурд? Дали пък учените, които проповядват този възглед, не са… “непоправими мистици”, вярващи в чудеса?
 А дали тези атоми, по пътя на “самогрупирането”, не са създали и… живота, също и човека? Не е ли това най-чудната мистерия, която човек изобщо може да измисли? Не се ли оказва, че в основата и на науката лежат “вярвания” (в чудеса и пр.), които са по-мистични дори и от “вярванията в духове”?
 “Вярата в атома” във “века на атома” (ХХ век), на който сме дължали всичко, не е ли съвсем парадоксална? Но ако в основата на науката се допусне нещо нездраво, то можем ли тогава да се чудим, че тя много често ражда и… чудовища?
 Но как така въпреки всичко науката има и безспорни постижения, служещи на човека? Дали обаче нейната действителна ценност е онази, която сме склонни да й приписваме? До каква степен може (и трябва) да се вярва на (и в) науката? Допустимо ли е “рационалният човек” да вярва в науката? Вярата в науката не е ли… “дървено желязо”?
 Казвам “нещо”, какво разбирам под това? Дали “нещо” не може да е всичко (камък, цвете, река, море, континент, пишеща машина, животно, дреха, човек и пр.)? Тогава има ли смисъл да употребявам тази дума, какво ми казва тя?
 Може би нищо? Щом всичко е “нещо”, то думата “нещо” не е ли пределна абстракция? Дали тя не е толкова пределна, че нищо не казва? Или все пак казва нещо? Какво е то?
 Но все пак как съществуват нещата? Може би съществуването им зависи от това какви са те? Общото за всички неща съществуване може ли да ме интересува? Дали общо за нещата не е това, че те съществуват в пространството? А има ли неща, съществуващи “извън пространството”?
 А дали всички неща съществуват “във времето”? Но какво би означавало нещо да съществува “извън” времето? Ако времето не съществува за дадени неща, то как тези неща съществуват? Но може ли да се “знае” за тях по същия начин, по който знаем за “времево съществуващите” неща? Какъв извод мога да си направя от това?
 Но може би все пак има неща, съществуващи във… вечността? Какви и кои са нещата, съществуващи “извън времето”, т.е. “във вечността”? Имам ли някакви свидетелства за тяхното съществуване? От какъв род трябва да са тези свидетелства?
 Бог не е ли олицетворение на съществуването във вечността? Имам ли право да твърдя, че “съществуващо е само онова, което съществува във времето”? Има ли “подобни” на Бога неща, за които вечността е начин на съществуването им? За човека вечността има ли някакво значение – или тя е само “метафора” и “символ”?
 А мога ли да твърдя, че движението е “начин на съществуване” на материалните неща? Онова, което съществува извън движението, не по-пада ли “пряко” във вечността? А тази последната дали не трябва да се свързва с покоя? Може ли по обичайния начин да се долови съществуването на нещата, съществуващи “извън движението”?
 Ако нещо е “извън движението”, то по какъв начин мога да се добера до него? Щом като науката е “област на движенията” (тя изучава тъкмо тях!), то кой е пътят към “пребиваващите в покой” вечни неща? Как си представям вечния покой? Той не е ли подобен на смъртта? Подобно разбиране не е ли резултат на обвързаността на нашето съзнание предимно със “движещите се неща”?
 А може би вечният покой е само метафора, израз, който няма точен корелат? Но нима покоят, погледнат от друга страна, не може да се свързва с… “вечният живот”? Има ли покоят предимства пред движението? А движението превъзхожда ли с нещо покоя? Защо ни изглежда така?
 Съществуването-в-движение и съществуването-във-вечността – кое от тях притежава по-голяма битийна пълнота? Каква ли е целта на движението? Вечното движение не е ли безсмислица? Не трябва ли да го свързваме с “вечното повторение”, с “възвръщането на вече станалото”?
 Защо изобщо нещата се движат? Каква е целта на движението, в което материалните неща непрекъснато пребивават? Може би се стремят към нещо? Може би се движат към своя “образец”, към абсолютното в своето битие, към битието на абсолюта?
 Или пък движението на нещата е изцяло безсмислено, хаотично, “безсъзнателно спонтанно”, стихийно и пр.? За какво ми говори израза “без-съзнателна спонтанност”? Мога ли да извлека някакви изводи от това?
 Бог “движи ли се” или е изцяло “неподвижен” – имам ли право да се питам така? Мога ли да зная това? А какво ми говори интуицията? Трябва ли да имам по-голямо доверие на своята интуиция? А защо движението за… “този свят” и съдбовна необходимост? Ако е така, то какво означава това за нас самите?