3. “А що е истина”?

 Защо ми е така познат този въпрос? Дали защото често си го задавам, или заради нещо друго? А, та нали този въпрос задал Пилат, римският консул, на Христос – когато последният изрекъл: “Аз съм истината, и пътя, и живота”? Защо Пилат така спонтанно възкликнал с тези думи? Дали не се е опитвал с тях “да затвори устата” на Христос? Успял ли е, или и той не е знаел какво казва – и прави?
 Какво всъщност стои зад думите на Пилат? Какво е искал да каже – и какво “наистина” е казал? Римският консул, “преситен от живота”, с тези думи не си ли позволява да се подиграва на Христос? Не твърди ли, че “добре знае”, че няма истина? Какво иначе ще означава неговото нагло: “А що е истина?”?
 Добре, Пилат е убеден, че “няма истина” – нали има право да мисли каквото си иска? Но ако “наистина… истина не съществува”, то тогава той самият има ли право да смята за… истинно и своето убеждение? Нима иска да каже, че “няма истина”, но… с изключение на неговото убеждение – в това, че… “няма истина”? Има ли Пилат в такъв случай правото да смята за… истинно и своето убеждение?
 Но нали ако е вярно, че “няма истина”, то тогава нищо не е истина? Това не се ли отнася и за пилатовото убеждение и мнение? В такъв случай защо Пилат се е осмелил да изрече такъв абсурд? Как е възможно да се каже такава глупост?
 Пилат не е ли осъзнал, че е по-добре нищо да не каже – отколкото да каже… нищо? Та той със своето безцеремонно мнение изобщо казва ли нещо? Не е ли по-добре да беше просто замълчал?
 Не следва ли оттук, че по никой начин не може да се смята, че “няма истина”? Не следва ли, че истина “така или иначе” винаги съществува?
 Зависи ли истината от нашето… “признание”? Или по-скоро ние зависим твърде много от това дали “признаваме” истините, от които се определя живота ни?
 Щом като “поне една истина” е нужна, за да твърдим каквото и да било, то оттук не излиза ли, че е възможна и всяка друга истина? С думите “няма истина”, претендиращи да са… истина, не се ли открива самата възможност за истината? “Парадокс” ли е това, или е… самата истина?
 Ако, значи, не съществуваше убеждението, че има истина, то ние бихме ли могли изобщо нещо да изречем? Не следва ли също, че истината и неистината са… еднакво възможни? От нас обаче се иска просто да разберем кое какво е, истина или неистина – така ли е? Но от мен ли зависи истината? Или, напротив, аз изцяло завися от нея?
 Но все пак как да различавам истина от неистина? Мога ли поне това да постигна – защото иначе и фатално важното съществуване-в-истина ще ми се изплъзне?