5. Как да разбирам човека?

 Човек се ражда “по природа”, и в такъв смисъл е природно и живо същество – това не е ли първото, от което следва да тръгна? Човекът е “природа” като организъм, като тяло, а дали е такъв и “по душа”?
 Дали пък в душата си имаме нещо, което да е при-родно, в-род-ено, дадено наготово и по наследство?
 Как да разбирам “природната душа” у себе си? Значи ли това, че тя е “изпълнена с инстинкти”, “животински влечения”, импулси и нагони? Мога ли да разглеждам себе си от тази страна като “не-човек”, т.е. като… “животно”? Моята “природна душа” дали е “животинска”, т. е. “не-човешка”?
 А дали това последното не означава, че тя е несъзнавана, “тъмна”, “подмолна”, “сляпа”, “стихийна” и пр.? Какво ще да бъда ако си остана точно с такава душа? Задоволява ли ме моето “природно тяло” с всичките му потребности? Мога ли да направя нещо за да “култивирам” (“обработвам”!) тялото си? Правят ли подобно нещо животните, те грижат ли се за телата си?
 Но все пак, например, могат ли мечките да постигнат гъвкавостта на пантерата? Или всяко животно съвсем удовлетворено си съществува в рамките на отреденото им от рода, на даденото им по природа? Мога ли и аз да постигна такава удовлетвореност – поне що се отнася до тялото ми?
 Но мога ли да бъда удовлетворен и от същината на своята “природна душа”? Какво ще се случи с мен ако си остана с душата, която имам по рождение? Няма ли опасност да се превърна в… животно? Може ли това да е идеал за мен – да бъда “хищно”, “силно”, “жестоко”, “подвижно”, “гъвкаво” и пр. животно?
 Впрочем, имам ли право да отделям при анализа тялото от душата? Защо ги обособих като две “половини” на човека? Не са ли те дълбоко, неотделимо свързани, невъзможни една без друга? Възможно ли е да ги изучавам едновременно, без да ги деля една от друга?
 Как и защо аз все пак (дори и без да го искам особено!) “култивирам” своята природна душа? Какво прави детето в най-ранна възраст за да… “очовечава” себе си? Дали съзнанието се пробужда най-рано? Или, напротив, чувствата са най-първичния израз на човечността?
 Или може би волята е това, от което тръгвам, за да търся “човека в себе си”? Имат ли воля животните, а също и чувства? А имат ли съзнание? Дали детето е предразположено в душата си към това да върви към човека, съществува ли “импулс за човечност” вътре в природната душа, която трябва да стане човешка?
 Как детето “очовечава” душевните си прояви? Ако едно “човешко дете” не се отглежда от хора, то какво ще стане с неговата психика? Как се култивират склонностите на детето, може ли винаги “природното” да се променя, да се насочва в желана насока? Или природният фактор е твърде силен и той решава всичко?
 Какви грижи полага за подсилването на своята човечност юношата? Кое е това, което на тази възраст най-вече го кара да “оформя” характера и личността си? Каква е ролята в този процес на все по-ясно и по-силно проявяващата се сексуалност?
 Дали усета за свобода не се заражда в най-ранна възраст, още в детството? Или той е характерен най-вече за юношеската възраст? “Родовата същност” на човека именно като човек не се ли намира в пряка зависимост от чувството за свобода?