3.А какво е волята за живот?

 Достатъчно ли ми е все пак това само непосредствено да разбирам волята за живот като същност на тялото ми? Може ли интуирането да бъде подлагано на “разчленяване” с оглед разкриването на съдържащи-те се в една интуиция “елементи”?
 Ако “волята за живот” е най-напред “воля”, а след това и “живот”, то дали поотделното вникване в естеството както на волята, така и на живота ще “уплътни” моята интуиция за цялото? Този ли е пътят, по който трябва да тръгна, или ми се налага да си остана при “нерушимата цялост” на непосредствения усет?
 Впрочем, какво мога да открия все пак в интуитивно предугажданата цялост, наричана “воля за живот”? Дали волята за живот не е “порив”, “страст”, “копнеж”, “влечение”, “желание за пълнота”, “първична стихия на самия живот”, дали тя не е израз на “тайнството на съществуването”, мога ли да я разбирам като “неуморна сила”, която вечно иска удовлетворение, не се засища да задоволява “капризите” си, т.е. е “жадна” и “ненаситна” и пр.?
 Това ли разгадаването на загадката, наречена воля за живот? Да смятам, че волята желае и обича живота, че тя е влюбена в него – не е ли недопустима “метафора”, която не бива да бъде допускана във философията? Не превръщам ли по този начин волята в “себе си”, не й ли приписвам онова, което принадлежи само на човека, не “антропоморфизирам” ли волята за живот чрез “придаването” й на “прекалено много човечност”?
 И, пренасяйки естеството на волята за живот, (откривана в моето собствено тяло) върху “целия свят”, върху “цялата природа”, не превръщам ли както света, така и природата, в “голям човек” (”макроантропос”, “макрантроп” – дума, изобретена от Шопенхауер)?
 Всъщност може ли да няма толкова “прекалено човешки” качества волята, изразяваща същината на тялото на един човек? Та нали тя е част от мене? И когато аз откривам “белези на човешкото” и сред съществата и образуванията , “извън мен съществуващи”, т.е. сред “нямата и несъзнаваща природа”, то това не е ли даже “логично” : аз само казвам онова, което би казало и всяко живо (и дори неживо) “същество” – ако можеше да говори, да изразява с думи чувството си?
 Ето този камък, ако можеше да говори, какво би казал за силата, която го удържа на мястото му? Описвайки волята за живот, аз всъщност не съм ли “говорител”, присвоил си думата от името на… “всичко съществуващо”?