3. Как свободата се “настанява” в света?

 “Заразителна” ли е, впрочем, споменатата пристрастеност? Или свободата винаги е самотно, лично осъществявано и прекалено субективно усилие, ”драма”, разиграваща се само в нечии гърди? “Податлив” ли е светът за свободата, за човешкото усилие да бъдеш свободен?
 Или той е устроен така, че неизбежно се съпротивлява , “не допуска” в себе си “произволите на свободомислието”, а също и на свободното действие? Защо е така, как да разбера подобна инертност на “световото съществуващо”?
 Поради това ли ми се налага да употребявам човешка енергия и активност – за да променя нещо в света, да заявя своето присъствие в него, да изявя и реализирам себе си? Как обаче да го постигна?
 Дали “другите” са елемент на света, или те (именно в своята “другост”) могат да бъдат отнесени към “субективната реалност”? Защо е така? “Човешката маса” в своята масивност може ли да бъде “подместена” чрез индивидуална активност?
 Или по начало такива усилия са обречени на неуспех? Те облекчават ли тежестта на света, която усещам върху плещите си, или, напротив, и тях ми се налага “да ги нося”?
 Как мога да споделя с тях тежестта на света, възможно ли да поделим усилията си в “носенето” на света? Може би тяхната свобода също трябва да се “излюпи” в гърдите им, може би тъкмо тя ще ни сроди, ще придаде човечност на нашата общност?
 Да, но нали ние сме различни? Как тогава ще породим една общност, която не потиска нашата различност и – опряна на свободата ни – при-дава човечност на нашето съ-съществуване?
 Всъщност свободата разделя ли съществуващите в нейния модус, или, напротив, ги свързва в нерушима цялост? Когато сме свободни в някаква група, ние по-близки ли сме си станали, или сме задълбочили нашата отчужденост?
 Кой е чужд за свободните – свободния като тях или онзи, който съвсем не разбира свободата? А кой им е по-близък – има ли смисъл да се пита това?
 В какъв свят съществуваме ние, човешките същества, поставящи най-високо от всичко друго свободата си ? Как е станало така, че ние сме преобразили света, в който живеем, сътворили сме свят, подчинен на ценността на свободата? Просто сме живели най-вече заради свободата си, но нищо не сме правили за нея?
 Малко ли е да живееш главно за свободата си? Това включва ли и правенето на свобода, т.е. разпростирането на свободата върху света? Живеейки заради свободата си, нима не я защищаваш, нима не освобождаваш и света, в който живееш, от бремето на задушаващата го несвобода?
 А нима животът е нещо различно от действието, от “правенето” както на самия себе си, така и на “обстоятелствата”, в които разполагаш живота си? Тогава? Това ли “идеята” на пълноценния живот, определян от свободата? Само така ли свободата се “намества” както в съществуването ми, така и в света, който не е нищо друго освен негова “сцена”?