Дали чувството (усетът) за свобода е само “вътрешна свобода”? Да съм свободен само “вътрешно” – как да разбирам това? Не е ли това свобода само “в пределите на душата”? Какво ми дава една такава свобода? Мога ли да приема, че този копнеж по свободата “ме прави” свободен?
Дали тук не се крие “извора” на свободата? “Да бъда свободен” равносилно ли е на “копнея по свободата”, “жаден съм за нея”? Моята душа всеотдайно иска свобода, търси я непрекъснато, не може да съществува без свобода, страда по загубената свобода и пр. – това ли е отдадеността, без която не мога да бъда свободен?
Откривам ли следи на тази отдаденост (“пристрастеност”!) към свободата у себе си? Това ли е “вътрешната готовност” за свобода? Ако не съм готов за нея какво бъдеще си подготвям?
А по-нататък? Ако си остана с желанието за свобода какво е станало? От какво съм се лишил? За какво, впрочем, ми е свободата? “Да съм” или просто “да се чувствам” свободен? Каква е разликата между едното и другото?
Чувството за свобода в какво отношение се намира спрямо битието на свободата? Дали то не е “корен” или основа на действието, определяно от свобода? Като се чувствам свободен, то не става ли така, че аз във всяко свое действие “реализирам” свободата си? А иначе откъде ще произлиза едно такова чувство? Мога ли да се “самозалъгвам” в чувствата си?
Дали е възможно чувстващият се свободно – при това съвсем непринудено! – да остане в действията си несвободен? Може ли “безразделно отдаденият” на свободата (нима чувството не е симптом точно за това!) да е несвободен? Може ли свободният да се изявява несвободно?
Не “личи” ли свободата във всяко негово действие, не го ли “издава” именно като свободен? Свободата не е ли “импулсивност”, която не може да се скрие, която непрекъснато личи в действията на свободния човек?
Ако той все пак се държи несвободно (независимо от това, че душата и същността му е овладяна от свобода!), то как е възможна подобна двойнственост? Защо той е “оградил” свободата си, защо я е направил изключително “вътрешна”?
Такъв човек не губи ли нещо значимо в резултат на тази концентрираност изключително върху вътрешното, върху “собствените дълбини”? “Практическото правене”, “реализацията навън”, “действието” и “делото” какво дават на човека?
Какво е той без тях, какво е човекът ако не “показва” свободата си? Не е ли подобен на скъперник, който притежава изключителни богатства, но не се ползва от тях? Оставайки само с желанието, с искането си да бъде свободен, не показва ли единствено слабост?
Защо на такъв човек липсва силата да “покаже” и “докаже” свобода-та си “на дело”? Случвало ли ми се е да изпадна в такава нерешителност? Дали това не е само “нерешителна свобода”, пребиваваща само в сферата на съзнанието, чувството, сърцето?
Коя е силата, която ще ми даде решителността да постигна неощетената с нищо, пълноценната свобода? Как бих се чувствал ако продължа да пребивавам в постоянна нерешителност за своята “действена свобода”?
Коя свобода е тъкмо “действителна”? Ако съм нерешителен да “провеждам” свободата си в действия, дали пък (незабележимо за мен самия!) не съм се отказал от нея? А може би в такъв случай съм станал… “роб” на една прекалено абстрактна свобода? Истинска ли е тази последната, как да я разбирам?
Как да постигна “мигновената решителност”, “удостоверяваща”, че съм “напълно” свободен? Как да подчиня съществуването си (в плана на действието) на свободата, която иначе чувствам в гърдите си? Трудно ли е това? Ще ме затрудни ли да превърна готовността си за свобода в непосредствена решителност да бъда свободен?
Как да превърна решителността си в действие, в “действителност”? Дали “действителното” не е само онова, което се дължи на действието, органично произлиза от него? В такъв случай дали моята “изключително вътрешна” свобода не се е оказала в някакъв смисъл “не-действителна”?
А може би свободата сама притежава силата непрекъснато да подчинява на себе си всичко, в това число и моите “външни прояви”, моите действия? Мога ли да разчитам на това? Всъщност свободата не е ли оная “сила на душата”, която неумолимо прераства в действия, в “жизнени прояви”, в дела?
Ако е така, мога ли да бъда спокоен за свободата си? Значи ли това, че – постигайки тази автентична свобода – съм станал наистина свободен? Не се ли оказва, че “мнима свобода” само в пределите на душата не съществува? Дали наистина не е възможно чувството, че съм свободен, да е измамно?
2 коментара:
Заплати дълговете си
В продължение на години търсите добри възможности за кредитиране за развитието на проекта си, толкова повече притеснения за решението е просто. свърза с нас, за да получите бързи заеми, вариращи от 1000 до 50000 $
alicesochder0@gmail.com
Се ползват с пълна финансова автономия
Имате ли пари притеснения? Финансови проблеми? Пазаруване да направя? дългове, за да запълни? Други проекти? И парите не ви достигат, да направи повече страх, защото при нас можете да се ползват кредит до 1.0, $ 000.
edouardospencer@gmail.com
Публикуване на коментар