Да, така е по думите на Хайек, което означава "да имаш собствени цели и собствена област". Редът пък в здравото и свободно общество е "желан не за да се държи всяко нещо на мястото му, а за създаването на нови сили, които иначе не биха съществували" (с.107).
И така, отново стигнахме до основната си тема – раз-личността – но на друго, в някакъв смисъл по-високо ниво. В отношенията между и вътре в групите различността (и свободата!) не трябва да бъде загубена, а трябва да бъде потвърдена – и така да стане действителна. Нека да се запитаме как става това.
Влизайки в някаква група – например ставайки търговец сред търговците – индивидът прави това на основата на доброволно приетото от него общо, което става за сметка на също така съзнателния отказ от раз-личното, от свободата. В групата, разбира се, различното е "приглушено", потиснато, оставено на втори план, докато "отпред" изпъква сродяващото групата общо. Индивидът притежава възможности да принадлежи и към други групи (общности), към някои от тях той наистина принадлежи в друго свое качество, но в дадената група той се приобщава на основата на "това", а не на всяко друго общностно качество, и най-малко пък на основата на различията си. Индивидът усвоява в нашия случай специфичното "търговско отношение към нещата", той се приучава да гледа на ставащото през призмата на задаващата възприятията му търговия, която по-нататък предопределя в някакъв смисъл действията и поведението му, дори и "жизнения хоризонт", жизненото пространство в конкретността на неговото съществуване. Механизмите на ситуацията, в която индивидът попада, ставайки "част от групата", са изключително показателни, те имат значение както за неговия статус, така и за "груповия живот", в който е попаднал нов индивид.
Както и да погледнем на ставащото, "вместването" на нов индивид в дадената група внася нещо ново, пък дори това да е само количественото увеличение на членовете й. В някакъв смисъл групата вече не е същата, като това се засилва особено когато индивидът не се задоволява с простото възпроизвеждане на груповите норми, а ги "преобразува" активно, "пропускайки" ги през своята субективност, през неповторимостта си. Индивидът винаги разполага с възможността както "конформистично" да се подчини на групата, така и "неконформистично" да се съпротивлява на груповото единство, което въпреки рисковете си е израз на активността на една действена индивидуална същност. Групите, които изискват пълно подчинение от "новопридошлите", в крайна сметка губят, те загубват най-напред възможността за развитие на своя живот, на самите себе си.
Това е така, защото подобни групи потискат импулсите за раз-личност, индивидуалността в проявите, активността по посока на новото и нестандартното, порива към непознатото и необичайното. Противно на това групите, които не са "закостенели" в една прекалено консервативна групова солидарност и инертност, а държат на динамиката, на жизнеността си – и затова са търпими към индивидуалния подход, към изявяването на различия – са по-приспособими към непрекъснато изменящите се ситуации на пазара, в който се сблъскват множество групови интереси и затова ефективно трябва да се отговори на предизвикателствата на конкуриращите групи. (В нашия случай "търговското съсловие" е съставено от толкова много конкуриращи се групи, че общото между тях е почти несъществено!) Всяка група не е нещо безусловно единно на почвата на общностната сплотеност, всяка група се състои от "групички", обединения на индивиди, които се конкурират за своя просперитет и за завладяването както на "политиката" на голямата група, така и на пазара; казах, че съсловието на търговците не е "монолитно", в него съществува и "вътрешно-групова" борба за налагане на превъзходство, за заемане на предни позиции.
Двигателната сила на всички тези противоречия е живата индивидуалност на партньорите и конкурентите, импулсите към налагане и себедоказване, стремежът към превъзходство: печелят групите (фирмите, предприятията, кооперациите и пр.), които не се страхуват от многообразието вътре в себе си, от индивидуалната инициатива, от "непокорството" и дързостта на съставящите ги индивиди, от предприемането на рискове и дори авантюри, от които изходът не е ясен – и точно затова може да е изключително позитивен.
Другояче казано, групите, които насърчават свободата на индивидите вътре в самите себе си, се развиват успешно – независимо от това, че влизането в една група е частичен отказ от свобода, от "пълната свобода". (Но истински свободният е свободен и затова, че умее да се самоограничава, неговата свобода няма нищо общо с произвола!) Противно на това, външното ограничаване на свободата на индивидите в дадена група чрез строгите предписания за действие, които "изземват" възможността за инициатива, неумолимо води до регрес, до пресекване на импулсите за развитие, до "втвърдяване" на почвата на пренебрегването на различията. Всъщност потискането на различията между съставящите групата индивиди (раз-личности) неизбежно се съпровожда от налагането на контрол от страна на една "изключителна" воля и индивидуалност, която, щом си позволява да прави това, унижава и самата себе си чрез потискането на индивидуалното, затова тя губи свойството си да е автентична индивидуалност. (За последната насърчаването на различията е свещен принцип!) "Началникът", искащ да бъде "вожд" и да притежава безусловна власт над съставляващите групата индивиди, сам отрязва корените, подхранващи развитието и просперитета на групата: не за да бъдат прости изпълнители са създадени индивидите.
Централизирането на груповия живот налага външна регламентация и изкуствен, фалшив ред, поради което отнема жизненост, в такива групи започва да господства едноизмерният разсъдък, а не целостта на живота. Следователно свободата на раз-личностите води до спонтанното възникване на естествен и жизнен ред в групата, който е предпоставка за достижения, за успех; това е т.н. творческа атмосфера на инициативност и иновации, която нищо не може да замени по плодотворност. Опирането на свободата, доверието в нея (независимо от безпокойствата на разсъдъка,
които я съпровождат) стимулира развитието както на индивидите в групата, така и самата група като цялост от индивидуалности, единство от индивидуални свободи и раз-личности.
Погледнато глобално, т.е. спрямо цялата човешка общност като изключително разнообразие и динамика от групи и групови сблъсъци, същият принцип изцяло запазва силата си: малката група (с отношенията в нея, опиращи се на свободата и раз-личността) е образец и модел на всяка друга общност; това, което е видимо в нея, действа по скрит и завоалиран начин в общностите, "необхватни с просто око". За живота на общността централизацията е противопоказна, тя отнема жизнени сили, обезсърчава съставящите я индивиди, лишава ги от перспективи, опитва се да ги обезличи и да ги направи слепи изпълнители на недобри, откъснати от жизнената даденост, решения. (Добри са решенията, които се вземат не "отгоре", в някакъв откъснат от проблемите и "непогрешим" център, а тези, които израстват от потребностите на самия живот, които се налагат с необходимостта, която може да бъде забелязана само ако си "потопен", ако си "част" от самата жизнена динамика.)
Ясно е също, че свободата и раз-личността в една общност винаги са благотворни, въпреки че "на повърхността" създават видим хаос и "неуправляема" спонтанност; но само в стихията на живота си проправят път и се налагат жизнени решения (на основата на противоборството, на сблъсъка на алтернативи, проекти, предложения за решения). Тази ситуация на творчество способства за разцвета и просперитета на самата общност, а също и на индивидите, които я съставят – тъкмо защото вътре в нея "всичко е живот". Богати са обществата, които не се страхуват от "коварствата на свободата" – от изпитанията, свързани с нея, от "проблемите", които тя създава, от безпокойствата, предизвикателствата, рисковете, от видимата "хаотичност", които я съпровождат. Бедни и безжизнени са обществата, заложили на схематизиращия разсъдък с неговия външен и стерилен ред, който нищо значимо не може да роди. Такива общества страдат именно защото се страхуват от свободата, защото не изпитват доверие към индивида, към раз-личността, която е нашето истинско богатство. Абстрактното "общо", на което те се основават ("народното единство", "монолитната общност", "несъкрушимостта на въвеждащата ред партия, която не знае снизхождение" и пр.) ги влече към гибел, към неотвратимо унищожение заради пресекването на извиращата от индивидуалностите жизненост: комунизмът беше сполетян от една такава заслужена все пак участ. Но обществата, заложили на разнообразието, пораждано от свободата и от творящата чудеса раз-личност на дръзновените индивиди, постигат всеобщ успех и просперитет – защото са подхранвани от могъщи корени в дълбините на човешкото. Такива общества държат открити перспективите пред себе си, защото не замърсяват своите извори.
А що се отнася до нашия пример с "търговеца, влизащ в търговското съсловие", от който тръгнах в своето разсъждение, то можем да завършим с това: онези, които влизайки в някаква група, я "разтърсват" из основи и така разбиват разяждащото я спокойствие, с това самото и правят благодеяние: защото така внасят живот в нея, защото тяхната сила не е малка щом така видимо е била усетена. (Ако никой не забележи, че някой се е присъединил към групата, то такъв е само товар, тежест за нея; такива изпълняват, но не могат да инициират нещо ново и затова само й помагат да се провали.)
Ако някоя група е склонна да си търси "послушни изпълнители", вписващи се "прекрасно" в съществуващия ред и затова чувстващи се така уютно в нея, то такава група няма да преуспее: групата не е за това да ни "носи", напротив, индивидът е този, на чиято двигателна сила разчита всяка общност. Ясно е, че ако индивидите не дават, а само потребяват енергия, то групата скоро изчерпва ресурсите си, тя всекидневно затъва в гибелна инертност. По същия начин комунизмът успя за няколко десетилетия да изсмуче жизнената сила на цели народи и на милиони индивиди, а след това ги захвърли бездиханни, едва поемащи си дъх; сатанинският му танц обаче – тъй като комунизмът все още не е история, той продължава да съществува като "съзнание" и "мислене" – ще престане само когато душите се прочистят окончателно от неговата проказа, която ги разяждаше през всичките тези десетилетия.
И така, отново стигнахме до основната си тема – раз-личността – но на друго, в някакъв смисъл по-високо ниво. В отношенията между и вътре в групите различността (и свободата!) не трябва да бъде загубена, а трябва да бъде потвърдена – и така да стане действителна. Нека да се запитаме как става това.
Влизайки в някаква група – например ставайки търговец сред търговците – индивидът прави това на основата на доброволно приетото от него общо, което става за сметка на също така съзнателния отказ от раз-личното, от свободата. В групата, разбира се, различното е "приглушено", потиснато, оставено на втори план, докато "отпред" изпъква сродяващото групата общо. Индивидът притежава възможности да принадлежи и към други групи (общности), към някои от тях той наистина принадлежи в друго свое качество, но в дадената група той се приобщава на основата на "това", а не на всяко друго общностно качество, и най-малко пък на основата на различията си. Индивидът усвоява в нашия случай специфичното "търговско отношение към нещата", той се приучава да гледа на ставащото през призмата на задаващата възприятията му търговия, която по-нататък предопределя в някакъв смисъл действията и поведението му, дори и "жизнения хоризонт", жизненото пространство в конкретността на неговото съществуване. Механизмите на ситуацията, в която индивидът попада, ставайки "част от групата", са изключително показателни, те имат значение както за неговия статус, така и за "груповия живот", в който е попаднал нов индивид.
Както и да погледнем на ставащото, "вместването" на нов индивид в дадената група внася нещо ново, пък дори това да е само количественото увеличение на членовете й. В някакъв смисъл групата вече не е същата, като това се засилва особено когато индивидът не се задоволява с простото възпроизвеждане на груповите норми, а ги "преобразува" активно, "пропускайки" ги през своята субективност, през неповторимостта си. Индивидът винаги разполага с възможността както "конформистично" да се подчини на групата, така и "неконформистично" да се съпротивлява на груповото единство, което въпреки рисковете си е израз на активността на една действена индивидуална същност. Групите, които изискват пълно подчинение от "новопридошлите", в крайна сметка губят, те загубват най-напред възможността за развитие на своя живот, на самите себе си.
Това е така, защото подобни групи потискат импулсите за раз-личност, индивидуалността в проявите, активността по посока на новото и нестандартното, порива към непознатото и необичайното. Противно на това групите, които не са "закостенели" в една прекалено консервативна групова солидарност и инертност, а държат на динамиката, на жизнеността си – и затова са търпими към индивидуалния подход, към изявяването на различия – са по-приспособими към непрекъснато изменящите се ситуации на пазара, в който се сблъскват множество групови интереси и затова ефективно трябва да се отговори на предизвикателствата на конкуриращите групи. (В нашия случай "търговското съсловие" е съставено от толкова много конкуриращи се групи, че общото между тях е почти несъществено!) Всяка група не е нещо безусловно единно на почвата на общностната сплотеност, всяка група се състои от "групички", обединения на индивиди, които се конкурират за своя просперитет и за завладяването както на "политиката" на голямата група, така и на пазара; казах, че съсловието на търговците не е "монолитно", в него съществува и "вътрешно-групова" борба за налагане на превъзходство, за заемане на предни позиции.
Двигателната сила на всички тези противоречия е живата индивидуалност на партньорите и конкурентите, импулсите към налагане и себедоказване, стремежът към превъзходство: печелят групите (фирмите, предприятията, кооперациите и пр.), които не се страхуват от многообразието вътре в себе си, от индивидуалната инициатива, от "непокорството" и дързостта на съставящите ги индивиди, от предприемането на рискове и дори авантюри, от които изходът не е ясен – и точно затова може да е изключително позитивен.
Другояче казано, групите, които насърчават свободата на индивидите вътре в самите себе си, се развиват успешно – независимо от това, че влизането в една група е частичен отказ от свобода, от "пълната свобода". (Но истински свободният е свободен и затова, че умее да се самоограничава, неговата свобода няма нищо общо с произвола!) Противно на това, външното ограничаване на свободата на индивидите в дадена група чрез строгите предписания за действие, които "изземват" възможността за инициатива, неумолимо води до регрес, до пресекване на импулсите за развитие, до "втвърдяване" на почвата на пренебрегването на различията. Всъщност потискането на различията между съставящите групата индивиди (раз-личности) неизбежно се съпровожда от налагането на контрол от страна на една "изключителна" воля и индивидуалност, която, щом си позволява да прави това, унижава и самата себе си чрез потискането на индивидуалното, затова тя губи свойството си да е автентична индивидуалност. (За последната насърчаването на различията е свещен принцип!) "Началникът", искащ да бъде "вожд" и да притежава безусловна власт над съставляващите групата индивиди, сам отрязва корените, подхранващи развитието и просперитета на групата: не за да бъдат прости изпълнители са създадени индивидите.
Централизирането на груповия живот налага външна регламентация и изкуствен, фалшив ред, поради което отнема жизненост, в такива групи започва да господства едноизмерният разсъдък, а не целостта на живота. Следователно свободата на раз-личностите води до спонтанното възникване на естествен и жизнен ред в групата, който е предпоставка за достижения, за успех; това е т.н. творческа атмосфера на инициативност и иновации, която нищо не може да замени по плодотворност. Опирането на свободата, доверието в нея (независимо от безпокойствата на разсъдъка,
които я съпровождат) стимулира развитието както на индивидите в групата, така и самата група като цялост от индивидуалности, единство от индивидуални свободи и раз-личности.
Погледнато глобално, т.е. спрямо цялата човешка общност като изключително разнообразие и динамика от групи и групови сблъсъци, същият принцип изцяло запазва силата си: малката група (с отношенията в нея, опиращи се на свободата и раз-личността) е образец и модел на всяка друга общност; това, което е видимо в нея, действа по скрит и завоалиран начин в общностите, "необхватни с просто око". За живота на общността централизацията е противопоказна, тя отнема жизнени сили, обезсърчава съставящите я индивиди, лишава ги от перспективи, опитва се да ги обезличи и да ги направи слепи изпълнители на недобри, откъснати от жизнената даденост, решения. (Добри са решенията, които се вземат не "отгоре", в някакъв откъснат от проблемите и "непогрешим" център, а тези, които израстват от потребностите на самия живот, които се налагат с необходимостта, която може да бъде забелязана само ако си "потопен", ако си "част" от самата жизнена динамика.)
Ясно е също, че свободата и раз-личността в една общност винаги са благотворни, въпреки че "на повърхността" създават видим хаос и "неуправляема" спонтанност; но само в стихията на живота си проправят път и се налагат жизнени решения (на основата на противоборството, на сблъсъка на алтернативи, проекти, предложения за решения). Тази ситуация на творчество способства за разцвета и просперитета на самата общност, а също и на индивидите, които я съставят – тъкмо защото вътре в нея "всичко е живот". Богати са обществата, които не се страхуват от "коварствата на свободата" – от изпитанията, свързани с нея, от "проблемите", които тя създава, от безпокойствата, предизвикателствата, рисковете, от видимата "хаотичност", които я съпровождат. Бедни и безжизнени са обществата, заложили на схематизиращия разсъдък с неговия външен и стерилен ред, който нищо значимо не може да роди. Такива общества страдат именно защото се страхуват от свободата, защото не изпитват доверие към индивида, към раз-личността, която е нашето истинско богатство. Абстрактното "общо", на което те се основават ("народното единство", "монолитната общност", "несъкрушимостта на въвеждащата ред партия, която не знае снизхождение" и пр.) ги влече към гибел, към неотвратимо унищожение заради пресекването на извиращата от индивидуалностите жизненост: комунизмът беше сполетян от една такава заслужена все пак участ. Но обществата, заложили на разнообразието, пораждано от свободата и от творящата чудеса раз-личност на дръзновените индивиди, постигат всеобщ успех и просперитет – защото са подхранвани от могъщи корени в дълбините на човешкото. Такива общества държат открити перспективите пред себе си, защото не замърсяват своите извори.
А що се отнася до нашия пример с "търговеца, влизащ в търговското съсловие", от който тръгнах в своето разсъждение, то можем да завършим с това: онези, които влизайки в някаква група, я "разтърсват" из основи и така разбиват разяждащото я спокойствие, с това самото и правят благодеяние: защото така внасят живот в нея, защото тяхната сила не е малка щом така видимо е била усетена. (Ако никой не забележи, че някой се е присъединил към групата, то такъв е само товар, тежест за нея; такива изпълняват, но не могат да инициират нещо ново и затова само й помагат да се провали.)
Ако някоя група е склонна да си търси "послушни изпълнители", вписващи се "прекрасно" в съществуващия ред и затова чувстващи се така уютно в нея, то такава група няма да преуспее: групата не е за това да ни "носи", напротив, индивидът е този, на чиято двигателна сила разчита всяка общност. Ясно е, че ако индивидите не дават, а само потребяват енергия, то групата скоро изчерпва ресурсите си, тя всекидневно затъва в гибелна инертност. По същия начин комунизмът успя за няколко десетилетия да изсмуче жизнената сила на цели народи и на милиони индивиди, а след това ги захвърли бездиханни, едва поемащи си дъх; сатанинският му танц обаче – тъй като комунизмът все още не е история, той продължава да съществува като "съзнание" и "мислене" – ще престане само когато душите се прочистят окончателно от неговата проказа, която ги разяждаше през всичките тези десетилетия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар