В.Германският модел капитализъм

Германското икономическо чудо, довело до това, че Германия днес дава повече от 53% от износа вътре в Общността, а явно след обединението си ще стане втора (в икономическо отношение) държава в света, се основава на следните "мисловни предпоставки":

● Предпочитане на разума, съсредоточен или привлечен в едно намерение или цел (посока);

● Живот според универсални кодекси от правила и закони. "Немска дисциплинираност" на мисленето и действието; "Ред и законност";

● Федерализъм като противотежест на признатия централизъм; свободна конкуренция на федерално ниво и "регионални експерименти" с оглед налагане на местните производства;

● "Германската душа се състои от коридори, свързани помежду си, от пещери, скривалища и тъмници, нейното безредие съдържа нещо очарователно и мистериозно; германецът познава тайните пътеки към хаоса"(Фр. Ницше);

● "Контраст между страстта на германците за ред и тяхната склонност към романтизъм, ирационалност и екстремизъм" (Д. Ардах); цялото е по-важно от отделната част;

● Холистичен подход, свързване на цялостни и подредени системи;

● "Възход чрез силна технология", професията е по-скоро призвание, отколкото работа, "бизнес";

● Огромни субсидии за културата (театри, опери, музеи)

● Немското усещане за единството между природата на човека и околната му среда (силна екологична политика, провеждана и от двете партии);

● Стойността трябва да е вградена в солидни и ценни продукти. "Блясъкът на златото води до лудост" ("немското презрение към парите и печалбите"); сътрудничество между труда и бизнеса, между работници и работодатели;

● Доктрина за "социално отговорната свобода". Стремеж да се даде възможно най-голям принос за обществото (печалбата на заден план);

● Стремеж към консенсус.

● "Германският тип личност" има широко, тайно, лично пространство и малко обществено пространство (не е толкова лесно да се опознае един германец, не се разкрива лесно, не са много общителни, повечето неща споделят само с най-близки приятели и пр.) в противоположност на американците (отличаващи се с малко лично пространство, но с голямо "обществено пространство", което е лесно достъпно, американска откритост към общуването, американците са дружелюбни, лесни за опознаване) – по теорията на Курт Левин;

● Увлечение по ранговете, титлите, високия обществен статут;

● Практичност и амбициозност. Много голям брой малки и средни частни компании, управлявани от основателите си;

● Непрестанен успех на организации, поддържани на човешко равнище, неразраснали се до анонимност;

● Богатството се създава от вътрешните богатства на душата.

● Неотклонно практично професионално обучение, квалификация и преквалификация на милиони германци;

● Богата обща и класическа образованост.

● Склонност да се спори с началника – ако се съзнава, че заповедта е погрешна и т.н.

Мисля, че посоченото и извлеченото от книгата "Седемте култури на капитализма" – и допълнено с някои мои "философеми" – е предостатъчно. То илюстрира безбрежните хоризонти на свободата, които се разкриват пред индивидите и нациите, които са влюбени в нея.

Понеже в цялата книга извеждахме нещата на едно принципно, философско и човешко ниво (без "специализации" и излишни "теоретизации"), то конкретизацията, която намерих в посочената книга, допълни до цялостност представената концепция за универсума на свободата. Ето затова ми се наложи да привеждам текстове от други автори (което не ми е особено "присърце" – за разлика от други автори, обилно обкичващи книгите си с "престижни цитати"!), които, макар и "извън философията", се оказаха нечужди на идеите, които изведох по-рано в чист вид.

Не смятам обаче, че истината е нещо, което се влияе от това колко хора я подкрепят, но щом като мнозинството смята така, то реших поне малко да му угодя, привеждайки "предългите цитати" – за което все пак се извинявам на ония, които се интересуват от същността, а не от "външната форма".