Такава държава е винаги държавата, която "си знае мястото" и не се опитва да пристъпва границите на пълномощията си, т.е. държавата на гарантираната и реалната свобода на индивидите. Оставени на свободата си и разчитайки на себе си, индивидите са в състояние да творят чудеса – животът не е нещо, което се "прави" по предписания или указания, животът за човека е благодатен само като спонтанност и свобода.
Тайнството на успеха, богатството и просперитета (които са същност на т.н. благоденствие) се определя от тайнството на свободата, а двете заедно не са друго, освен разгадаване на тайната на живота – такъв, какъвто е той за човека. Свободните общества са общества на преуспяващи индивиди, разчитащи на себе си и на своята свобода: "грижата за човека" (помните ли тези думи?!) трябва да бъде оставена на самия човек. Това не значи, че богати и доволни от себе си са само обществата, в които държавата е сведена до минимум – с усложняването на отношенията в нашата съвременност се усложняват и увеличават и отговорностите на държавата.
Богати и доволни от себе си само обществата, които черпят ресурс и жизнени сили от грандиозната стихия на индивидуалната дързост, от страстта на индивидите да постигнат всички възможности, които свободата непрекъснато ражда. Всъщност, здрави и богати са само обществата, съставени от също такива индивиди – и нашата задача тук беше да посоча условията, които ги правят именно здрави и богати, които правят невъзможно болното съществуване на несвободния човек (на човека, от който не зависи нищо, в това число и собствения му живот). Колкото повече държавата си позволява да потиска инициативата на индивидите и да се меси в съществуването им, изразявайки само недоверие към способността им да се справят сами, толкова повече такова общество става нездраво и бедно – защото са били "замърсени" източниците на здраве и богатство, защото са станали "мътни" изворите на благоденствието.
До такива резултати води обикновено прилагането на социалистическите и особено на комунистическите програми за управление и за "засилената" роля на държавата спрямо свободата на индивидите. За щастие, в демократичните общества подобен тип управление, след като изчерпи натрупаните ресурси и резерви, бързо се проваля и не може повече да се задържи – стига да не е било посегнато и на самата демокрация.
Противно на това, просперитета се задълбочава с осигуряването на "посилната за човека" свобода, което е същност на либералните политически искания и програми: когато се управлява либерално, се постига подем на силите и разцвет на инициативата, пораждаща всички богатства, ресурси, успехи и самото благоденствие. Обществото, оказало се жертва на нездрав морал при другия тип управление, прилагащ "социалистически-разпределящи" (не създаващи или натрупващи потенциал!) политически програми, се оздравява и застава на автентичната си почва при поемането по либерален политически курс.
Накратко казано, социалистическите програми се основават на разхищаването на онова, което е било натрупано по времето на здравото либерално управление. Уви, човешката "същност" е двойнствена, в нас са "заложени" инстинкти с противоположна насоченост; съобразно с това има и два типа хора: едните създават, а другите предпочитат да получават създаваното от другите, от първите, включително и да си го "присвоят" по нечестен начин: комунизмът израсна на този екзистенциален корен и затова през цялата си история така силно ламтеше за чуждото.
Надеждата е само в свободата и в оздравяването на съзнанията на нейна почва: разпространението на свободата, на нейната идея и завладяването на съзнанията от нейния незаменим с нищо друго патос, ще въвлече в царството на свободата все нови и нови самоотвержени поданици.
Това е особено значимо за общества като нашето, в които свободата е била прокудена, в които поради това е станала било загадка, било нещо непочувствано, било нещо, всяващо само страх и ужас – защото наистина без свобода по-лесно се живее. Но "лесното" се заплаща прекалено скъпо – независимо дали сме склонни да признаем това…
Тайнството на успеха, богатството и просперитета (които са същност на т.н. благоденствие) се определя от тайнството на свободата, а двете заедно не са друго, освен разгадаване на тайната на живота – такъв, какъвто е той за човека. Свободните общества са общества на преуспяващи индивиди, разчитащи на себе си и на своята свобода: "грижата за човека" (помните ли тези думи?!) трябва да бъде оставена на самия човек. Това не значи, че богати и доволни от себе си са само обществата, в които държавата е сведена до минимум – с усложняването на отношенията в нашата съвременност се усложняват и увеличават и отговорностите на държавата.
Богати и доволни от себе си само обществата, които черпят ресурс и жизнени сили от грандиозната стихия на индивидуалната дързост, от страстта на индивидите да постигнат всички възможности, които свободата непрекъснато ражда. Всъщност, здрави и богати са само обществата, съставени от също такива индивиди – и нашата задача тук беше да посоча условията, които ги правят именно здрави и богати, които правят невъзможно болното съществуване на несвободния човек (на човека, от който не зависи нищо, в това число и собствения му живот). Колкото повече държавата си позволява да потиска инициативата на индивидите и да се меси в съществуването им, изразявайки само недоверие към способността им да се справят сами, толкова повече такова общество става нездраво и бедно – защото са били "замърсени" източниците на здраве и богатство, защото са станали "мътни" изворите на благоденствието.
До такива резултати води обикновено прилагането на социалистическите и особено на комунистическите програми за управление и за "засилената" роля на държавата спрямо свободата на индивидите. За щастие, в демократичните общества подобен тип управление, след като изчерпи натрупаните ресурси и резерви, бързо се проваля и не може повече да се задържи – стига да не е било посегнато и на самата демокрация.
Противно на това, просперитета се задълбочава с осигуряването на "посилната за човека" свобода, което е същност на либералните политически искания и програми: когато се управлява либерално, се постига подем на силите и разцвет на инициативата, пораждаща всички богатства, ресурси, успехи и самото благоденствие. Обществото, оказало се жертва на нездрав морал при другия тип управление, прилагащ "социалистически-разпределящи" (не създаващи или натрупващи потенциал!) политически програми, се оздравява и застава на автентичната си почва при поемането по либерален политически курс.
Накратко казано, социалистическите програми се основават на разхищаването на онова, което е било натрупано по времето на здравото либерално управление. Уви, човешката "същност" е двойнствена, в нас са "заложени" инстинкти с противоположна насоченост; съобразно с това има и два типа хора: едните създават, а другите предпочитат да получават създаваното от другите, от първите, включително и да си го "присвоят" по нечестен начин: комунизмът израсна на този екзистенциален корен и затова през цялата си история така силно ламтеше за чуждото.
Надеждата е само в свободата и в оздравяването на съзнанията на нейна почва: разпространението на свободата, на нейната идея и завладяването на съзнанията от нейния незаменим с нищо друго патос, ще въвлече в царството на свободата все нови и нови самоотвержени поданици.
Това е особено значимо за общества като нашето, в които свободата е била прокудена, в които поради това е станала било загадка, било нещо непочувствано, било нещо, всяващо само страх и ужас – защото наистина без свобода по-лесно се живее. Но "лесното" се заплаща прекалено скъпо – независимо дали сме склонни да признаем това…
Няма коментари:
Публикуване на коментар