Не мога да се разпростирам детайлно върху японската алтернатива, която на очертания фон на американската изпъква ясно като насочена на противоположните основания. Тъй като всичко може да бъде намерено (при това в най-разгърнат вид) в книгата на Търнър и Тромпеннарс, по-надолу ще бъда съвсем схематичен.
Изтокът по отношение на Запада наистина е ориентиран не към индивида, а по-скоро към общността, което като принцип поражда всички останали решаващи моменти:
● Борба на универсалното спрямо партикуларното, на целостта спрямо едининичността, на синтеза спрямо анализа при различни вариации на "примирение" (Япония за разлика от Китай или Русия постига немеханични, живи и органични синтези!).
● "Стръмни йерархии", "приписано" обществено положение;
● Външна групова ориентация. Влечение към "хармонии" и холистичното;
● "Многоока култура", неразбиране на това що е "субективност" и "обективност"; хармонизиране на специфичните неща;
● Приоритет на "интуицията на цялото", явяваща се основа на "разума" и разумността;
● Произвеждане на продукти в безпрецедентно разнообразие;
● Непрекъснато внимание и опити, насочени към подобряване на взаимоотношенията;
● "Да си сътрудничим докато се конкурираме"; "Не бива да се унищожава ценен конкурент, трябва да се спаси доброто му име и да му спестим унижението";
● Роля на държавата, задаващи приоритети в живота, в икономиката.
● Отказ от чистата "пазарност" при засилена намеса (по-голяма отколкото на Запад) на държавата в сферите на частната инициатива;
● Компанията като "семейство" и "градина", "горска цивилизация" (Такеши Умехара), предоставяща пространство на "вечния цикъл на прераждане";
● Стратегия на "теглене" (в противовес на американската стратегия на "тласкане"), свеждаща се до съобразяване с изискванията на клиентите;
● Синхронен възглед за бъдещето, обвързано с настоящето и миналото; Разработване на отклонения;
● Ориентация към отношенията (не само към "бизнеса", работата) в семейството, фирмата, приятелите;
● "Растеж, определян от стремежа да правиш колкото се може повече неща за другите";
● "Кръгово", не техническо мислене; Микрочиповете като "оризът" на индустрията и т.н.
● Борба на универсалното спрямо партикуларното, на целостта спрямо едининичността, на синтеза спрямо анализа при различни вариации на "примирение" (Япония за разлика от Китай или Русия постига немеханични, живи и органични синтези!).
● "Стръмни йерархии", "приписано" обществено положение;
● Външна групова ориентация. Влечение към "хармонии" и холистичното;
● "Многоока култура", неразбиране на това що е "субективност" и "обективност"; хармонизиране на специфичните неща;
● Приоритет на "интуицията на цялото", явяваща се основа на "разума" и разумността;
● Произвеждане на продукти в безпрецедентно разнообразие;
● Непрекъснато внимание и опити, насочени към подобряване на взаимоотношенията;
● "Да си сътрудничим докато се конкурираме"; "Не бива да се унищожава ценен конкурент, трябва да се спаси доброто му име и да му спестим унижението";
● Роля на държавата, задаващи приоритети в живота, в икономиката.
● Отказ от чистата "пазарност" при засилена намеса (по-голяма отколкото на Запад) на държавата в сферите на частната инициатива;
● Компанията като "семейство" и "градина", "горска цивилизация" (Такеши Умехара), предоставяща пространство на "вечния цикъл на прераждане";
● Стратегия на "теглене" (в противовес на американската стратегия на "тласкане"), свеждаща се до съобразяване с изискванията на клиентите;
● Синхронен възглед за бъдещето, обвързано с настоящето и миналото; Разработване на отклонения;
● Ориентация към отношенията (не само към "бизнеса", работата) в семейството, фирмата, приятелите;
● "Растеж, определян от стремежа да правиш колкото се може повече неща за другите";
● "Кръгово", не техническо мислене; Микрочиповете като "оризът" на индустрията и т.н.
Няма коментари:
Публикуване на коментар