Дотук бяха посочени културните и ценностните предпоставки на общества, чиито успех и просперитет е несъмнен – независимо от различията между тях, или по-точно тъкмо благодарение на различията. Всяка от тези култури, базирани на екзистенциалното условие на свободата, е специфичен жизнен синтез, в който човешкият потенциал се разгръща неограничено, откривайки все нови и нови перспективи: хоризонтите на свободата са безкрайни и "неизбродими".
И ако несвободата винаги е скучна и убийствено монотонна, то отдадеността на свободата "кипи от живот" и поражда възхитително разнообразие, "преливания" между безчет възможности, "дълбини и широти", които едва ли някога ще бъдат изчерпани. Затова и причастяването към свободата е кардиналният екзистенциален поврат към истината на човешкото съществуване, който "довежда човешкото до човека" и ги прави неразделни: само в свободата индивидът намира себе си и повече никога няма да се изостави. Свободата за човека е полюсът, в който се обединяват всички жизнени сили, "точката на помирението", modus vivendi на съществуването, изворът, от който блика изцяло желаното бъдеще, тайнството, всекидневно пораждащо съдбата на всеки един от нас, "смъртните", по-скоро пристрастените към живота.
Но както всеки индивид разполага изцяло само със своята свобода, която направлява живота му, така и човешките общности могат да се възползват от предимствата на свободата само ако успеят да сътворят свой свят, израснал върху вечно живия корен на битието, определяно именно като свобода. И тъй като свободата съвсем не е "своекористна" (трудно е да бъдеш свободен, да се насладиш от свободата си в компанията на несвободни, на непочувствали или даже на отказали се от свободата!), то именно на тази основа около разширяващото се "съсловие на свободните" неизбежно възниква все по-разширяващ се жизнен свят, в който свободата е "обществено призната", все по-ценена, все по-адекватно разбирана като източник на достойнство, успех и богатство, незаменима с нищо друго "хранителна среда" на всичко човешко и, значи, решителен отговор на всички загадки, разбулване на всяка тайна – тъкмо за битието, наречено човек. Нима това е толкова трудно да се разбере от народите, за които свободата е ако не "празно място", то само дума, която употребяваме само в… "официални и тържествени случаи", т.е. съвсем голословно? Мътното безразличие към свободата, което наследихме от тотално неразбиращия я комунизъм, сами го заплащаме прекалено скъпо – нима правим всичко за да го надмогнем, за да го победим, за да се отървем от него? Едно поне е сигурното: ако не намерим сили да го сторим да не чакаме края на злото, края на своите беди…
Животът ни е даден не за да го хабим и разпиляваме, а за да натрупваме сила – силата, на която могат да се дадат различни имена: успех, власт, богатство, драгоценни капитали от всякакъв вид и род, тържество над всяка опасност от провал, задоволство от себе си, достойнство, "ефективно справяне" със задачата на съществуването, просперитет, прогрес т.н. Векове наред са били нужни на всички народи, които днес се радват на заслужено благосъстояние, за да могат да открият и утвърдят своята форма на съществуване според свободата. Да придобият уникалното си съзнание и умение да разполагат със свободата си, а значи да живеят свободно, да постигнат "формулата", с прилагането на която перфектно се решават всички задачи, за която няма нерешими трудности или пък "уравнения".
В този смисъл в универсума на свободата има много нейни поданици и щастливи царства, но няма "рецепти" или "технология", която по еднакъв начин и всички "без изключение" да ни "прави" свободни. Пътищата към свободата са много, иска се само всеотдайност във вървенето и вярност към посоката, от която зависи всичко останало.
Това последното – чувството, усещането за посока, интуицията за неотвратимост, усета за съдбовност – ни е дадено едновременно с живота и точно съответства на откритостта ни към него. Тя свидетелствува, че не сме забравили неговите извори, че сме се потопили изцяло в тяхната парадоксална… разкриваща се скритост, която можем да намерим само в своите сърца, в собствените си дълбини. И ако не оставим поради прекалена суетност изворите на живота да пресекнат (човекът може както да им помага, да ги "прочиства", така и да вреди, да ги замърсява и "затлачва"!), то тогава ще почувстваме толкова по-мощен прилив на жизненост и на ентусиазъм.
Едва тогава ще разберем, че Вечният Извор на Самия Живот, Бог, е прострял ръката си над нас и ни е дал благодатта, която сме заслужили – и даже "свръх това", т.е. още толкова, за колкото нашата преданост е гаранция. Оказва се в крайна сметка, че свободата не е толкова "лична робота" или пък нещо, което "правиш, стига да искаш", а съдбовна отговорност пред самото Съществуващо, без която животът ще ни подмине; свободата е съкровен призив, Божия заръка, която не ни оставя на мира докато не я изпълним – Бог е създал човека като свободен и иска от него да остане такъв. Не само за добро, но понякога и за зло – от нас зависи това – така е…
И какво се получи? Оказа се, че нещата не са толкова сложни, напротив, прекалено прости и разбираеми са. Ако преуспееш в главното – това вече, надявам се, всеки разбира – то тогава неизбежно всеки друг успех ще те споходи. Но разминеш ли се със сърцевината на живота, наречена свобода, всичко друго ще бъде напразно, при това ще бъде безкрайно фалшиво и скучно.
Затова: сам избирай!
И ако несвободата винаги е скучна и убийствено монотонна, то отдадеността на свободата "кипи от живот" и поражда възхитително разнообразие, "преливания" между безчет възможности, "дълбини и широти", които едва ли някога ще бъдат изчерпани. Затова и причастяването към свободата е кардиналният екзистенциален поврат към истината на човешкото съществуване, който "довежда човешкото до човека" и ги прави неразделни: само в свободата индивидът намира себе си и повече никога няма да се изостави. Свободата за човека е полюсът, в който се обединяват всички жизнени сили, "точката на помирението", modus vivendi на съществуването, изворът, от който блика изцяло желаното бъдеще, тайнството, всекидневно пораждащо съдбата на всеки един от нас, "смъртните", по-скоро пристрастените към живота.
Но както всеки индивид разполага изцяло само със своята свобода, която направлява живота му, така и човешките общности могат да се възползват от предимствата на свободата само ако успеят да сътворят свой свят, израснал върху вечно живия корен на битието, определяно именно като свобода. И тъй като свободата съвсем не е "своекористна" (трудно е да бъдеш свободен, да се насладиш от свободата си в компанията на несвободни, на непочувствали или даже на отказали се от свободата!), то именно на тази основа около разширяващото се "съсловие на свободните" неизбежно възниква все по-разширяващ се жизнен свят, в който свободата е "обществено призната", все по-ценена, все по-адекватно разбирана като източник на достойнство, успех и богатство, незаменима с нищо друго "хранителна среда" на всичко човешко и, значи, решителен отговор на всички загадки, разбулване на всяка тайна – тъкмо за битието, наречено човек. Нима това е толкова трудно да се разбере от народите, за които свободата е ако не "празно място", то само дума, която употребяваме само в… "официални и тържествени случаи", т.е. съвсем голословно? Мътното безразличие към свободата, което наследихме от тотално неразбиращия я комунизъм, сами го заплащаме прекалено скъпо – нима правим всичко за да го надмогнем, за да го победим, за да се отървем от него? Едно поне е сигурното: ако не намерим сили да го сторим да не чакаме края на злото, края на своите беди…
Животът ни е даден не за да го хабим и разпиляваме, а за да натрупваме сила – силата, на която могат да се дадат различни имена: успех, власт, богатство, драгоценни капитали от всякакъв вид и род, тържество над всяка опасност от провал, задоволство от себе си, достойнство, "ефективно справяне" със задачата на съществуването, просперитет, прогрес т.н. Векове наред са били нужни на всички народи, които днес се радват на заслужено благосъстояние, за да могат да открият и утвърдят своята форма на съществуване според свободата. Да придобият уникалното си съзнание и умение да разполагат със свободата си, а значи да живеят свободно, да постигнат "формулата", с прилагането на която перфектно се решават всички задачи, за която няма нерешими трудности или пък "уравнения".
В този смисъл в универсума на свободата има много нейни поданици и щастливи царства, но няма "рецепти" или "технология", която по еднакъв начин и всички "без изключение" да ни "прави" свободни. Пътищата към свободата са много, иска се само всеотдайност във вървенето и вярност към посоката, от която зависи всичко останало.
Това последното – чувството, усещането за посока, интуицията за неотвратимост, усета за съдбовност – ни е дадено едновременно с живота и точно съответства на откритостта ни към него. Тя свидетелствува, че не сме забравили неговите извори, че сме се потопили изцяло в тяхната парадоксална… разкриваща се скритост, която можем да намерим само в своите сърца, в собствените си дълбини. И ако не оставим поради прекалена суетност изворите на живота да пресекнат (човекът може както да им помага, да ги "прочиства", така и да вреди, да ги замърсява и "затлачва"!), то тогава ще почувстваме толкова по-мощен прилив на жизненост и на ентусиазъм.
Едва тогава ще разберем, че Вечният Извор на Самия Живот, Бог, е прострял ръката си над нас и ни е дал благодатта, която сме заслужили – и даже "свръх това", т.е. още толкова, за колкото нашата преданост е гаранция. Оказва се в крайна сметка, че свободата не е толкова "лична робота" или пък нещо, което "правиш, стига да искаш", а съдбовна отговорност пред самото Съществуващо, без която животът ще ни подмине; свободата е съкровен призив, Божия заръка, която не ни оставя на мира докато не я изпълним – Бог е създал човека като свободен и иска от него да остане такъв. Не само за добро, но понякога и за зло – от нас зависи това – така е…
И какво се получи? Оказа се, че нещата не са толкова сложни, напротив, прекалено прости и разбираеми са. Ако преуспееш в главното – това вече, надявам се, всеки разбира – то тогава неизбежно всеки друг успех ще те споходи. Но разминеш ли се със сърцевината на живота, наречена свобода, всичко друго ще бъде напразно, при това ще бъде безкрайно фалшиво и скучно.
Затова: сам избирай!
Няма коментари:
Публикуване на коментар