Това е израз на Фридрих Август фон Хайек, ярък привърженик на пазарния строй и последователен противник на комуно-социалистическите спекулации около собствеността, справедливостта и "равенството". Той твърди, че "… нашата цивилизация зависи не само по отношение на възникването си, но и на запазването си от онова, което прецизно може да се опише само като разрастващия се ред на човешкото коопериране, ред, който обикновено, макар и в известна степен подвеждащо, е известен като капитализъм".
За Хайек "спонтанно разширяващият се обществен ред" е "създаден от конкурентния пазар" (който, от своя страна, е немислим извън общността на свободни собственици). Ние тук, опирайки се на своя вече очертан подход (който с философски средства търси смисъла, фундаменталната човешка значимост на съществуващото в едно здраво общество), ще се опитаме да хвърлим светлина върху пълнотата на либералния базисен възглед, т.е. на разбирането, изхождащо от безусловната за човека ценност на свободата.
Естествен начин на съществуване на собствеността е пространството на пазара, където свободните и различни индивиди встъпват в отношение и "общение", от което зависи реализацията им като носители на активност и инициативи. Онова, което индивидът е и иска да бъде, може да се съотнесе със същността на другия индивид само в непринуденото взаимоотношение на пазара – разбиран в най-общия смисъл, а именно като поле на реализацията на "същностните сили" и инициативи на субекта (на индивида, възползвал се от свободата си). Всеки е собственик на нещо, особено на самия себе си като извор на всичко останало: от това какво съм и какво искам да бъда се определя по-нататък моето битие в неговата цялост, аз сам определям битието си в зависимост от възможностите, които съм избрал – за себе си, за онова, което съм и ще бъда (“бъде-ще” произлиза от ще бъда!), което ще имам и което е в моята власт. Ето го "началният капитал" на човешката субективност, в който са заложени безценни за свободния човек перспективи, достижения и завоевания, за онова, което той собствено е и особено ще бъде, т.е. на което е актуален или потенциален собственик. Това неоценимо богатство, скрито в гърдите на уверено поелия по пътя си индивид, опиращ се само на свободата, е опорната точка, от която зависи неговата реализация в непрекъснато и спонтанно възникващото пространство на пазара.
На този автентичен "пазар" по необходимост всичко може и трябва да бъде показано, изявено, "изложено", демонстрирано, инициирано, подложено на оценка, тук ставащото подтиква към обмен, споразумения, сътрудничество, обединяване на силите (коопериране), към общуване и всестранни взаимодействия и т.н. На този всекидневно функциониращ пазар на човешката активност може да се "изнесе" всичко онова, което си и което имаш, което е твое, е твоя собственост и достояние: способности, качества, проекти, идеи, инициативи, същностни цели, форми на "посилната" активност, изрази на личностния потенциал, на неукротимата енергия (на която сме само крехък "съд", но която насочва живота и бъдещето ни!), възможности за себеосъществяване и разширяващи се на почвата на свободата граници на нашето съществуване, коригирано само от бдителния контрол на знаещия какво иска индивид и т.н. В този смисъл пазарът е начина за възникване на мярата на достойнството на индивидите (достойнство, т. е. това каква е стойността, "кой колко струва", каква е "цената" му, дори какви "лихви" може да очаква в близкото и далечно бъдеще…), при това на едно действено и реализиращо се в дела достойнство, а не едно мнимо, скрито и "мислимо", а значи и само желано, недействително достойнство-копнеж-и-блян. Удостоверяващият себе си във формите на свободния пазар индивид всъщност удостоверява своята стойност (достойнство), твърдо застава до нея, пази я от външни посегателства и всекидневно я потвърждава.
Пазарът е мястото, в което всеки може да разбере своята практическа стойност и действения смисъл на битието си – на него един "продава" идеи, неоценим личностен и духовен потенциал и капитал (обогатяващ не само него, но и човечеството в един по-висш смисъл!), докато друг продава… кокошки, свине и говеда, един открива предприятие, в което влага изключителна дързост, рискове, предприемчивост, а друг се задоволява с (примерно) откриване на… сергия за гребени, ластици, вестници и други такива боклуци. Следователно това какво правим на пазара е точен показател на това какво всъщност сме, едни продават само своята мускулна сила, а други просто хитростта си, някой се осмелява да приложи умственото или духовното си превъзходство (било като продуцираща ценностите способност, било като практическа предприемчивост), а друг без опасения и срам излага само своята нищета и нищожност, ограничеността и малоценността си, необходимо пораждащи мизерия и ужасяваща бедност – пазарът е многолик в същата степен, в която е многолик животът, в която е многоизмерен самият човек.
Някакъв се оплакал на Сократ, че бил беден, че нямало какво да яде и че нямал нищо. Сократ го погледнал с изумление и му казал, че не разбира: как така, та нали притежава себе си, нима това е малко?! Оня съвсем не го разбрал и продължил да плаче че няма какво да яде; Сократ проумял с какъв си има работа и затова му се наложило да каже: "Тогава вземи заем от себе си!"; другият онемял от изненада и промълвил само: "Как така?", а Сократ отвърнал: "Като поне по-малко ядеш!". Това не е било подигравка, подобна на онази, която Мария Антоанета си позволила векове по-късно: самият Сократ не се считал за беден, въпреки че притежавал само прокъсаната дреха на гърба си – ако не броим свободата и мъдростта, заради която го смятали за най-богат!
И тъй като, както видяхме, пазарът поставя всеки на мястото му на основата на това какво той самият прави (съобразно с което сам себе си поставя на заслуженото място!), то без преувеличение можем да кажем, че самият пазар е постоянно действащото екзистенциално условие на човешкото съществуване, условието, което, наред със свободата и собствеността, съставя пълнотата на автентичната човешка екзистенция. На основата на пазара се заражда именно един естествен и разпростиращ се навсякъде ред на човешкото общуване и съвместен живот ("общежитие", съвсем различно обаче от общежитията и комуналките на комунизма!), който по друг начин не може да бъде достигнат: няма такава всемогъща, рационална и "предвидлива" воля, стояща над индивидите, която да може да наложи такъв здрав и субстанциално определен – тъкмо чрез самоопределянето на индивидите! – социален ред.
Затова силата на спонтанната активност на пазара превъзхожда всяка друга сила, дори и силата на бруталната агресия на комунистическия произвол спрямо индивидите. Пазарът по естеството си е аналогичен на самия живот, а животът стои над всичко друго, дори и над претенциозния разсъдък, който обикновено съвсем не разбира живота.
В свободното пазарно общество, обществото на свободните собственици, всичко се "продава" и "купува", всеки купува това, което му липсва или недостига, и продава от онова, което има в излишък, обменът на сили, ценности и капитал от всякакъв род обхваща всички жизнени сфери, няма такъв род съществуване, което да може да остане извън регулиращата функция на пазара. Въвлечеността в пазарните отношения е мярка за активността на индивидите, тя гарантира, че няма да останеш встрани от "пиршеството на живота" – колкото повече ресурс успееш да подчиниш на своята власт, толкова по-значим ставаш за самия себе си.
Обществото на богатите (във всестранния смисъл на думата) индивиди е именно едно богато общество, което при това може да изрази своята пълнота и човечност чрез отделянето на средства за съществуване на ония, които сами не са успели да решат задачата на живота, чиито живот е застрашен и затова трябва да бъде подпомогнат. Такова едно общество е общество на здрав морал, тъй като здрави са ценностите, върху които то израства, подобно общество не развращава индивидуалните съзнания (да чакаш наготово милост, да се молиш и унижаваш, да се опитваш да живееш паразитирайки, както беше при комунизма!), а ги импулсира към самостоятелно и отговорно съществуване и развитие, към това да вземеш своя живот в ръцете си, да овладееш съдбата и бъдещето, оказали се единствено в твоя власт. Затова пазарът, който ни дава всичко това, който поражда в определен аспект смисъла на реализиращата се индивидуална свобода, не е "изобретение" на разсъдъка, преобразило историята и цивилизацията, а естествена необходимост на живота, без която човешкото съществуване е непостижимо, немислимо, непредставимо.
Онези, които претендират да имат някакъв тънък, "изискан" нюх и затова си позволяват да се… "гнусят" когато чуят думата пазар (тя се асоциирала с нещо "мръсно", "търгашеско", "нечистиво" и пр.!) изглежда правят това, защото обикновено нямат какво особено да предложат на него – и затова им остава единствено кухото високомерие, което като "стока" не върви много-много и не се цени. Такива хора изглежда – защото подобен род високомерие съдържа в себе си нещо слугинско – принадлежат към човешкия тип на родените да слугуват, не да бъдат господари: човекът, възползващ се непрекъснато от свободата си, е обаче наистина господар, в никакъв случай не слуга, още по-малко пък роб. Същите тези се хвалят с това, че презирали господарите, а били милостиви към слугите: какво тогава презират и към какво точно изпитват сълзливата си милостивост?!
Нека накрая да кажем и това: пазарът ни обвързва в постепенно уреждаща се човешка общност, в която все пак сме зависими както в постиженията, така и в бедите, както в успехите си, така и във винаги съществуващата опасност от провал. Пазарът никой не носи на "крилете" си, на никой нищо не дава наготово, той изостря усета ни към предизвикателствата, свързани с неизмерими рискове, изпитания, изкушения, държи ни будни и открити към всякакво бъдеще: ние едва благодарение на него разбираме, че нашето бъдеще е в нашата власт. Пазарното общество затова е едно наистина солидарно общество, т.е. общество, споделящо отговорността чрез пълното й поемане от всеки един поотделно. Само такава отговорност, неотделима от индивидуалната свобода, може да породи автентичната солидарност.
Свободните индивиди са солидарни най-вече в предаността си към свободата, в отдадеността си на нейното велико тайнство, а това е корен на всичко останало, което може да се нарече човешко, израз на човечност. Затова комунистическите и социалистически утопии за някаква абстрактна "солидарност без свобода" ("солидарност" на основата на диктата на социума и държавата над индивидите), солидарност на обезверените и слабите, на неразбиращите свободата, не са нищо друго освен съвсем плосък опит за изкривяване на истината както за свободата, така и за солидарността. Тяхната "солидарност" е само воденичен камък върху шията на подвелите се, който ги тласка в бездната на отчаянието, на пълната екзистенциална безперспективност – "опивайки" ги все пак с голи обещания за "ефективно паразитиране", за съществуване на гърба на другите, за живот под "грижите на майката-държава" или в рамките на разбойническото "братство" на една изначално престъпна партия, комунистическата.
За Хайек "спонтанно разширяващият се обществен ред" е "създаден от конкурентния пазар" (който, от своя страна, е немислим извън общността на свободни собственици). Ние тук, опирайки се на своя вече очертан подход (който с философски средства търси смисъла, фундаменталната човешка значимост на съществуващото в едно здраво общество), ще се опитаме да хвърлим светлина върху пълнотата на либералния базисен възглед, т.е. на разбирането, изхождащо от безусловната за човека ценност на свободата.
Естествен начин на съществуване на собствеността е пространството на пазара, където свободните и различни индивиди встъпват в отношение и "общение", от което зависи реализацията им като носители на активност и инициативи. Онова, което индивидът е и иска да бъде, може да се съотнесе със същността на другия индивид само в непринуденото взаимоотношение на пазара – разбиран в най-общия смисъл, а именно като поле на реализацията на "същностните сили" и инициативи на субекта (на индивида, възползвал се от свободата си). Всеки е собственик на нещо, особено на самия себе си като извор на всичко останало: от това какво съм и какво искам да бъда се определя по-нататък моето битие в неговата цялост, аз сам определям битието си в зависимост от възможностите, които съм избрал – за себе си, за онова, което съм и ще бъда (“бъде-ще” произлиза от ще бъда!), което ще имам и което е в моята власт. Ето го "началният капитал" на човешката субективност, в който са заложени безценни за свободния човек перспективи, достижения и завоевания, за онова, което той собствено е и особено ще бъде, т.е. на което е актуален или потенциален собственик. Това неоценимо богатство, скрито в гърдите на уверено поелия по пътя си индивид, опиращ се само на свободата, е опорната точка, от която зависи неговата реализация в непрекъснато и спонтанно възникващото пространство на пазара.
На този автентичен "пазар" по необходимост всичко може и трябва да бъде показано, изявено, "изложено", демонстрирано, инициирано, подложено на оценка, тук ставащото подтиква към обмен, споразумения, сътрудничество, обединяване на силите (коопериране), към общуване и всестранни взаимодействия и т.н. На този всекидневно функциониращ пазар на човешката активност може да се "изнесе" всичко онова, което си и което имаш, което е твое, е твоя собственост и достояние: способности, качества, проекти, идеи, инициативи, същностни цели, форми на "посилната" активност, изрази на личностния потенциал, на неукротимата енергия (на която сме само крехък "съд", но която насочва живота и бъдещето ни!), възможности за себеосъществяване и разширяващи се на почвата на свободата граници на нашето съществуване, коригирано само от бдителния контрол на знаещия какво иска индивид и т.н. В този смисъл пазарът е начина за възникване на мярата на достойнството на индивидите (достойнство, т. е. това каква е стойността, "кой колко струва", каква е "цената" му, дори какви "лихви" може да очаква в близкото и далечно бъдеще…), при това на едно действено и реализиращо се в дела достойнство, а не едно мнимо, скрито и "мислимо", а значи и само желано, недействително достойнство-копнеж-и-блян. Удостоверяващият себе си във формите на свободния пазар индивид всъщност удостоверява своята стойност (достойнство), твърдо застава до нея, пази я от външни посегателства и всекидневно я потвърждава.
Пазарът е мястото, в което всеки може да разбере своята практическа стойност и действения смисъл на битието си – на него един "продава" идеи, неоценим личностен и духовен потенциал и капитал (обогатяващ не само него, но и човечеството в един по-висш смисъл!), докато друг продава… кокошки, свине и говеда, един открива предприятие, в което влага изключителна дързост, рискове, предприемчивост, а друг се задоволява с (примерно) откриване на… сергия за гребени, ластици, вестници и други такива боклуци. Следователно това какво правим на пазара е точен показател на това какво всъщност сме, едни продават само своята мускулна сила, а други просто хитростта си, някой се осмелява да приложи умственото или духовното си превъзходство (било като продуцираща ценностите способност, било като практическа предприемчивост), а друг без опасения и срам излага само своята нищета и нищожност, ограничеността и малоценността си, необходимо пораждащи мизерия и ужасяваща бедност – пазарът е многолик в същата степен, в която е многолик животът, в която е многоизмерен самият човек.
Някакъв се оплакал на Сократ, че бил беден, че нямало какво да яде и че нямал нищо. Сократ го погледнал с изумление и му казал, че не разбира: как така, та нали притежава себе си, нима това е малко?! Оня съвсем не го разбрал и продължил да плаче че няма какво да яде; Сократ проумял с какъв си има работа и затова му се наложило да каже: "Тогава вземи заем от себе си!"; другият онемял от изненада и промълвил само: "Как така?", а Сократ отвърнал: "Като поне по-малко ядеш!". Това не е било подигравка, подобна на онази, която Мария Антоанета си позволила векове по-късно: самият Сократ не се считал за беден, въпреки че притежавал само прокъсаната дреха на гърба си – ако не броим свободата и мъдростта, заради която го смятали за най-богат!
И тъй като, както видяхме, пазарът поставя всеки на мястото му на основата на това какво той самият прави (съобразно с което сам себе си поставя на заслуженото място!), то без преувеличение можем да кажем, че самият пазар е постоянно действащото екзистенциално условие на човешкото съществуване, условието, което, наред със свободата и собствеността, съставя пълнотата на автентичната човешка екзистенция. На основата на пазара се заражда именно един естествен и разпростиращ се навсякъде ред на човешкото общуване и съвместен живот ("общежитие", съвсем различно обаче от общежитията и комуналките на комунизма!), който по друг начин не може да бъде достигнат: няма такава всемогъща, рационална и "предвидлива" воля, стояща над индивидите, която да може да наложи такъв здрав и субстанциално определен – тъкмо чрез самоопределянето на индивидите! – социален ред.
Затова силата на спонтанната активност на пазара превъзхожда всяка друга сила, дори и силата на бруталната агресия на комунистическия произвол спрямо индивидите. Пазарът по естеството си е аналогичен на самия живот, а животът стои над всичко друго, дори и над претенциозния разсъдък, който обикновено съвсем не разбира живота.
В свободното пазарно общество, обществото на свободните собственици, всичко се "продава" и "купува", всеки купува това, което му липсва или недостига, и продава от онова, което има в излишък, обменът на сили, ценности и капитал от всякакъв род обхваща всички жизнени сфери, няма такъв род съществуване, което да може да остане извън регулиращата функция на пазара. Въвлечеността в пазарните отношения е мярка за активността на индивидите, тя гарантира, че няма да останеш встрани от "пиршеството на живота" – колкото повече ресурс успееш да подчиниш на своята власт, толкова по-значим ставаш за самия себе си.
Обществото на богатите (във всестранния смисъл на думата) индивиди е именно едно богато общество, което при това може да изрази своята пълнота и човечност чрез отделянето на средства за съществуване на ония, които сами не са успели да решат задачата на живота, чиито живот е застрашен и затова трябва да бъде подпомогнат. Такова едно общество е общество на здрав морал, тъй като здрави са ценностите, върху които то израства, подобно общество не развращава индивидуалните съзнания (да чакаш наготово милост, да се молиш и унижаваш, да се опитваш да живееш паразитирайки, както беше при комунизма!), а ги импулсира към самостоятелно и отговорно съществуване и развитие, към това да вземеш своя живот в ръцете си, да овладееш съдбата и бъдещето, оказали се единствено в твоя власт. Затова пазарът, който ни дава всичко това, който поражда в определен аспект смисъла на реализиращата се индивидуална свобода, не е "изобретение" на разсъдъка, преобразило историята и цивилизацията, а естествена необходимост на живота, без която човешкото съществуване е непостижимо, немислимо, непредставимо.
Онези, които претендират да имат някакъв тънък, "изискан" нюх и затова си позволяват да се… "гнусят" когато чуят думата пазар (тя се асоциирала с нещо "мръсно", "търгашеско", "нечистиво" и пр.!) изглежда правят това, защото обикновено нямат какво особено да предложат на него – и затова им остава единствено кухото високомерие, което като "стока" не върви много-много и не се цени. Такива хора изглежда – защото подобен род високомерие съдържа в себе си нещо слугинско – принадлежат към човешкия тип на родените да слугуват, не да бъдат господари: човекът, възползващ се непрекъснато от свободата си, е обаче наистина господар, в никакъв случай не слуга, още по-малко пък роб. Същите тези се хвалят с това, че презирали господарите, а били милостиви към слугите: какво тогава презират и към какво точно изпитват сълзливата си милостивост?!
Нека накрая да кажем и това: пазарът ни обвързва в постепенно уреждаща се човешка общност, в която все пак сме зависими както в постиженията, така и в бедите, както в успехите си, така и във винаги съществуващата опасност от провал. Пазарът никой не носи на "крилете" си, на никой нищо не дава наготово, той изостря усета ни към предизвикателствата, свързани с неизмерими рискове, изпитания, изкушения, държи ни будни и открити към всякакво бъдеще: ние едва благодарение на него разбираме, че нашето бъдеще е в нашата власт. Пазарното общество затова е едно наистина солидарно общество, т.е. общество, споделящо отговорността чрез пълното й поемане от всеки един поотделно. Само такава отговорност, неотделима от индивидуалната свобода, може да породи автентичната солидарност.
Свободните индивиди са солидарни най-вече в предаността си към свободата, в отдадеността си на нейното велико тайнство, а това е корен на всичко останало, което може да се нарече човешко, израз на човечност. Затова комунистическите и социалистически утопии за някаква абстрактна "солидарност без свобода" ("солидарност" на основата на диктата на социума и държавата над индивидите), солидарност на обезверените и слабите, на неразбиращите свободата, не са нищо друго освен съвсем плосък опит за изкривяване на истината както за свободата, така и за солидарността. Тяхната "солидарност" е само воденичен камък върху шията на подвелите се, който ги тласка в бездната на отчаянието, на пълната екзистенциална безперспективност – "опивайки" ги все пак с голи обещания за "ефективно паразитиране", за съществуване на гърба на другите, за живот под "грижите на майката-държава" или в рамките на разбойническото "братство" на една изначално престъпна партия, комунистическата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар