А.Американско-британската деловитост

Различията между двете, а и вътре във всяка от тях (като набор от възможности пред индивидите) са безспорни. Тук обаче ще се задоволим с изтъкването на общото, което ни дава основание да говорим за тип деловитост, разпространена сред британците и американците като техен modus vivendi. Ще се задоволя с изреждането на най-показателните признаци (според дилемите на Търнър и Тромпенаарс), които двамата автори са успели да откроят.

Америанско-британската деловитост се отличава с:

● Универсализъм и аналитичност. Изразяват се в склонност към универсалния и репродуцирания безкрайно стандартен, типов продукт ("Мак-Доналдс"; Хенри Форд с неговата фраза: "Можете да имате какъвто цвят искате, докато е черен!"; "Левис", "Кока Кола", "Майкрософт" и пр.). Стремежът е към възможно най-привлекателния продукт в комбинация с ограничен до прости действия (анализа) производствен процес.

● Увлечение по създаването на правила, към които всички да се нагаждат (психологически рецепти за "правилното реагиране").

● "Обяснимост" на света чрез разлагане на прости свързани елементи, недооценяване на уникалността и "мистериозността", които винаги (за американците) подлежат на недълбоко, дори "детинско" тълкуване.

● "Кодифициране" на онова, което други култури считат за неподлежащо на кодифициране.

● Увлечение по създаване на "духовни технологии", опитващи се да универсализират уникалните явления (изкуство, живот, любов, приятелство, родителски грижи и пр.). "Знанието е валидно само ако успешно може да се систематизира".

● Търсене на трудоемки универсалистични решения и подценяване на специфичните; създаване на "правила, годни да решат всички ситуации"; преклонение пред опростени, пречистени и дори, ако е възможно, "цифрови" идеали, които единодушно се смятат за по-добри от безредието (компютърната технология е специфично американско по дух явление!).

● Модел "плащане за поведение", увлечение по бихевиоризма;

● "Разголване" чрез анализ на явленията, подценяване на целостта, интегралността. "Компанията като сбор от данни за печалбата" (Дженеръл Мотърс се хвалят, че не правят коли, а пари!); "Времето е пари!"; "Дайте ми фактите, голите, непоклатими факти!";

● Свързване на фактите така, че да служат на целите на индивида, боязън "да не пропълзи змията на пристрастието";

● Инструментализъм, организацията е инструмент за изпълнение на задачи и "механизъм", не организъм; Служителите като човешки ресурс, наред с капиталите и суровините;

● Прекалена операционалност; Недолюбване на "увъртанията" при преговорите: "Да дойдем направо на въпроса!"; Акцент върху условията на договора, а не върху човешките отношения около сключването му; Недоумение пред духа (контекста) на закона;

● Трудно постигане на целостта след анализирането на частите, тя вече е загубена благодарение на "перфектното разчленяване";

● Заплаха от ирационалност на цялата организация при рационалност на частите и отделите; "Линеен свят" на "удължения", на "разрастване напред и нагоре";

● Редуциране на многообразните ценности до изразими величини.

● Критерий на доходността; Максимализиране на печалбата, устрем към големите и бързи печалби, по възможност трайни; "Доларовите бюлетини", пуснати от хората в касите на компанията като главен израз на доверие;

● "Тържестващи индивидуалисти": човек трябва сам да реши и да направи нещо свое; Идеал е самоопределящият се индивид, преследващ личната си мечта; Индивидът е всичко, на което е способен"; Обществото е устроено така, че да облагодетелства индивидите;

● Практичност и прагматизъм. "Обществото навсякъде е в заговор срещу мъжеството на всеки един от своите членове"(Емерсън); Груповото мнение подкопава целостта на личността;

● Вяра в успеха на индивидуализма; Общността е сбор от индивидуалисти с техните борби: "Погледнете един единствен самотен мъж и той ще ви се стори чудесен, величествен и злочест; но от същата гледна точка човечеството в своята цялост и в по-голямата си част изглежда като сбирщина от ненужни дубликати"(Хърман Мелвил);

● Индивидуализмът като даващ свободата да бъдеш или егоист, или самопожертвователен; Преклонение пред американския митичен герой, отново спасяващ обществото (Рамбо и пр.);

● Пълен провал на радикализма в Америка и Англия. Невъзможност за виреене на комунизма; "проблематичност" и на социализма в тези области на света;

● Общността не трябва да бъде поставяна пред индивида; Възхвала на великите, а не на угнетените; Войната между Аз-а и Другите в американската литература се осъществява вътре в личността;

● Заплащане според изпълнението на свободно приет договор;

● Идеализиране на "смелия предприемач". Човек е отговорен за своята собствена съдба: успелият е "контролирал играта на живота", а провалилият се не е успял в това;

● Целта е победата и успеха, останалото е на втори план;

● Приоритет в изобретенията, залагане върху творческите способности на изключителни индивидуалности;

● Вътрешно насочен индивидуализъм;

● Американска страст към ускоряване; Предпочитане на бързите пари; предимство на "последователността" и забравяне за "синхронизацията": "Времето никого не чака!", "Обичаш ли живота? Тогава не пилей времето, защото това е материала, от който е направен животът" (Б. Франклин);

● Индивидът като неуморим преследвач на времето. Недостатъчна способност за приемане на дългосрочни възгледи и решения;

● Оценяване на предимствата на младостта: "Отмести се, дядка!";

● Постижението като здрава културна основа, на която са изградени Съединените щати;

● Приоритет на придобитото обществено положение – пред "приписаното";

● Заплащане според постижения и изпълнение, повишение заради заслуги "сега", конкретен принос;

● Единствено индивидът е отговорен за своя успех или неуспех. Непрекъснати опити да се подобри играта така, че да се извлича повече ентусиазъм и възможности от служителите;

● Организацията като "плоски" (не "стръмни") йерархии, осигуряващи висока степен на инициатива на отдолу;

● Действителен плурализъм на почвата на инициативната индивидуалност.

● "Предлагащ" тип йерархия (ръководството предлага стратегията), докато при японците йерархията е от "прилагащ" тип, върхът решава на основата на сигнали отдолу, и особено от клиентите;

● "Ще построя стълба до рая, всеки ден по едно ново стъпало, ще стигна там на всяка цена. Дръпни се настрана, аз тръгвам!" ("Един американец в Париж"); "Онези хора и корпорации, които постигнат най-много в честна игра, най-добре ще напреднат в развитието си" и т.н.

Изброих възлови моменти, представящи американско-британската деловитост, или по-скоро тяхната стратегия на мислене и действие. Ясно е, че тук нямам възможност да описвам по-подробно "британските нюанси", да не говорим за ония моменти, чрез които към нея се приобщават шведите, холандците и дори французите. Смятам, че тази алтернатива е най-изразителна тъкмо при американците, в техните души тя е в чистия си вид.