Истината ни прави свободни

събота, 10 юли 2010 г.

Като родител чувствам безнадеждност и съжаление заради това, че моите деца ще трябва да минат през мелачката, наречена "образование"

ГЛАВА ШЕСТА: БЕЗНАДЕЖДНОСТ

Като родител чувствам безнадеждност и съжаление заради това, че моите деца ще трябва да минат през мелачката, наречена "образование"

Здравейте! Аз съм родител на гимназист и второкласник. Миналата година големия ми син се сблъска челно в "елитната" гимназия, в която бе приет с тази система за унищожаване на индивидуалността. Малкият тепърва е подложен на това да стои послушен и да мисли "правилно". Така че напълно съм съгласна с всички изводи, до които сте стигнали.

Чувствата, които предизвика тази статия у мен, като родител, бяха безнадеждност и съжаление – заради това, че моите деца ще трябва да минат през мелачката, наречена "образование", точно сега и в този й вид. Някога може и да се оправят нещата, но ще бъде късно за тях. Опитвам се да обясня на синовете си, че живота налага да се балансира между оцеляването в училище, така че да не се превърнат в мишена на дребнави отмъщения и заяждания от страна на учители, защото са изказали мнение и това да останат личности и да знаят кои са. Който умее да запази този баланс ще оцелее.

Макар и това да прилича на лицемерие спрямо самите нас. Защото тези години не се връщат и пораженията са огромни. Един отчаян тийнейджър може да провали живота си завинаги. Един младеж без самочувствието, че е личност едва ли ще има амбиции за нещо стойностно. А в нашето училище никой не казва на децата, че са личности. Никой не оценява това, че имат мнение различно от това на другите. Никой не стимулира опитите им да постигнат нещо. Цялата система е впрегната в това да направят децата послушни, така както навремето направиха с нас. Шшшт, тихо! За да ни е по-лесно на всички.

Две думи за учителите. Ако един учител наистина иска да научи децата на науката "Живот" той ще намери начин да го направи въпреки бюрокрацията и задължителния материал в програмата. Но моите уважения към професията на автора, но повечето му колеги просто ходят работа от 7,30 до 14 часа. Най-жалкото е, че те самите не осъзнават в какъв омагьосан кръг са попаднали. Те си отмъщават на децата (все се намира за какво), децата си отмъщават на тях. Една вечна битка, в която победител няма и всички губим. И никой не се опитва да разбере къде е проблема и да се помисли за решаването му.

Моите подозрения са, че скоро генерална реформа няма да има. Ще бъдат изгубени още много поколения. Причината е чисто политическа. Правят се козметични промени с популистки цели, защото ако се обърне системата с "хастара навън" това ще натрупа недоволство, а недоволството после ще се отрази на изборните резултати. А и защо да се напрягат чак толкова много - като след 4 години мандат ще бъдат сменени.

Една такава козметична промяна е тази недомислица с униформите. Дайте да ги натикаме тия пикльовци в униформи, та да им дойде акъла в главата и съвсем да ги уеднаквим и на външен вид. Освен това ще спечелим одобрението на възрастните и ще имитираме дейност по стягане на дисциплината. Не че одобрявам голите пъпове, ама някой замисля ли се в резултат на какво е екстравагантния начин на обличане. Всеки намира начин да покаже, че е индивидуалност и да протестира срещу системата.

Г-н Грънчаров, подкрепям всичко което сте написали, но... някак очаквах към края няколко конкретни предложения; все пак вие сте вътре в системата, кажете откъде да се започне, защото само "свобода" звучи някак голо.

Подрави!

Митова

24 септември 2009, четвъртък


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ


ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ