За Пловдивския университет… апокалипсисът започва!
Фортуна изглежда е на път да отвърне ръката си от Пловдивския университет, този местен рай за номенклатурни отрочета, комсомолски активисти и за цели семейства и фамилии с “академичен дух” – кой знае откъде взел се. Създаден преди време с указ на Тодор Живков като един вид жест към неговата сърдечна пирятелка Дража (а тя беше преизпълнена с любов и към… родната просвета!), този университет приютяваше настъпателната псевдоученост и й осигуряваше блажено съществуване под дебелата сянка на догматиката и схоластичното празнословие на класовата нáука (с ударение на първото а). Светила и корифеи на Пловдивския университет бяха, уви, не други, а Драгомир Поборников и Милена Калудова, а това е твърде многозначително за ония, които ги помнят или са чули нещо за тях. Сладката дрямка, в която живееше ПУ през последните години на “промяна”, е на път да свърши по най-неочаквания начин.
Първият жесток удар ще бъде нанесен, разбира се, от злото, наречено реституция: сградата на ПУ е собственост на католическата църква и по закон, и по право трябва да й бъде върната. Това се знаеше, че ще се случи, но ръководните другари на ПУ воглаве с ректора Никола Балабанов предпочетоха мъдрата щраусова позиция и заложиха, вероятно, на “ляв завой” в политиката. Когато преди две години група преподаватели и студенти от тогавашния Философски клуб “Аристотел” предложиха на ректора да се изпреварят събитията и чрез контакти с католическата църква да се открие Теологически факултет, другарят Балабанов даже се изчерви от възмущение: това предложение му се видя скандално и еретично, но не за друго, а защото не се било съгласувало с атеистичното му класово-партийно възпитание. Вместо Теологически факултет под почетния патронаж на Католическата църква (и тогава проблем със сградата просто нямаше да има!) бившият партиен секретар Балабанов откри правен фокултет, в който чете лекции не някой друг, а, представете си, самият… Янаки Стоилов, Балабанов съпартиец и звезда на родния партиен небосклон.
Но връщането на сградата на законните й собственици, макар да е зло за ПУ, не е най-голямото зло по логиката на тези, които го управляват. Истинското зло, което се очертава, уви, е безмерно по-страшно и иде от т.н. Закон за декомунизация на науката. Ужас и тръпки като че ли от смъртен уплах вледеняват кръвта на досегашните тартори на ПУ, които вече няма да могат да управляват и да се разпореждат със съдбите на хората, които няма да могат да ходят в командировки и ще бъдат настрана от други подобни благинки. Казват, че в последно време ректорът Балабанов крачел из Университета като че ли е в несвяст: “ножът”, хирургическото сечиво на този позакъснял закон, ще пресече и изтръгне властта от ръцете му, което няма как да не довлече определени беди на многобройната му клика. Светила на “академизма” на ПУ Стефка Кабаиванска (секретар по идеологията на ОК на БКП, приютена в ПУ от другаря Балабанов след 10 ноември 1989 г., М.Калудова, партийна секретарка на ПУ и съпруга на страховития генерал Калудов, партийния секретар Вранчев и пр. символи на това академично блато вече няма да бъдат членове на академични и факултетни съвети, ректори и декани, т.е. ще си останат само “учени”, каквито, впрочем, никога не са били. Излиза, че нечувани беди и страхотии очакват тази стара гвардия, а също, да се надяваме, след време и техния легион от послушници, протежета, чада и прочие, които сладко си живяха под крилото им десетилетия.
С други думи, уважаеми читателю, апокалипсисът в ПУ започва, предстои невиждана драма и трагедия. Затова когато влезете в този университет и минете покрай нечий кабинет с облицована с кожа врата, отвътре ще чуете… парламентарните дебати по радиото! Гореупоменатите “господа” чакат “завой наляво” в политиката, който само може да ги спаси…
Но въпреки вселенския “страх и трепет”, обзел душите на номенклатурата, тя продължава да забърква каши, опитвайки се да се възползва от каквото поне може. Последната такава каша е обявеният конкурс за асистенти по философия, история, политикономия. Целта му е на мястото на уволнените политпросветчици-марксисти в ПУ да се наместят в суматохата… правоверни другари с титли от закритото АОНСУ в Пловдив, които се намъчиха от безработица и безпаричие в тези проклети демократични времена. Смята се, че докато се приложи Законът за декомунизацията и докато “властта е наша”, поне на тези изпитани кадри да се направи услуга и да се наместят на топло край така уютно димящото “академично” блато…
Че е зима и понеже за Пловдивския университет… апокалипсисът започва!
Статията е излязла в тогавашния вестник “Денонощен НОВИНАР” през юни 1992 година
Фортуна изглежда е на път да отвърне ръката си от Пловдивския университет, този местен рай за номенклатурни отрочета, комсомолски активисти и за цели семейства и фамилии с “академичен дух” – кой знае откъде взел се. Създаден преди време с указ на Тодор Живков като един вид жест към неговата сърдечна пирятелка Дража (а тя беше преизпълнена с любов и към… родната просвета!), този университет приютяваше настъпателната псевдоученост и й осигуряваше блажено съществуване под дебелата сянка на догматиката и схоластичното празнословие на класовата нáука (с ударение на първото а). Светила и корифеи на Пловдивския университет бяха, уви, не други, а Драгомир Поборников и Милена Калудова, а това е твърде многозначително за ония, които ги помнят или са чули нещо за тях. Сладката дрямка, в която живееше ПУ през последните години на “промяна”, е на път да свърши по най-неочаквания начин.
Първият жесток удар ще бъде нанесен, разбира се, от злото, наречено реституция: сградата на ПУ е собственост на католическата църква и по закон, и по право трябва да й бъде върната. Това се знаеше, че ще се случи, но ръководните другари на ПУ воглаве с ректора Никола Балабанов предпочетоха мъдрата щраусова позиция и заложиха, вероятно, на “ляв завой” в политиката. Когато преди две години група преподаватели и студенти от тогавашния Философски клуб “Аристотел” предложиха на ректора да се изпреварят събитията и чрез контакти с католическата църква да се открие Теологически факултет, другарят Балабанов даже се изчерви от възмущение: това предложение му се видя скандално и еретично, но не за друго, а защото не се било съгласувало с атеистичното му класово-партийно възпитание. Вместо Теологически факултет под почетния патронаж на Католическата църква (и тогава проблем със сградата просто нямаше да има!) бившият партиен секретар Балабанов откри правен фокултет, в който чете лекции не някой друг, а, представете си, самият… Янаки Стоилов, Балабанов съпартиец и звезда на родния партиен небосклон.
Но връщането на сградата на законните й собственици, макар да е зло за ПУ, не е най-голямото зло по логиката на тези, които го управляват. Истинското зло, което се очертава, уви, е безмерно по-страшно и иде от т.н. Закон за декомунизация на науката. Ужас и тръпки като че ли от смъртен уплах вледеняват кръвта на досегашните тартори на ПУ, които вече няма да могат да управляват и да се разпореждат със съдбите на хората, които няма да могат да ходят в командировки и ще бъдат настрана от други подобни благинки. Казват, че в последно време ректорът Балабанов крачел из Университета като че ли е в несвяст: “ножът”, хирургическото сечиво на този позакъснял закон, ще пресече и изтръгне властта от ръцете му, което няма как да не довлече определени беди на многобройната му клика. Светила на “академизма” на ПУ Стефка Кабаиванска (секретар по идеологията на ОК на БКП, приютена в ПУ от другаря Балабанов след 10 ноември 1989 г., М.Калудова, партийна секретарка на ПУ и съпруга на страховития генерал Калудов, партийния секретар Вранчев и пр. символи на това академично блато вече няма да бъдат членове на академични и факултетни съвети, ректори и декани, т.е. ще си останат само “учени”, каквито, впрочем, никога не са били. Излиза, че нечувани беди и страхотии очакват тази стара гвардия, а също, да се надяваме, след време и техния легион от послушници, протежета, чада и прочие, които сладко си живяха под крилото им десетилетия.
С други думи, уважаеми читателю, апокалипсисът в ПУ започва, предстои невиждана драма и трагедия. Затова когато влезете в този университет и минете покрай нечий кабинет с облицована с кожа врата, отвътре ще чуете… парламентарните дебати по радиото! Гореупоменатите “господа” чакат “завой наляво” в политиката, който само може да ги спаси…
Но въпреки вселенския “страх и трепет”, обзел душите на номенклатурата, тя продължава да забърква каши, опитвайки се да се възползва от каквото поне може. Последната такава каша е обявеният конкурс за асистенти по философия, история, политикономия. Целта му е на мястото на уволнените политпросветчици-марксисти в ПУ да се наместят в суматохата… правоверни другари с титли от закритото АОНСУ в Пловдив, които се намъчиха от безработица и безпаричие в тези проклети демократични времена. Смята се, че докато се приложи Законът за декомунизацията и докато “властта е наша”, поне на тези изпитани кадри да се направи услуга и да се наместят на топло край така уютно димящото “академично” блато…
Че е зима и понеже за Пловдивския университет… апокалипсисът започва!
Статията е излязла в тогавашния вестник “Денонощен НОВИНАР” през юни 1992 година
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар