Истината ни прави свободни

петък, 9 юли 2010 г.

Нещо чисто и истинско, подобно на цвете, израсло върху бунището на посткомунистическата ни бездуховност

Нещо чисто и истинско, подобно на цвете, израсло върху бунището на посткомунистическата ни бездуховност

Човек направо не знае вече откъде да започне... добре, да почнем някак си:
Драги ми дами и господа, живеещи из днешните предели на Отечеството, замисляли ли сте се някога за това:

Ядем отвратителни фалшиви колбаси, направени от боклуци. Наскоро научих, че се правели нашите колбаси от някакъв "биоекстрат", извлечен от кокоши трътки, мас и лой, от кожички, клюнове, крачета, нокти. Пием фалшиво безвкусно мляко, което няма нищо общо с продукта, който създават кравите и овцете. Даже "прочутото българско кисело мляко" се състои от всичко друго, но не от мляко. Изглежда млечно туй кисело мляко, но като го разбъркаш, се точи като сополи... отвратително е. Нагъваме сухо сирене, приличащо на спечена гасена вар, което е най-далечен и неистински роднина на традиционното саламурено българско сирене, което сме яли всички някога когато сме били на гости при бабите си на село. (Аз лично никога няма да забравя невероятно вкусното овче сирене, правено от бабите и от майка ми!) Ядем хляб, направен изобилно от турски набухватели (от евтина мая) и от неизвестна, загадъчна субстанция, която нищо чудно да е синтезирана по химически, по синтетичен път: ние сме нация, която още Т.Живков навремето провъзгласи за "нация техническа, нация комунистическа".

Народът ни пие нещо, наподобяващо ракия и вино, което нанася осезаеми поражения върху мозъка и само издръжливият български ген е причина още нацията ни да не е дегенерила дотам, че положението да стане нетърпимо и необратимо. Но гибелните поражения на тази скоросмъртница-шльокавица върху мозъчната дейност ясно си личат най-вече върху резултатите от парламентарните избори, отразяват се на музикалните "вкусове" на множеството (от непрестанно щракане с пръсти мнозина получиха неконтролируеми тикове на ръцете си), пиенето на шльокавица се отрази пагубно и върху намаляването на потентността и на репродуктивните способности на мъжете, което засили демографската криза в страната и прочие.

Както са ни фалшиви кренвиршите, така са ни фалшиви и неистински медиите, такова ни е и образованието, такава ни е културата, такива са ни интелектуалците, в множеството си подвизаващи се от байтодорово време. Подобни на варовитото сирене, което плюскаме, са и водещите на разните предавания по националните телевизии: за нищо не стават, пълни боклуци, ходещи компедиуми на простотия и нахалство са, нищо друго не са. Стигнали сме до падението нравствен стожер на нацията ни да е Слави Трифонов (и кукуто бай ви Вучкова), което е най-красноречив показател за степента на нравственото ни израждане. Университетите ни са фалшиви също както е фалшива каймата, от която правят нашите кебапчета и кюфтета, цвърчащи и смърдящи на всеки ъгъл. Това, че тъкмо Бокова стана българският шеф на ЮНЕСКО – световната организация за култура!!!), е все най-крещящ симптом на ужасната, на плачевната културна ситуация на всестранен упадък и дегенерация, в която се намираме...

Да продължавам ли? Сигурно още много примери могат да се дадат. Всичко не може да се изброи, затова ще дам няколко примера, които казват всичко: Милен Цветков, Иван и оня другия... как се казваше де... ??? ... Андрей май беше?, има ли смисъл да продължавам повече? Ники Кънчев! Азис! Кондю! Митьо Очите! Бате ви Бойко! Венета Райкова! Хайде стига, казах вече туй, дето исках да река.

И в целия този потоп на фалш и простотия, дето ни залива, тия дни ще се роди нещо съвсем истинско и коренно различно: философското списание ИДЕИ. Списанието на мислещите хора, доколкото такива все още се намират из Българията. Списанието за личности. Списанието за хора, които не се оригват на смесица от чесън, шкембе-чорба, долнопробна шльокавица и на кебапчета. И които не мислят само за пищни цици. Списанието на европейските българи. Списанието, което иска да противостои на всеобщия културен упадък и дегенерацията на нацията.

Очаквайте списание ИДЕИ – чисто и истинско, подобно на духовно цвете, израсло върху разлагащите се отпадъци на посткомунистическата ни бездуховност!

06 октомври 2009, вторник


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ


ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ