Идеята и проектът за един “Център за развитие на личността”
(Нека да му дадем името HUMANUS – понеже така ще обозначим най-важното: човекът винаги и в търсене на самия себе си, на своята човечност.)
• Съществува потребност от общуване и обмен на идеи и чувства между човешките същества, всяко от които търси своята лична, дълбоко изстрадана и преживяна истина;
• Всеки от нас е личност, раз-личност, индивидуалност, самобитие, “нещо” уникално – и точно в това се състои ценността ни;
• Различията от всякакво естество между човешките същества са именно тяхното богатство;
• На почвата на съществуващите различия е смислен обменът на идеи и чувства между нас, диалогът, общуването, в което ние откриваме “родството в различността”, което ни прави човешки същества;
• Различията между нас не трябва да бъдат потискани в угода на някаква абстрактна, непреживяна и всевластна “общностност”, която в този си вид се опитва да ги потисне, елиминира и убие;
• Човешките същества имат едно “свойство”, на което дължат всичко: това е свободата, която трябва да обичаме всеотдайно;
• Различията между човешките същества не трябва да бъдат потискани, напротив, в тях трябва да се търси корена на нашата човечност;
• Неприемането на индивида именно в неговата раз-личност е източник на нетолерантността, която е враждебна на човешката същност;
• Абсурдът е в това, че хората са склонни да се плашат от различията си, готови са да се откажат от тях в угода на някаква зададена до тях “общностност” или “нормативна система”, която съвсем не иска да разбере и приеме тяхната уникалност, тяхното своеобразие и самобитност;
• В ситуацията на конфликт между личностното и деперсонализираното (безличното) приоритет трябва да бъде отдаден на първото, защото само личността (индивидът) е онова, което носи в себе си живот;
• Тайнството на живота трябва да бъде разгадано;
• Съществуват истини, без които животът ни едва ли заслужава да се живее;
• Същите тези истини правят живота ни пълноценен;
• Истините, които дават пълнота на съществуването ни, трябва да бъдат разбрани;
• Заблуда е да се смята, че истините, на които се опира индивидуалното съществуване на раз-личностите, са изключително лични, макар че те в някакъв смисъл носят и един такъв момент;
• Вероятно съществуват някои истини, които ни правят близки, които ни сродяват; благодарение на тях ние не се чувстваме самотни в усилието си да живеем пълноценно;
• Всеки от нас търси в лицето на други раз-личности онова, което го свързва с тях – и благодарение на което може да постигне своето щастие;
• Всеки от нас е “кълбо от различност”, което поражда нашето безпокойство, усещането че си самотен, сам и отхвърлен от самодоволните общности;
• Различията между нас са безкрайно многолики, ние не си приличаме изцяло в нито едно отношение, но това не трябва да плаши, а да ни привързва един към друг;
• Опитващият се да живее автентично индивид не е безразличен към ония, които правят същото;
• Тази автентичност обаче трябва да бъде подложена на идентификация (съотнасяне), в рамките на която тя постига самата себе си;
• Човекът има засилена потребност от общуване в един свят, в който различията са превърнати в извор на отчужденост;
• В това общуване (диалог, обмен на идеи и чувства) се поражда прекрасното усещане за единение на “гордите индивидуалности”, каквито без опасения трябва да бъдем;
• Нищо не може да замени живото общуване между личностите, между “прекрасните индивидуалности”, каквито ще бъдем само ако държим на различията си и не се отказваме от тях;
• Интернет е една възможност този жив контакт и диалог между човешките същества да бъде засилен. (А сега добавяме: друга такава възможност са страниците на списание ИДЕИ, създадено от Центъра наскоро, а също така и една мрежа от дискусионни клубове, която започва да се създава из цялата страна. Прибавката е моя, А.Г.)
• Необходимо е да се създаде място, в което да се срещат личностите, държащи на своите различия и само така потвърждаващи човечността си;
• Различията между нас са от всякакво естество: възрастови, професионални, етнически, сексуални, религиозни, философски, морални, политически…;
• Но тези различия не трябва да поставят непроходими граници между нас, защото всички ние сме човешки същества;
• Много често обаче нашите различия издигат стени между нас, отчуждават ни един от друг, което не трябва да се допуска, срещу което трябва да се съпротивляваме;
• Стените на неразбирането трябва да бъдат съборени, ледовете на отчуждеността трябва да бъдат стопени – и това може да стане само с много човешка топлина;
• Ние се разбираме едва когато изхождаме от различията си и ги признаваме за необходими;
• Мястото, в което може да стане всичко това, е един Център за развитие на личността, наречен HUMANUS;
• Той е място за срещи на една общност, в която никой не се страхува от различията си – и в която диалогът и живото общуване е безусловен императив на съществуването;
• Към тази общност може да се присъедини всеки, който споделя нейните принципи, изразени по-горе;
• Формално условие за присъединяване в нея е изискването “кандидатът” да декларира вярност спрямо принципите й; той също трябва да ангажира общността с поне една своя идея;
• Към общността могат да се присъединяват и “слушатели”, които още не считат себе си готови да получат статута на пълноправни участници по някакви свои съображения.
(Забележка: Този документ е изготвен при създаването на Центъра през 1994 година)
(Нека да му дадем името HUMANUS – понеже така ще обозначим най-важното: човекът винаги и в търсене на самия себе си, на своята човечност.)
• Съществува потребност от общуване и обмен на идеи и чувства между човешките същества, всяко от които търси своята лична, дълбоко изстрадана и преживяна истина;
• Всеки от нас е личност, раз-личност, индивидуалност, самобитие, “нещо” уникално – и точно в това се състои ценността ни;
• Различията от всякакво естество между човешките същества са именно тяхното богатство;
• На почвата на съществуващите различия е смислен обменът на идеи и чувства между нас, диалогът, общуването, в което ние откриваме “родството в различността”, което ни прави човешки същества;
• Различията между нас не трябва да бъдат потискани в угода на някаква абстрактна, непреживяна и всевластна “общностност”, която в този си вид се опитва да ги потисне, елиминира и убие;
• Човешките същества имат едно “свойство”, на което дължат всичко: това е свободата, която трябва да обичаме всеотдайно;
• Различията между човешките същества не трябва да бъдат потискани, напротив, в тях трябва да се търси корена на нашата човечност;
• Неприемането на индивида именно в неговата раз-личност е източник на нетолерантността, която е враждебна на човешката същност;
• Абсурдът е в това, че хората са склонни да се плашат от различията си, готови са да се откажат от тях в угода на някаква зададена до тях “общностност” или “нормативна система”, която съвсем не иска да разбере и приеме тяхната уникалност, тяхното своеобразие и самобитност;
• В ситуацията на конфликт между личностното и деперсонализираното (безличното) приоритет трябва да бъде отдаден на първото, защото само личността (индивидът) е онова, което носи в себе си живот;
• Тайнството на живота трябва да бъде разгадано;
• Съществуват истини, без които животът ни едва ли заслужава да се живее;
• Същите тези истини правят живота ни пълноценен;
• Истините, които дават пълнота на съществуването ни, трябва да бъдат разбрани;
• Заблуда е да се смята, че истините, на които се опира индивидуалното съществуване на раз-личностите, са изключително лични, макар че те в някакъв смисъл носят и един такъв момент;
• Вероятно съществуват някои истини, които ни правят близки, които ни сродяват; благодарение на тях ние не се чувстваме самотни в усилието си да живеем пълноценно;
• Всеки от нас търси в лицето на други раз-личности онова, което го свързва с тях – и благодарение на което може да постигне своето щастие;
• Всеки от нас е “кълбо от различност”, което поражда нашето безпокойство, усещането че си самотен, сам и отхвърлен от самодоволните общности;
• Различията между нас са безкрайно многолики, ние не си приличаме изцяло в нито едно отношение, но това не трябва да плаши, а да ни привързва един към друг;
• Опитващият се да живее автентично индивид не е безразличен към ония, които правят същото;
• Тази автентичност обаче трябва да бъде подложена на идентификация (съотнасяне), в рамките на която тя постига самата себе си;
• Човекът има засилена потребност от общуване в един свят, в който различията са превърнати в извор на отчужденост;
• В това общуване (диалог, обмен на идеи и чувства) се поражда прекрасното усещане за единение на “гордите индивидуалности”, каквито без опасения трябва да бъдем;
• Нищо не може да замени живото общуване между личностите, между “прекрасните индивидуалности”, каквито ще бъдем само ако държим на различията си и не се отказваме от тях;
• Интернет е една възможност този жив контакт и диалог между човешките същества да бъде засилен. (А сега добавяме: друга такава възможност са страниците на списание ИДЕИ, създадено от Центъра наскоро, а също така и една мрежа от дискусионни клубове, която започва да се създава из цялата страна. Прибавката е моя, А.Г.)
• Необходимо е да се създаде място, в което да се срещат личностите, държащи на своите различия и само така потвърждаващи човечността си;
• Различията между нас са от всякакво естество: възрастови, професионални, етнически, сексуални, религиозни, философски, морални, политически…;
• Но тези различия не трябва да поставят непроходими граници между нас, защото всички ние сме човешки същества;
• Много често обаче нашите различия издигат стени между нас, отчуждават ни един от друг, което не трябва да се допуска, срещу което трябва да се съпротивляваме;
• Стените на неразбирането трябва да бъдат съборени, ледовете на отчуждеността трябва да бъдат стопени – и това може да стане само с много човешка топлина;
• Ние се разбираме едва когато изхождаме от различията си и ги признаваме за необходими;
• Мястото, в което може да стане всичко това, е един Център за развитие на личността, наречен HUMANUS;
• Той е място за срещи на една общност, в която никой не се страхува от различията си – и в която диалогът и живото общуване е безусловен императив на съществуването;
• Към тази общност може да се присъедини всеки, който споделя нейните принципи, изразени по-горе;
• Формално условие за присъединяване в нея е изискването “кандидатът” да декларира вярност спрямо принципите й; той също трябва да ангажира общността с поне една своя идея;
• Към общността могат да се присъединяват и “слушатели”, които още не считат себе си готови да получат статута на пълноправни участници по някакви свои съображения.
(Забележка: Този документ е изготвен при създаването на Центъра през 1994 година)
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:
Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар