Манифест на философското списание “ИДЕИ”
Написаното по-долу е нещо като "манифест" на списанието, което неговите читатели вече добре познават. Текстът, който предстои да прочетете, наподобява възвание към всички, в което ще изложим по-пълно концепцията, необходимостта, идеята, смисъла, оправданието на съществуването на списание ИДЕИ. Осъзнаваме списание ИДЕИ като скромен труженик на нивата на духовното възраждане на нацията. Като верен помощник на ония, които искат да спасят душите си. Като място, където може да намери своя израз всичко онова, което има отношение към задаващия се духовен кипеж на България, без насърчаването на който сме обречени на незавидно бъдеще.
Списание ИДЕИ беше създадено в отговор на някакви отдавна назрели потребности, свързани с екзистенциалното, културното и духовното състояние на съвременния човек. Не казваме на “българина”, а на човека, понеже ни се иска списанието да не бъде свързвано с поставянето и решаването на някакви временни, локални, чисто национални въпроси; философските идеи винаги имат универсално, общочовешко значение и важат за всички хора, независимо на кой край на Земята живеят. Дошло е време ние, българите, да възкресим отдавна забравени традиции, да направим потребното за да се разгори огъня на духовния живот; иска се да си помогнем, да обърнем своя взор към най-важното, към истинското, към субстанциалното и съдбовното. Т.е. да приобщим душите си към духовното, душите ни, жадни за истината – а също да помогнем да се отворят за истината душите на толкова много лутащи се, загубили своите ориентири, отхвърлени и отчаяни хора.
Пребиваваме в някаква печална духовна пустиня, от която можем да се спасим само ако съзнанията ни се овладеят от жизнеспособни идеи. Онова, от което най-много се нуждае нашето общество, са един такъв специфичен "продукт", какъвто са идеите. Защото по света от столетия шестват някакви най-жизнеспособни идеи, довели до растеж на човечността и до истински просперитет, до цялостния възход на най-развитите съвременни общества, ала за жалост, нашето общество е останало встрани от този духовен процес. В резултат на което сме в окаяното положение, в което се намираме от десетилетия.
Защо е толкова съдбовно важна за човека идеята ли? Ами защото идеята, първо, е нещо като "храната" на душата; човешката душа се храни с идеи, а ако в нея се възпита вкус към истинските, автентичните, най-жизнеспособните идеи, то тогава животът на такава една душа става възможно най-богат, пълноценен, автентичен. На второ място идеята, веднъж "попила" в душата, може да я овладее така, че да породи вдъхновение, да породи същински поврат в личностното развитие на този човек; една истинска идея има ресурса да преобрази живота на човека, да постави неговото съществуване на твърда основа, да му придаде невероятен тласък, да го импулсира към най-смислени и значими дела и постижения.
Особено жадни за идеи са душите на младите, защото на тях са им и най-потребни съответните идеи – понеже се намират в зората на живота си, а бъдещето е пред тях. Идеите, които ни направляват и вдъхновяват в живота, са нашето истинско богатство – и него именно "молци не го ядат". Жалка картина е човека, чиято душа се храни не с импулсиращи и вдъхновяващи, не със същински ползотворни идеи, а с боклуците, с отпадъците, с отвратителните сурогати на съвременната масова култура.
Ние наистина живеем в ситуация на най-ужасен духовен вакуум, пребиваваме в някаква кошмарна духовна пустиня – и е крайно време да си дадем сметка какво означава това. Налице е невероятна по последиците си ценностна катастрофа, предпоставките за която бяха заложени по времето на комунизма, пък и дори преди това. Комунизмът се опита да приучи хората да живеят без същински ценности, а да се задоволяват с фалшиви кумири и квазиценности, които именно превърнаха нивата на българската душевност и култура в безводна пустиня. Затова ако не преживеем един същностен духовен ренесанс, един поврат към истинското, към духовните ценности на човешката култура и на съвременността, сме осъдени на безконечно движение по омагьосани кръгове, при което ще линеят и ще бъдат пропилявани духовните сили на индивидите и на нацията. А това е фатално, това е разкош, който не можем да си позволим.
От друга страна погледнато, целият цивилизован свят преживява срив на ценностите, породен от прагматизирането, от меркантилизацията на съзнанията. Технологичният прогрес, невижданият преди бум на индустрията, заляла света с всякакви стоки, невероятният капиталистически възход, медийната и рекламна експанзия, изобилието и пр. си имат и обратна страна: съвременният човек в крайна сметка е поставен в условия, крайно неблагоприятни за неговото личностно, човешко, духовно развитие. Самата култура, дори духовността, станаха предимно меркантилни, превърнаха се в пошло сметкаджийство, в банална покупко-продажба, в търсене единствено на ползата и на материалния успех. Материализмът в наше време цъфти в най-уродливи форми и стана повсеместна и преобладаваща душевна нагласа на цели нации, а неговите отровни плодове пръскат навсякъде заразата на нихилизма, на аморализма, на бездушието, на злобната враждебност към духовното, чистото, истинното, възвишеното, красивото, святото. Исконни, древни и най-влиятелни духовни институции, каквито са църквата, училището, университетът, академиите, картинните галерии, музикалните зали и дори книгоиздаването се превърнаха в най-презряно печалбарство, заради което беше изгубен или извратен всеки същностен духовен импулс. Всичко това доведе дотам, че биде девалвирано и опошлено даже онова, което минава за духовност: бездуховността и антидуховността шестват необезпокоявани и парадират даже из академиите, из всички институции, призвани да бдят, да пазят и да насочват жизнено-личностната и ценностна пълноценност на човешките същества.
Сякаш пресъхнаха изворите, подхранващи изобилието на онази великолепна духовна градина, каквато по начало трябва да е човешката душа. В резултат сухите ветрове и пясъците на антидуховния материализъм задушиха и изкорениха това преизобилие от ценности, а пък човешката душа се превърна в жадна за истината пустиня, в която виреят само най-грозни чудовища и влечуги – тези на сексуалната разпуснатост, на боготворенето на тялото, на крайния разврат, на аморализма навсякъде и във всичко, на самодоволния нихилизъм, не признаващ никакви авторитети. В ситуацията на такава страшна криза, породена от вакханалията на антидуховната материалистическа перверзност, в очите на не вярващата в нищо тълпа бяха обезценени всички исконни духовни ценности, поради което се роди масовият тип човек, който с лекота се отказва и жертва своята самобитност и индивидуалност, за да насърчи в себе си единствено безликостта, безличността, безочието, безнравствеността, безскрупулността, безотговорността, безсрамието, безсмислието, дезиндивидуализацията, озлобеността, разпада и упадъка на човешкото.
Сякаш най-поразена е такава фундаментална сфера на духовния живот, каквато е образованието. Тук даже се е стигнало дотам, че е загубено ясното съзнание за толкова възвишения смисъл на училището като подготовка за живота, а е останала единствено някаква куха, абсурдна, парадоксална и анахронична форма, която изобщо не отговаря на духовните потребности на времето и на човека. Образованието особено у нас се е превърнало в безсмислено въртене в омагьосани кръгове, което означава не друго, а пълна дискредитация на самата идея на едно смислено, пълноценно, духовно наситено образование, без което съвременната личност на младия човек е осъдена на екзистенциална резигнация, на пропиляване на жизнените сили и на пълна безперспективност. У нас дори сме стигнали дотам, че училището, пък и университетът, вместо да насърчават духовния и личностен растеж на младата личност, самоотвержено и непрекъснато вредят, оскверняват, опошляват, изкористяват и дискредитират всичко онова, което съставлява същността и истината на едно съвременно, отговарящо на нуждите на епохата и на потребностите на човека пълноценно образование. Прокудена е даже свободата от нашите училища и университети – именно свободата, която е първото условие на смисления човешки живот. А без свобода всичко се обезценява и става фалшиво, кухо, кънтящо на празно, ала безкрайно самонадеяно в нищетата, в мизерията си.
Напълно е сгрешена целта, която в наше време си поставят българското училище и университетите в България, превърнали се, впрочем, в търговски дружества за правене на лесни пари от “образование” и от продаване на най-крещяща безличностност. Ако изобщо в тази ситуация може да се говори за някаква цел, свързана с истинските потребности на младия човек, понеже тези последните, както се оказва, изобщо не влизат никому в сметките. Робуването на отдавна изветрели откъм съдържание “методики” на една отречена от самото време дидактика, превръщаща “обучавания” в прост обект на педагогически манипулации и на някакви отвратително-перверзни насилия върху личността и нейните суверенни права, се превърна в център на абсурдната дейност, наричана “българско образование”. Така наречената “научна общност”, обслужваща скучната мъртвешка дейност, имаща някакво отдалечено подобие със смисъла на автентичното образование и с науката като такава, се превърна в сфера на най-лесен просперитет на посредствени, некадърни и нахални хора, които не правят нищо друго, освен с нокти и лакти да удържат мястото, на което нямат никакво, най-малкото пък морално право. Тази така наречена “научно-академична общност”, ако не обръщаме внимание на изключенията, броящи се на пръсти, се занимава най-вече с това да не допуска талантливите, истински призваните за наука, самостоятелно мислещите и търсещи хора. Понеже ако такъв припари до тяхната софра, то мигом ще се разбере какво всъщност представляват те самите, а именно: паразити, смучещи, подобно на кърлежи или на вампири, интелектуалните духовни сили на нацията, работещи единствено за пропиляването на нейния жизнен, личностен, интелектуален и човешки потенциал. Положението е станало нетърпимо, ала, за жалост, макар всички да сме ощетени, никой не смее да изкрещи, че повече няма да търпи, че повече няма да допуска да продължава така. И агонията продължава, и комата, в която пребивава българското образование, сякаш е станала непробудна.
И ето че стигаме до решаващия момент: на нас, българите специално, са ни нужни не просто будители, а по-скоро реаниматори, които да съберат в едно разпръснатите и пропилени жизнени сили на организма, та белким в него заблещука някакъв духовен живот. Трябва да направим крачки назад от духовната смърт, към която сме се устремили. Някой трябва да призове нацията да се освести, понеже е равностойно на гибел да продължава така. Пътят, по който вървим, е неверен, той доникъде няма да ни изведе. Нацията ни се нуждае от духовни водачи, които да я изведат на широкия магистрален път на съвременната духовна култура на човечеството, а – защо не? – нищо чудно ние, чувстващите и даващите си сметка за това, да сме призваните да проправим тия магистрали на съвременната духовност!
Във времена като нашето, в което са погубени духовните ориентири на живота, най-вече философията може да изиграе ролята на “детонатор”, който да взриви атомната духовна бомба, и то тъкмо в центъра на един блажено заспал град – или на една непробудно заспала страна. Само това, да се надяваме, може да породи оня спазъм в сърцата на нашето похъркващо си за духовното човечество, което е крайно време да отхвърли фалша и извращенията, за да се върне при истинското, субстанциалното, съдбовно важното, да се върне при онова, без което не може да се живее пълноценно, понеже без него е застрашена тъкмо нашата човечност.
В общества като нашето лъжата е станала основен жизнен модус. В ценностно отношение такова общество е тотално деморализирано, а пък нихилизмът е станал благоприятна среда за ужасен регрес, за пълна личностна демотивация, за разпространяването на най-пагубно усещане за тотална безперспективност и абсурдност, за всичко разяждащо безсмислие.
Тук искаме да очертаем онази програмна линия, която е същностно отрицание на сегашното крайно неблагоприятно за бъдещето на страната и нацията статукво. Другояче казано, искаме да опишем коя е стойностната и действителна алтернатива на бедите, сполетели древната ни държава – и толкова изстрадалия ни народ.
Безалтернативността, изразяваща загубата на ценностните ориентири, непрестанно поражда произвол, води до ценностна аморфност и до нихилизъм в съзнанията, чиято обърканост в един момент достига такава степен, че вече наистина ни е все едно какво ще се случи с нас самите, а също и с така благодушния и многострадален наш народец. Главна причина да стигнем до това положение е жестоката инвазия на продажните олигархични медии, които успяват да подклаждат непрекъснато споменатия коварен ценностен дефицит.
Ето защо същностна алтернатива на сега съществуващата идейна безпътица е ценностното избистряне на съзнанията, което е най-труден, но душеспасителен процес. Тук се иска всекидневна къртовска работа на духовния елит на нацията, доколко за такъв изобщо може да се говори у нас, т.е. на интелигенцията, на малцината честни и вдъхновени от някакви ценности журналисти, писатели, интелектуалци, философи. Олигархията, за която миражната безалтернативност на съществуващото статукво е главната надежда за спасение, разполага с предани продажници, на които трябва да противопоставим най-доброто, което имаме. И то предимно из средите на младите, в които ни е надеждата – в този тежък за човечността на нацията ни момент.
Тук е разковничето е: да се работи за подбуждането на мисълта у все по-големи слоеве от нацията. В тази насока изявяването на една такава същностна духовна алтернатива ще стимулира оформянето и подсилването в съзнанията на все по-ясното разбиране – и на копнежа за коренна промяна на неблагоприятното екзистенциално статукво. Безпардонната материалистическо-олигархична гмеж в един момент ще бъде лишена от субстанциални основания и ще блесне в цялата си отчайваща интелектуална и ценностна немощ и мизерия.
Защото автентични ценности едва ли могат да се купуват; могат да се купуват само гузни съвести, но истинският талант е неподкупен. Най-мощен съюзник на толкова потребно ни ценностно-духовно възкръсване на нацията е самият живот, който рано или късно поставя всяко нещо на мястото си. Не може “духовни стожери” на нацията ни да продължават да са “интелектуални” (простете!) мутри като Тошо Тошев, бай ви Вучков или пък Слави Трифонов, които, както и да ги погледнем, не са друго, освен израз и еманация на чудовищните жизнени деформации на прехода. И които в един момент неминуемо ще блеснат с цялата си личностно-ценностна убогост и нищета.
Падението трябва да бъде наричано падение. Всяко нещо трябва да бъде назовавано със собственото му име. Философията е незаменима помощница на човека в това безценно жизнено дело.
Трябва нещо, пък било то и малко, да бъде правено в тази насока – и ето, ние създадохме списание ИДЕИ. Иска ни се то да стане нещо като камбана, зовяща човешките сърца. Призоваваща ги да се отдадат изцяло на съкровените ритми, идещи от тяхната исконна родина: духът. Понеже, знайно е, изворите на живота са не другаде, а тъкмо в сърцата. А пък сърцето трябва да направлява ума, не обратното.
Това е нашият манифест, изразяващ нашето верую и нашата “програма”. Призоваваме всички мислещи и търсещи истината човешки същества да се присъединят към нас. Мястото, в което можем да се намерим и да общуваме най-свободно, е нашето списание ИДЕИ. Списание ИДЕИ е на всеки, който сам отнася себе си към разреда на търсещите, на незадоволяващите се с общоприетото хора. А пък тъкмо идеите са онова, което ще ни приобщи един към друг, невъобразимо ще ни обогати, ще развие духовното ни родство. Ние сме си необходими; докато сме разделени, сме слаби; ако си протегнем ръце, ще усетим силата си. Несъкрушима е силата на духа, той е самата мощ. Човекът, искащ да живее пълноценно, е обречен да служи на силата у себе си, а не на своята слабост.
Вярваме, че истината е онова, което ще ни направи свободни. Трябва да помогнем с каквото можем тъкмо тя да почне да се настанява в човешките сърца. Пристрастените към истината и към свободата хора намират в списание ИДЕИ свое уютно духовно пристанище – в бурите, тресящи съвременния свят и душите на съвременниците…
Написаното по-долу е нещо като "манифест" на списанието, което неговите читатели вече добре познават. Текстът, който предстои да прочетете, наподобява възвание към всички, в което ще изложим по-пълно концепцията, необходимостта, идеята, смисъла, оправданието на съществуването на списание ИДЕИ. Осъзнаваме списание ИДЕИ като скромен труженик на нивата на духовното възраждане на нацията. Като верен помощник на ония, които искат да спасят душите си. Като място, където може да намери своя израз всичко онова, което има отношение към задаващия се духовен кипеж на България, без насърчаването на който сме обречени на незавидно бъдеще.
Списание ИДЕИ беше създадено в отговор на някакви отдавна назрели потребности, свързани с екзистенциалното, културното и духовното състояние на съвременния човек. Не казваме на “българина”, а на човека, понеже ни се иска списанието да не бъде свързвано с поставянето и решаването на някакви временни, локални, чисто национални въпроси; философските идеи винаги имат универсално, общочовешко значение и важат за всички хора, независимо на кой край на Земята живеят. Дошло е време ние, българите, да възкресим отдавна забравени традиции, да направим потребното за да се разгори огъня на духовния живот; иска се да си помогнем, да обърнем своя взор към най-важното, към истинското, към субстанциалното и съдбовното. Т.е. да приобщим душите си към духовното, душите ни, жадни за истината – а също да помогнем да се отворят за истината душите на толкова много лутащи се, загубили своите ориентири, отхвърлени и отчаяни хора.
Пребиваваме в някаква печална духовна пустиня, от която можем да се спасим само ако съзнанията ни се овладеят от жизнеспособни идеи. Онова, от което най-много се нуждае нашето общество, са един такъв специфичен "продукт", какъвто са идеите. Защото по света от столетия шестват някакви най-жизнеспособни идеи, довели до растеж на човечността и до истински просперитет, до цялостния възход на най-развитите съвременни общества, ала за жалост, нашето общество е останало встрани от този духовен процес. В резултат на което сме в окаяното положение, в което се намираме от десетилетия.
Защо е толкова съдбовно важна за човека идеята ли? Ами защото идеята, първо, е нещо като "храната" на душата; човешката душа се храни с идеи, а ако в нея се възпита вкус към истинските, автентичните, най-жизнеспособните идеи, то тогава животът на такава една душа става възможно най-богат, пълноценен, автентичен. На второ място идеята, веднъж "попила" в душата, може да я овладее така, че да породи вдъхновение, да породи същински поврат в личностното развитие на този човек; една истинска идея има ресурса да преобрази живота на човека, да постави неговото съществуване на твърда основа, да му придаде невероятен тласък, да го импулсира към най-смислени и значими дела и постижения.
Особено жадни за идеи са душите на младите, защото на тях са им и най-потребни съответните идеи – понеже се намират в зората на живота си, а бъдещето е пред тях. Идеите, които ни направляват и вдъхновяват в живота, са нашето истинско богатство – и него именно "молци не го ядат". Жалка картина е човека, чиято душа се храни не с импулсиращи и вдъхновяващи, не със същински ползотворни идеи, а с боклуците, с отпадъците, с отвратителните сурогати на съвременната масова култура.
Ние наистина живеем в ситуация на най-ужасен духовен вакуум, пребиваваме в някаква кошмарна духовна пустиня – и е крайно време да си дадем сметка какво означава това. Налице е невероятна по последиците си ценностна катастрофа, предпоставките за която бяха заложени по времето на комунизма, пък и дори преди това. Комунизмът се опита да приучи хората да живеят без същински ценности, а да се задоволяват с фалшиви кумири и квазиценности, които именно превърнаха нивата на българската душевност и култура в безводна пустиня. Затова ако не преживеем един същностен духовен ренесанс, един поврат към истинското, към духовните ценности на човешката култура и на съвременността, сме осъдени на безконечно движение по омагьосани кръгове, при което ще линеят и ще бъдат пропилявани духовните сили на индивидите и на нацията. А това е фатално, това е разкош, който не можем да си позволим.
От друга страна погледнато, целият цивилизован свят преживява срив на ценностите, породен от прагматизирането, от меркантилизацията на съзнанията. Технологичният прогрес, невижданият преди бум на индустрията, заляла света с всякакви стоки, невероятният капиталистически възход, медийната и рекламна експанзия, изобилието и пр. си имат и обратна страна: съвременният човек в крайна сметка е поставен в условия, крайно неблагоприятни за неговото личностно, човешко, духовно развитие. Самата култура, дори духовността, станаха предимно меркантилни, превърнаха се в пошло сметкаджийство, в банална покупко-продажба, в търсене единствено на ползата и на материалния успех. Материализмът в наше време цъфти в най-уродливи форми и стана повсеместна и преобладаваща душевна нагласа на цели нации, а неговите отровни плодове пръскат навсякъде заразата на нихилизма, на аморализма, на бездушието, на злобната враждебност към духовното, чистото, истинното, възвишеното, красивото, святото. Исконни, древни и най-влиятелни духовни институции, каквито са църквата, училището, университетът, академиите, картинните галерии, музикалните зали и дори книгоиздаването се превърнаха в най-презряно печалбарство, заради което беше изгубен или извратен всеки същностен духовен импулс. Всичко това доведе дотам, че биде девалвирано и опошлено даже онова, което минава за духовност: бездуховността и антидуховността шестват необезпокоявани и парадират даже из академиите, из всички институции, призвани да бдят, да пазят и да насочват жизнено-личностната и ценностна пълноценност на човешките същества.
Сякаш пресъхнаха изворите, подхранващи изобилието на онази великолепна духовна градина, каквато по начало трябва да е човешката душа. В резултат сухите ветрове и пясъците на антидуховния материализъм задушиха и изкорениха това преизобилие от ценности, а пък човешката душа се превърна в жадна за истината пустиня, в която виреят само най-грозни чудовища и влечуги – тези на сексуалната разпуснатост, на боготворенето на тялото, на крайния разврат, на аморализма навсякъде и във всичко, на самодоволния нихилизъм, не признаващ никакви авторитети. В ситуацията на такава страшна криза, породена от вакханалията на антидуховната материалистическа перверзност, в очите на не вярващата в нищо тълпа бяха обезценени всички исконни духовни ценности, поради което се роди масовият тип човек, който с лекота се отказва и жертва своята самобитност и индивидуалност, за да насърчи в себе си единствено безликостта, безличността, безочието, безнравствеността, безскрупулността, безотговорността, безсрамието, безсмислието, дезиндивидуализацията, озлобеността, разпада и упадъка на човешкото.
Сякаш най-поразена е такава фундаментална сфера на духовния живот, каквато е образованието. Тук даже се е стигнало дотам, че е загубено ясното съзнание за толкова възвишения смисъл на училището като подготовка за живота, а е останала единствено някаква куха, абсурдна, парадоксална и анахронична форма, която изобщо не отговаря на духовните потребности на времето и на човека. Образованието особено у нас се е превърнало в безсмислено въртене в омагьосани кръгове, което означава не друго, а пълна дискредитация на самата идея на едно смислено, пълноценно, духовно наситено образование, без което съвременната личност на младия човек е осъдена на екзистенциална резигнация, на пропиляване на жизнените сили и на пълна безперспективност. У нас дори сме стигнали дотам, че училището, пък и университетът, вместо да насърчават духовния и личностен растеж на младата личност, самоотвержено и непрекъснато вредят, оскверняват, опошляват, изкористяват и дискредитират всичко онова, което съставлява същността и истината на едно съвременно, отговарящо на нуждите на епохата и на потребностите на човека пълноценно образование. Прокудена е даже свободата от нашите училища и университети – именно свободата, която е първото условие на смисления човешки живот. А без свобода всичко се обезценява и става фалшиво, кухо, кънтящо на празно, ала безкрайно самонадеяно в нищетата, в мизерията си.
Напълно е сгрешена целта, която в наше време си поставят българското училище и университетите в България, превърнали се, впрочем, в търговски дружества за правене на лесни пари от “образование” и от продаване на най-крещяща безличностност. Ако изобщо в тази ситуация може да се говори за някаква цел, свързана с истинските потребности на младия човек, понеже тези последните, както се оказва, изобщо не влизат никому в сметките. Робуването на отдавна изветрели откъм съдържание “методики” на една отречена от самото време дидактика, превръщаща “обучавания” в прост обект на педагогически манипулации и на някакви отвратително-перверзни насилия върху личността и нейните суверенни права, се превърна в център на абсурдната дейност, наричана “българско образование”. Така наречената “научна общност”, обслужваща скучната мъртвешка дейност, имаща някакво отдалечено подобие със смисъла на автентичното образование и с науката като такава, се превърна в сфера на най-лесен просперитет на посредствени, некадърни и нахални хора, които не правят нищо друго, освен с нокти и лакти да удържат мястото, на което нямат никакво, най-малкото пък морално право. Тази така наречена “научно-академична общност”, ако не обръщаме внимание на изключенията, броящи се на пръсти, се занимава най-вече с това да не допуска талантливите, истински призваните за наука, самостоятелно мислещите и търсещи хора. Понеже ако такъв припари до тяхната софра, то мигом ще се разбере какво всъщност представляват те самите, а именно: паразити, смучещи, подобно на кърлежи или на вампири, интелектуалните духовни сили на нацията, работещи единствено за пропиляването на нейния жизнен, личностен, интелектуален и човешки потенциал. Положението е станало нетърпимо, ала, за жалост, макар всички да сме ощетени, никой не смее да изкрещи, че повече няма да търпи, че повече няма да допуска да продължава така. И агонията продължава, и комата, в която пребивава българското образование, сякаш е станала непробудна.
И ето че стигаме до решаващия момент: на нас, българите специално, са ни нужни не просто будители, а по-скоро реаниматори, които да съберат в едно разпръснатите и пропилени жизнени сили на организма, та белким в него заблещука някакъв духовен живот. Трябва да направим крачки назад от духовната смърт, към която сме се устремили. Някой трябва да призове нацията да се освести, понеже е равностойно на гибел да продължава така. Пътят, по който вървим, е неверен, той доникъде няма да ни изведе. Нацията ни се нуждае от духовни водачи, които да я изведат на широкия магистрален път на съвременната духовна култура на човечеството, а – защо не? – нищо чудно ние, чувстващите и даващите си сметка за това, да сме призваните да проправим тия магистрали на съвременната духовност!
Във времена като нашето, в което са погубени духовните ориентири на живота, най-вече философията може да изиграе ролята на “детонатор”, който да взриви атомната духовна бомба, и то тъкмо в центъра на един блажено заспал град – или на една непробудно заспала страна. Само това, да се надяваме, може да породи оня спазъм в сърцата на нашето похъркващо си за духовното човечество, което е крайно време да отхвърли фалша и извращенията, за да се върне при истинското, субстанциалното, съдбовно важното, да се върне при онова, без което не може да се живее пълноценно, понеже без него е застрашена тъкмо нашата човечност.
В общества като нашето лъжата е станала основен жизнен модус. В ценностно отношение такова общество е тотално деморализирано, а пък нихилизмът е станал благоприятна среда за ужасен регрес, за пълна личностна демотивация, за разпространяването на най-пагубно усещане за тотална безперспективност и абсурдност, за всичко разяждащо безсмислие.
Тук искаме да очертаем онази програмна линия, която е същностно отрицание на сегашното крайно неблагоприятно за бъдещето на страната и нацията статукво. Другояче казано, искаме да опишем коя е стойностната и действителна алтернатива на бедите, сполетели древната ни държава – и толкова изстрадалия ни народ.
Безалтернативността, изразяваща загубата на ценностните ориентири, непрестанно поражда произвол, води до ценностна аморфност и до нихилизъм в съзнанията, чиято обърканост в един момент достига такава степен, че вече наистина ни е все едно какво ще се случи с нас самите, а също и с така благодушния и многострадален наш народец. Главна причина да стигнем до това положение е жестоката инвазия на продажните олигархични медии, които успяват да подклаждат непрекъснато споменатия коварен ценностен дефицит.
Ето защо същностна алтернатива на сега съществуващата идейна безпътица е ценностното избистряне на съзнанията, което е най-труден, но душеспасителен процес. Тук се иска всекидневна къртовска работа на духовния елит на нацията, доколко за такъв изобщо може да се говори у нас, т.е. на интелигенцията, на малцината честни и вдъхновени от някакви ценности журналисти, писатели, интелектуалци, философи. Олигархията, за която миражната безалтернативност на съществуващото статукво е главната надежда за спасение, разполага с предани продажници, на които трябва да противопоставим най-доброто, което имаме. И то предимно из средите на младите, в които ни е надеждата – в този тежък за човечността на нацията ни момент.
Тук е разковничето е: да се работи за подбуждането на мисълта у все по-големи слоеве от нацията. В тази насока изявяването на една такава същностна духовна алтернатива ще стимулира оформянето и подсилването в съзнанията на все по-ясното разбиране – и на копнежа за коренна промяна на неблагоприятното екзистенциално статукво. Безпардонната материалистическо-олигархична гмеж в един момент ще бъде лишена от субстанциални основания и ще блесне в цялата си отчайваща интелектуална и ценностна немощ и мизерия.
Защото автентични ценности едва ли могат да се купуват; могат да се купуват само гузни съвести, но истинският талант е неподкупен. Най-мощен съюзник на толкова потребно ни ценностно-духовно възкръсване на нацията е самият живот, който рано или късно поставя всяко нещо на мястото си. Не може “духовни стожери” на нацията ни да продължават да са “интелектуални” (простете!) мутри като Тошо Тошев, бай ви Вучков или пък Слави Трифонов, които, както и да ги погледнем, не са друго, освен израз и еманация на чудовищните жизнени деформации на прехода. И които в един момент неминуемо ще блеснат с цялата си личностно-ценностна убогост и нищета.
Падението трябва да бъде наричано падение. Всяко нещо трябва да бъде назовавано със собственото му име. Философията е незаменима помощница на човека в това безценно жизнено дело.
Трябва нещо, пък било то и малко, да бъде правено в тази насока – и ето, ние създадохме списание ИДЕИ. Иска ни се то да стане нещо като камбана, зовяща човешките сърца. Призоваваща ги да се отдадат изцяло на съкровените ритми, идещи от тяхната исконна родина: духът. Понеже, знайно е, изворите на живота са не другаде, а тъкмо в сърцата. А пък сърцето трябва да направлява ума, не обратното.
Това е нашият манифест, изразяващ нашето верую и нашата “програма”. Призоваваме всички мислещи и търсещи истината човешки същества да се присъединят към нас. Мястото, в което можем да се намерим и да общуваме най-свободно, е нашето списание ИДЕИ. Списание ИДЕИ е на всеки, който сам отнася себе си към разреда на търсещите, на незадоволяващите се с общоприетото хора. А пък тъкмо идеите са онова, което ще ни приобщи един към друг, невъобразимо ще ни обогати, ще развие духовното ни родство. Ние сме си необходими; докато сме разделени, сме слаби; ако си протегнем ръце, ще усетим силата си. Несъкрушима е силата на духа, той е самата мощ. Човекът, искащ да живее пълноценно, е обречен да служи на силата у себе си, а не на своята слабост.
Вярваме, че истината е онова, което ще ни направи свободни. Трябва да помогнем с каквото можем тъкмо тя да почне да се настанява в човешките сърца. Пристрастените към истината и към свободата хора намират в списание ИДЕИ свое уютно духовно пристанище – в бурите, тресящи съвременния свят и душите на съвременниците…
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар