Най-коварен и тежък проблем пред нас самите сме си ние самите
Сега много се шуми за това дали е изтекла информация за темите на матурата по литература, тоест дали някой приближен до Министерството не я е продал и не е получил за това прилични парици. Не зная как стоят работите по този въпрос, напълно е възможно, ако съдим по разпространения у нас манталитет. Но искам да обърна внимание на нещо друго, на което едва ли някой ще се сети да обърне.
Вчера бях квестор в едно училище, пазих дванадесетокласниците да не преписват. Не ми се пише особено как мина изпита, проблеми особени нямаше. Но едно нещо ми направи впечатление от репликите, които чат-пат учениците (все още са ученици, макар и че вече са "изучени" в някакъв смисъл) обменяха, и преди началото на изпита, и по време на изпита. То по време на изпита е забранено да се говори, но в един момент едно хубавичко момиченце изстена и изрече тия думи, сякаш разговаряйки със себе си:
– Та значи тъй, Иван Вазов е първият български лицензиран писател, нали така бе, а?!
Другите си пишеха и не й обърнаха особено внимание, а аз се замислих. Само едно момче май схвана нещо и рече:
– Да бе да, права си, той освен че е лицензиран, е и патентовал длъжността си! – рече това и се усмихна, което издаде, че у него специално нищо чудно все още и да блещукаха някакви искрици здрав разум.
Аз, фрапиран от чутото, зинах и понечих нещо да кажа, ала се сдържах, щото като едното нищо с една реплика бих предизвикал цяла дискусия, ала моментът за такава беше твърде неподходящ. Интересното е, че почти никой от присъстващите в залата екзаменирани, предимно момичета, не реагира никак на странните думи на мислещото на глас момиче с възхитителни светли коси.
И си замълчах, а останах с нерадостните си мисли. После прегледах и теста, който им бяха дали, не ща да давам оценката си на такъв един тип изпитване с тестове, щото мнението ми ще прозвучи прекалено скандално. Обаче ще кажа поне това: смятам, че едно обучение по хуманитарни предмети, чиито резултати могат да се оценяват чрез тест, коренно се разминава със смисъла и същината на хуманитарното образование изобщо. А литературата, бидейки вид изкуство, няма начин да не принадлежи на хуманитарното познание; обаче една хуманитарна дисциплина да загуби човечността си, което дава възможност да бъде алгоритимизирана в тестове, е наистина съвсем скандално.
Та в светлината на казаното така спонтанно произнесената реплика на красивата блондинка-дипломантка – впрочем, тя в един момент ме попита, пак спонтанно, "дипломат" и "дипломант" синоними ли са, щото имало и такъв "мъчен" въпрос в теста?! – е твърде показателна за сгрешеността на типа обучение, на който младите у нас са подложени. И на който са жертва. Нищо чудно това, което тя промълви, да не е просто "бисер", а да го е прочела от някой "модернистичен" учебник; дядо Вазов, представяте ли си, бил "първият лицензиран български писател"!!!
И така, забелязах вчера, че младите момчета и момичета, които бяха на матура, най-много бяха затруднени от това, което според мен е най-същественото, от това, на което най-добре трябва да са подготвени в едно обучение по предмет, наричащ се "български език и литература": "свободното съчинение", което трябваше да напишат.
Най-напред дълго мислиха и решаваха какво да пишат; дадени им бяха две възможности: "научно-интерпретативно съчинение" или "есе". Близо половината време, около два часа, им бяха нужни да пишат текст от една страничка, който моя милост примерно (понеже им бяха дали откъси от многострадалния Вазов, които са една добра основа за разсъждение) би написала за десет минути, нищо че не съм "литератор". Но най-ужасното беше, че това, което би следвало да е най-лесното за тях, след като са учили цели 12 години предмети, наричащи се "родна реч омайна, сладка" и "български език и литература", за тях се оказа най-трудно и най-неприятно; виж, папагалските отговори от теста сякаш не ги затрудниха особено (учениците, при които аз бях, бяха от едно най-елитно пловдивско училище и явно "знаеха"), но съчинението страшно много ги затрудни и даже изпоти; някои от тях изобщо се отказаха нещичко да напишат, щото явно мозъчетата им нищичко не можаха да родят...
Обучават ги, предполагам, така по български и литература, пък и по другите предмети, че резултатът е: пълна неспособност на младите да мислят! Главите им са натъпкани с клишета и с чужди мисли, а свои мисли, уви, липсват. Изказвам мое наблюдение, основано на това, че вече 27 години преподавам философия все на млади хора. Не е лесно тъкмо философия да преподаваш на младежи и девойки, които съществуващата образователно-педагогично-дидактична система ги е обучила предимно на едно основно нещо: да не мислят.
Нещата в българското образование хич не са леки, а са много объркани. За сметка на това на обществото хич, ама хич не му пука заради ставащото там. У нас такива неща като образование, култура, личност, духовност и пр. не се ценят особено. Затова имаме такова образование, каквото заслужаваме. И правителството ни е такова. Всичко ни е такова.
А са такива, защото ние самите, каквито сме, сме главният проблем. Да, най-коварен и най-тежък проблем пред самите нас сме си ние самите...
15 май 2010, събота
Сега много се шуми за това дали е изтекла информация за темите на матурата по литература, тоест дали някой приближен до Министерството не я е продал и не е получил за това прилични парици. Не зная как стоят работите по този въпрос, напълно е възможно, ако съдим по разпространения у нас манталитет. Но искам да обърна внимание на нещо друго, на което едва ли някой ще се сети да обърне.
Вчера бях квестор в едно училище, пазих дванадесетокласниците да не преписват. Не ми се пише особено как мина изпита, проблеми особени нямаше. Но едно нещо ми направи впечатление от репликите, които чат-пат учениците (все още са ученици, макар и че вече са "изучени" в някакъв смисъл) обменяха, и преди началото на изпита, и по време на изпита. То по време на изпита е забранено да се говори, но в един момент едно хубавичко момиченце изстена и изрече тия думи, сякаш разговаряйки със себе си:
– Та значи тъй, Иван Вазов е първият български лицензиран писател, нали така бе, а?!
Другите си пишеха и не й обърнаха особено внимание, а аз се замислих. Само едно момче май схвана нещо и рече:
– Да бе да, права си, той освен че е лицензиран, е и патентовал длъжността си! – рече това и се усмихна, което издаде, че у него специално нищо чудно все още и да блещукаха някакви искрици здрав разум.
Аз, фрапиран от чутото, зинах и понечих нещо да кажа, ала се сдържах, щото като едното нищо с една реплика бих предизвикал цяла дискусия, ала моментът за такава беше твърде неподходящ. Интересното е, че почти никой от присъстващите в залата екзаменирани, предимно момичета, не реагира никак на странните думи на мислещото на глас момиче с възхитителни светли коси.
И си замълчах, а останах с нерадостните си мисли. После прегледах и теста, който им бяха дали, не ща да давам оценката си на такъв един тип изпитване с тестове, щото мнението ми ще прозвучи прекалено скандално. Обаче ще кажа поне това: смятам, че едно обучение по хуманитарни предмети, чиито резултати могат да се оценяват чрез тест, коренно се разминава със смисъла и същината на хуманитарното образование изобщо. А литературата, бидейки вид изкуство, няма начин да не принадлежи на хуманитарното познание; обаче една хуманитарна дисциплина да загуби човечността си, което дава възможност да бъде алгоритимизирана в тестове, е наистина съвсем скандално.
Та в светлината на казаното така спонтанно произнесената реплика на красивата блондинка-дипломантка – впрочем, тя в един момент ме попита, пак спонтанно, "дипломат" и "дипломант" синоними ли са, щото имало и такъв "мъчен" въпрос в теста?! – е твърде показателна за сгрешеността на типа обучение, на който младите у нас са подложени. И на който са жертва. Нищо чудно това, което тя промълви, да не е просто "бисер", а да го е прочела от някой "модернистичен" учебник; дядо Вазов, представяте ли си, бил "първият лицензиран български писател"!!!
И така, забелязах вчера, че младите момчета и момичета, които бяха на матура, най-много бяха затруднени от това, което според мен е най-същественото, от това, на което най-добре трябва да са подготвени в едно обучение по предмет, наричащ се "български език и литература": "свободното съчинение", което трябваше да напишат.
Най-напред дълго мислиха и решаваха какво да пишат; дадени им бяха две възможности: "научно-интерпретативно съчинение" или "есе". Близо половината време, около два часа, им бяха нужни да пишат текст от една страничка, който моя милост примерно (понеже им бяха дали откъси от многострадалния Вазов, които са една добра основа за разсъждение) би написала за десет минути, нищо че не съм "литератор". Но най-ужасното беше, че това, което би следвало да е най-лесното за тях, след като са учили цели 12 години предмети, наричащи се "родна реч омайна, сладка" и "български език и литература", за тях се оказа най-трудно и най-неприятно; виж, папагалските отговори от теста сякаш не ги затрудниха особено (учениците, при които аз бях, бяха от едно най-елитно пловдивско училище и явно "знаеха"), но съчинението страшно много ги затрудни и даже изпоти; някои от тях изобщо се отказаха нещичко да напишат, щото явно мозъчетата им нищичко не можаха да родят...
Обучават ги, предполагам, така по български и литература, пък и по другите предмети, че резултатът е: пълна неспособност на младите да мислят! Главите им са натъпкани с клишета и с чужди мисли, а свои мисли, уви, липсват. Изказвам мое наблюдение, основано на това, че вече 27 години преподавам философия все на млади хора. Не е лесно тъкмо философия да преподаваш на младежи и девойки, които съществуващата образователно-педагогично-дидактична система ги е обучила предимно на едно основно нещо: да не мислят.
Нещата в българското образование хич не са леки, а са много объркани. За сметка на това на обществото хич, ама хич не му пука заради ставащото там. У нас такива неща като образование, култура, личност, духовност и пр. не се ценят особено. Затова имаме такова образование, каквото заслужаваме. И правителството ни е такова. Всичко ни е такова.
А са такива, защото ние самите, каквито сме, сме главният проблем. Да, най-коварен и най-тежък проблем пред самите нас сме си ние самите...
15 май 2010, събота
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар