ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: МЕТОДИТЕ
Как се преподава философия?
Да преподава човек философия не е лека работа. Много често нещата съвсем не вървят: разбира се, зависи си от хората, от преподавателя, но особено много от учещите. У нас има някакви доста остарели стереотипи за това какво трябва да прави преподавателят, които са неприложими в началото на 21 век. Необходими са много дискусии за това как по нов, съвременен начин преподаватели и ученици трябва да си партнират, та тяхното общо дело да бъде ефективно и успешно, с полза за учещите се.
Аз лично съм човек, който много експериментира в преподавателската си работа. Крайно странен съм като преподавател. И често ме обвиняват за какво ли не. Благожелатели постоянно ми казват какъв трябвало да бъда. Обясняват ми как правилно "се преподавало" по моя предмет и пр. И т.н. Ето тия дни получих едно писмо от този род, написано от недоволен от мен млад човек, който има някакви претенции. Публикувам без особени изменения неговото писмо и по-долу моят отговор:
Скъпи господин Грънчаров. Пиша Ви защото се чувствам разочарован от Вас. Наистина когато човек се вслуша в думите Ви казвате неща, които наистина са адски верни и наистина могат да ни послужат за пример. Но когато се опитам да изкажа мнението си Вие винаги се опитвате да вземете думата и да ме прекъснете, винаги опонирайки моето мнение. Сега ще се опитам да изкажа мнението си без Вие да имате възможността да ме прекъснете.
Не се оплаквам, че имам 2 по Вашия предмет – един от многото съм. Оплаквам се от начина Ви на преподаване. Ако може да се нарече преподаване. Наистина – това сам да прозреш същината на един въпрос и да се докопаш до истинският му отговор е нещо безценно. Но ние не сме професори. Не сме свикнали да ни бъдат продиктувани няколко въпроса и дотам да изчерпаме темите на разговор. Не сме и хора, свикнали с това да разполагат със своята свобода на живот, пък и свобода на мислене. Ние сме хора, нуждаещи се от насоки. Съгласете се с мен, че дори Вие, навлизайки в света на Философията, сте имали нужда от насоки. Насоки от хора, докоснали се до мъдростта.
Не казвам, че имаме нужда да ни поднесете информацията наготово. Не казвам, че трябва да ни кажете "това, това и това" и ние на следващият път да Ви го издекламираме. Казвам, че имаме нужда от насоки. Имаме нужда от насоки в живота, в образованието, в какво ли не. И мога да Ви гарантирам, че и някоя друга насока по някой ваш въпрос не би ни дошла зле. :-) Не е нужна насоката да е свързана с Вашето мнение по въпроса. Може просто да ни зададете няколко ако ще риторични въпроса. Въпроси, подтикващи ни да мислят. Но не в писмена, а в устна форма. Защото ключът към знанието и разбирането помежду ни определено е разговорът.
Наистина това да можеш сам да се изправиш срещу един философски въпрос и да намериш отговора му е доста трудно. Още по-трудно е да Ви го поднесем във формата, в която Вие желаете. И дори някак да успеем да го направим Вие сякаш сте предубеден към нас. Предубеден, че всички от нас са настроени срещу Вас. И все пак мога да заявя, че жестоко се бъркате в това Ваше мнение. И все пак защо смятам, че сте предубеден към нас? Ако направите една малка справка, ще разберете, че най-високата оценка не надвишава "Добър" (4). И това някой да има 4 ще е абсолютно изключение. Знаете ли какво е настроението преди да дойде вашият час – "Еее, пак отнесохме 2-ките!"... Не че не сме се постарали да се замислим над някой въпрос, не че не сме прочели от помагалото ви или от интернет-блогът ви. Просто се нуждаем от насоки.
Четейки това мое писмо Вие би трябвало да разберете, че нито аз, нито останалата част от класа сме безразлични към предмета Ви. Не е достатъчно само ние да изявим желание за комуникация помежду ни, а е нужно и Вие да изявите желание. Но кой съм аз, че да желая каквато и да е промяна от вас? Вие си имате Ваша истина, а аз моя...
Надявам се да получа отговор на писмото ми.
Отговарям Ви на писмото. Въпреки че не мога да разбера как така тъкмо в моите часове да не сте могли да си изразите позицията, след като аз де факто друго не правя, освен да ви моля да направите точно това: да говорите. Ала почти няма такива ентусиасти, или са същинска рядкост: имам предвид хора, които са осмислили нещо и излизат с определено и твърдо разбиране. А от друга страна моята работа е да опонирам на всяко мнение. Това, че си гледам работата, не е недостатък...
Моята работа от друга страна не е да ви "очаровам", а да ви помагам в усвояването на някакви знания и умения. Когато някой пожелае помощ и съдействие, винаги откликвам. Разбира се, за да зададеш смислен въпрос трябва поне малко от малко да си навлязъл в проблемите; докато си извън тях, това просто няма как да се случи. Забелязали ли сте в началото на всеки час аз какво правя? Питам има ли въпроси. Какво обикновено се случва? Няма такива, нали? След като няма, аз никому няма да натрапвам своите обяснения. Помагам само на онзи, който пита, търси подкрепа, помощ, насърчение, сиреч на оня, които нещо прави, работи, опитва се, стреми се. На всички останали аз просто няма как да помогна. Защото ние с тях няма как да установим комуникация: те са извън проблемите. Разговорите и дискусиите с хора, които са извън проблемите, са наливане от пусто в празно. Под достойнството ми е да участвам в такива разговори.
Добре знам, че не сте "професори", и аз не съм такъв. И по тази причина сте се били нуждаели от насоки. Аз пък имам впечатлението, че аз друго в часовете освен да давам насоки не правя. Общо взето само аз говоря, кажи-речи. Как при това положение се оплаквате, че не давам насоки, и в същото време ме упреквате, че не млъквам. Чувствате ли противоречието?
Разбира се, аз участвам в осмислянето на всяко нещо, което някой е казал. Задавам въпроси, моята работа е да питам, но е добре преди да съм запитал, човек сам да каже каквото мисли – на спокойствие. Щом почна да питам, това в повечето случаи значи, че този човек почти нищо не ми е казал. С въпросите си аз му подавам ръка. За да не "потъне". Вместо да я поемат, много често учениците, които не са си мръднали и пръста да се подготвят по темата, още повече затъват, изтъквайки неосведомеността си. Затова се налага да пиша почти само двойки. Добре беше да бяхте казали от кой клас сте. Защото има класове, които не са като 11 ж. От него ли сте? Аз преподавам на 500 човека и не помня никакви имена. А и вие може да сте тук с измислено име, та на спокойствие да си излеете душата. Няма лошо, типично българска работа. Защо не казахте тия неща в клас?
Разбира се, аз няма да приема съвети за това как да преподавам и как да се държа нито от вас, нито от някой друг. Не ми пука, че вие тълкувате поведението ми в час като "неизпълнение на задълженията" ми. Просто не сте компетентен да оцените вярно какви са моите задължения. Когато един ден имате нужната квалификация, едва тогава можете да се изказвате по такива въпроси. Но и тогава не можете да налагате на някой друг какво било правилно да прави. Всеки решава сам за себе си – аз съм решил как да преподавам отдавна и неслучайно прилагам такъв метод. Просто ми писна да повтарям защо правя така. Ако поне малко се бяхте опитали да вникнете, щяхте да разберете отдавна.
Още повече че хора, при които липсва всякаква подготовка, самостоятелно осмисляне и пр., точно такива хора имат огромни претенции към моето преподаване. Неслучайно народът ни е казал: накарай мързеливия на работа, та да те научи на акъл. Двойки ще имат всички ученици, които нямат никаква подготовка по моя предмет. Които не полагат никакви усилия, а имат само претенции. Ще оставя и на поправителни изпити такива хора. Всеки трябва да си гледа своята работа. Ако си перфектен в своята работа, едва тогава можеш да имаш претенции към това как други хора си изпълняват задълженията, как те си гледат работата.
Това са глупости, че съм бил предубеден срещу някой. Все търсите основания да се оправдавате. Щом разбера, че някой нещо прави и търси, щом се интересува и работи, към такива хора съм безкрайно великодушен и ги насърчавам с най-високи оценки. Към тия, които нищо не правят, пък са така придирчиви към мен, ще бъда просто справедлив: крайно време е да се разбере, че всеки получава само това, което сам е придобил. И всеки ще бъде оценен по достойнство и справедливо в зависимост от постиженията, от реалните резултати. Като нищо не си постигнал, сърди се на себе си.
Щом някому харесва мен да обвинява за собствените си несполуки и провали в обучението си по философия, нека да си го прави за свое самоуспокоение. Няма обаче как точно аз да призная шикалкавенето му. Нито пък ще пиша някому оценка, различна от 2, само защото на него му било хрумнало да ме шантажира или изнудва. Има един начин да постигне човек нещо в образованието си: ученето, работата, и поемането на цялата отговорност за собственото положение.
Така аз виждам нещата. Желая Ви успех!
Да, ето това са писмата, които си обменихме с един мой ученик. Възможно е аз някъде да греша, съвсем не се смятам за непогрешим. Ще предложа на всички мои ученици – сегашни и бивши – които идват в блога ми, да се включат в тази дискусия. За мен ще е интересно всяко мнение. Разбира се, аз тук, в своя отговор, не съм изложил пълно своето разбиране за това как следва да се преподава философията, което ме принуждава най-активно да участвам в самата дискусия. Нека всички бъдат пределно честни и открити, това е моето пожелание. Смятам, че като разумни хора можем да стигнем до сближаване на позициите.
А иначе конфликтът е налице. За разлика от много хора аз смятам, че конфликтите и кризите са нещо твърде позитивно, и по тази причина не бива да се избягват. Сблъсъкът на позиции е нещо така естествено и полезно. Да поспорим тогава, та в спора ни да появят очертанията на една общоприемлива истина. Защото ако нещо е истина, то важи не само за някои, ами за всички...
25 януари 2008, петък
Как се преподава философия?
Да преподава човек философия не е лека работа. Много често нещата съвсем не вървят: разбира се, зависи си от хората, от преподавателя, но особено много от учещите. У нас има някакви доста остарели стереотипи за това какво трябва да прави преподавателят, които са неприложими в началото на 21 век. Необходими са много дискусии за това как по нов, съвременен начин преподаватели и ученици трябва да си партнират, та тяхното общо дело да бъде ефективно и успешно, с полза за учещите се.
Аз лично съм човек, който много експериментира в преподавателската си работа. Крайно странен съм като преподавател. И често ме обвиняват за какво ли не. Благожелатели постоянно ми казват какъв трябвало да бъда. Обясняват ми как правилно "се преподавало" по моя предмет и пр. И т.н. Ето тия дни получих едно писмо от този род, написано от недоволен от мен млад човек, който има някакви претенции. Публикувам без особени изменения неговото писмо и по-долу моят отговор:
Скъпи господин Грънчаров. Пиша Ви защото се чувствам разочарован от Вас. Наистина когато човек се вслуша в думите Ви казвате неща, които наистина са адски верни и наистина могат да ни послужат за пример. Но когато се опитам да изкажа мнението си Вие винаги се опитвате да вземете думата и да ме прекъснете, винаги опонирайки моето мнение. Сега ще се опитам да изкажа мнението си без Вие да имате възможността да ме прекъснете.
Не се оплаквам, че имам 2 по Вашия предмет – един от многото съм. Оплаквам се от начина Ви на преподаване. Ако може да се нарече преподаване. Наистина – това сам да прозреш същината на един въпрос и да се докопаш до истинският му отговор е нещо безценно. Но ние не сме професори. Не сме свикнали да ни бъдат продиктувани няколко въпроса и дотам да изчерпаме темите на разговор. Не сме и хора, свикнали с това да разполагат със своята свобода на живот, пък и свобода на мислене. Ние сме хора, нуждаещи се от насоки. Съгласете се с мен, че дори Вие, навлизайки в света на Философията, сте имали нужда от насоки. Насоки от хора, докоснали се до мъдростта.
Не казвам, че имаме нужда да ни поднесете информацията наготово. Не казвам, че трябва да ни кажете "това, това и това" и ние на следващият път да Ви го издекламираме. Казвам, че имаме нужда от насоки. Имаме нужда от насоки в живота, в образованието, в какво ли не. И мога да Ви гарантирам, че и някоя друга насока по някой ваш въпрос не би ни дошла зле. :-) Не е нужна насоката да е свързана с Вашето мнение по въпроса. Може просто да ни зададете няколко ако ще риторични въпроса. Въпроси, подтикващи ни да мислят. Но не в писмена, а в устна форма. Защото ключът към знанието и разбирането помежду ни определено е разговорът.
Наистина това да можеш сам да се изправиш срещу един философски въпрос и да намериш отговора му е доста трудно. Още по-трудно е да Ви го поднесем във формата, в която Вие желаете. И дори някак да успеем да го направим Вие сякаш сте предубеден към нас. Предубеден, че всички от нас са настроени срещу Вас. И все пак мога да заявя, че жестоко се бъркате в това Ваше мнение. И все пак защо смятам, че сте предубеден към нас? Ако направите една малка справка, ще разберете, че най-високата оценка не надвишава "Добър" (4). И това някой да има 4 ще е абсолютно изключение. Знаете ли какво е настроението преди да дойде вашият час – "Еее, пак отнесохме 2-ките!"... Не че не сме се постарали да се замислим над някой въпрос, не че не сме прочели от помагалото ви или от интернет-блогът ви. Просто се нуждаем от насоки.
Четейки това мое писмо Вие би трябвало да разберете, че нито аз, нито останалата част от класа сме безразлични към предмета Ви. Не е достатъчно само ние да изявим желание за комуникация помежду ни, а е нужно и Вие да изявите желание. Но кой съм аз, че да желая каквато и да е промяна от вас? Вие си имате Ваша истина, а аз моя...
Надявам се да получа отговор на писмото ми.
Отговарям Ви на писмото. Въпреки че не мога да разбера как така тъкмо в моите часове да не сте могли да си изразите позицията, след като аз де факто друго не правя, освен да ви моля да направите точно това: да говорите. Ала почти няма такива ентусиасти, или са същинска рядкост: имам предвид хора, които са осмислили нещо и излизат с определено и твърдо разбиране. А от друга страна моята работа е да опонирам на всяко мнение. Това, че си гледам работата, не е недостатък...
Моята работа от друга страна не е да ви "очаровам", а да ви помагам в усвояването на някакви знания и умения. Когато някой пожелае помощ и съдействие, винаги откликвам. Разбира се, за да зададеш смислен въпрос трябва поне малко от малко да си навлязъл в проблемите; докато си извън тях, това просто няма как да се случи. Забелязали ли сте в началото на всеки час аз какво правя? Питам има ли въпроси. Какво обикновено се случва? Няма такива, нали? След като няма, аз никому няма да натрапвам своите обяснения. Помагам само на онзи, който пита, търси подкрепа, помощ, насърчение, сиреч на оня, които нещо прави, работи, опитва се, стреми се. На всички останали аз просто няма как да помогна. Защото ние с тях няма как да установим комуникация: те са извън проблемите. Разговорите и дискусиите с хора, които са извън проблемите, са наливане от пусто в празно. Под достойнството ми е да участвам в такива разговори.
Добре знам, че не сте "професори", и аз не съм такъв. И по тази причина сте се били нуждаели от насоки. Аз пък имам впечатлението, че аз друго в часовете освен да давам насоки не правя. Общо взето само аз говоря, кажи-речи. Как при това положение се оплаквате, че не давам насоки, и в същото време ме упреквате, че не млъквам. Чувствате ли противоречието?
Разбира се, аз участвам в осмислянето на всяко нещо, което някой е казал. Задавам въпроси, моята работа е да питам, но е добре преди да съм запитал, човек сам да каже каквото мисли – на спокойствие. Щом почна да питам, това в повечето случаи значи, че този човек почти нищо не ми е казал. С въпросите си аз му подавам ръка. За да не "потъне". Вместо да я поемат, много често учениците, които не са си мръднали и пръста да се подготвят по темата, още повече затъват, изтъквайки неосведомеността си. Затова се налага да пиша почти само двойки. Добре беше да бяхте казали от кой клас сте. Защото има класове, които не са като 11 ж. От него ли сте? Аз преподавам на 500 човека и не помня никакви имена. А и вие може да сте тук с измислено име, та на спокойствие да си излеете душата. Няма лошо, типично българска работа. Защо не казахте тия неща в клас?
Разбира се, аз няма да приема съвети за това как да преподавам и как да се държа нито от вас, нито от някой друг. Не ми пука, че вие тълкувате поведението ми в час като "неизпълнение на задълженията" ми. Просто не сте компетентен да оцените вярно какви са моите задължения. Когато един ден имате нужната квалификация, едва тогава можете да се изказвате по такива въпроси. Но и тогава не можете да налагате на някой друг какво било правилно да прави. Всеки решава сам за себе си – аз съм решил как да преподавам отдавна и неслучайно прилагам такъв метод. Просто ми писна да повтарям защо правя така. Ако поне малко се бяхте опитали да вникнете, щяхте да разберете отдавна.
Още повече че хора, при които липсва всякаква подготовка, самостоятелно осмисляне и пр., точно такива хора имат огромни претенции към моето преподаване. Неслучайно народът ни е казал: накарай мързеливия на работа, та да те научи на акъл. Двойки ще имат всички ученици, които нямат никаква подготовка по моя предмет. Които не полагат никакви усилия, а имат само претенции. Ще оставя и на поправителни изпити такива хора. Всеки трябва да си гледа своята работа. Ако си перфектен в своята работа, едва тогава можеш да имаш претенции към това как други хора си изпълняват задълженията, как те си гледат работата.
Това са глупости, че съм бил предубеден срещу някой. Все търсите основания да се оправдавате. Щом разбера, че някой нещо прави и търси, щом се интересува и работи, към такива хора съм безкрайно великодушен и ги насърчавам с най-високи оценки. Към тия, които нищо не правят, пък са така придирчиви към мен, ще бъда просто справедлив: крайно време е да се разбере, че всеки получава само това, което сам е придобил. И всеки ще бъде оценен по достойнство и справедливо в зависимост от постиженията, от реалните резултати. Като нищо не си постигнал, сърди се на себе си.
Щом някому харесва мен да обвинява за собствените си несполуки и провали в обучението си по философия, нека да си го прави за свое самоуспокоение. Няма обаче как точно аз да призная шикалкавенето му. Нито пък ще пиша някому оценка, различна от 2, само защото на него му било хрумнало да ме шантажира или изнудва. Има един начин да постигне човек нещо в образованието си: ученето, работата, и поемането на цялата отговорност за собственото положение.
Така аз виждам нещата. Желая Ви успех!
Да, ето това са писмата, които си обменихме с един мой ученик. Възможно е аз някъде да греша, съвсем не се смятам за непогрешим. Ще предложа на всички мои ученици – сегашни и бивши – които идват в блога ми, да се включат в тази дискусия. За мен ще е интересно всяко мнение. Разбира се, аз тук, в своя отговор, не съм изложил пълно своето разбиране за това как следва да се преподава философията, което ме принуждава най-активно да участвам в самата дискусия. Нека всички бъдат пределно честни и открити, това е моето пожелание. Смятам, че като разумни хора можем да стигнем до сближаване на позициите.
А иначе конфликтът е налице. За разлика от много хора аз смятам, че конфликтите и кризите са нещо твърде позитивно, и по тази причина не бива да се избягват. Сблъсъкът на позиции е нещо така естествено и полезно. Да поспорим тогава, та в спора ни да появят очертанията на една общоприемлива истина. Защото ако нещо е истина, то важи не само за някои, ами за всички...
25 януари 2008, петък
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар