Наказан съм с "предупреждение за уволнение": подтикват ме да си взема шапката и да си ида
Трета нощ не мога да спя: имам сериозен личен (професионален) проблем. Когато се изтощя от работа, лягам, от физическата изнемога заспивам, ала непълноценно, понеже душата ми не може да заспи – или спи половинчато. Крайно съм обиден и съм на кръстопът. Стана една история, заради която съм пред напускане от работа. Намериха ми майстора най-сетне тия, които искаха да ми отмъстят за толкова много неща, трупани в годините.
Накратко става дума за следното. На 19 юни в училището, в което работя (ПГЕЕ-Пловдив, където преподавам философия), се проведе конкурсен приемен изпит. Аз бях квестор в една зала, заедно с един колега, също философ. Инструктирахме децата (след 7-ми клас), многократно им изтъкнахме правилата и изискванията, за което те се и подписаха. Ала когато си предаваха работите уж най-внимателно преглеждахме дали всичко е окей, обаче се оказва, че някакъв ученик си бил написал името някъде, нарушавайки анонимността, а пък ние не сме забелязали. В резултат той е дисквалифициран, а шефът на инспектората нарежда на директора да бъдем най-строго наказани.
И ето, онзи ден ме наказаха "с последно предупреждение за уволнение". (Забележете: с "последно предупреждение" ме наказват! Как така да е "последно", след като досега никога не съм изобщо за нещо наказван или предупреждаван, и то пък особено за уволнение?!) Най-тежкото наказание, ако изключим самото "дисциплинарно уволнение". Наказание, което, веднъж наложено ми, ме подтиква към това сам да си взема шапката и да си тръгна. Изправен съм пред това решение. По тази причина не мога да спя. Напрежението, в което се намирам, е жестоко. Трябва да взема решение в близките няколко дни – ако искам да си запазя честта, трябва да напусна. Най-после се намери повод тия, на които бях трън в очите, да се разправят с мен. Сега те ликуват. Имам предвид хора от образователната институция, от инспектората.
Шефът на инспектората в Пловдив е философ. Назначи го НДСВ на тази длъжност. При БСП той се запази. Моя милост освен "гражданско-политическите" си прегрешения (едно от които е и този блог), дразнещи властта, има и доста професионални такива. Например си позволявам да работя от години по свои собствени програми, помагала, учебници. Знаете как се оценява това в нашенска, българска среда: такива като мен дразнят и тях много ги мразят.
Опазил Бог образователната институция да ти рече: "Браво, ти работиш новаторски, творчески, така и трябва, щото иначе и не бива!"; не, няма такова нещо, началството гледа на такива като мен все едно че са "вредни елементи", "престъпници" едва ли не, или поне "ненормалници". Нямам предвид директора на училището, когото извънредно много уважавам. Но в случая той беше подложен на огромен натиск да ме накаже колкото се може по-жестоко. Нищо чудно да са настоявали директно да ме уволни. Но той устоя. Ала ето че сега аз сам, предимно по морални причини, съм длъжен да си взема шапката и да си тръгна. Нямам друг избор вече.
В това училище работих цели 9 години. Никъде не съм се задържал толкова много. Винаги съм бил гонен немил-недраг: 7 години работих като асистент в Пловдивския университет, уволниха ме в 1992 г., и то по нескривани политически причини; после системата направи всичко възможно да ме сломи; дълго време бях без работа; гонеха ме от училище в училище; устройваха ми всякакви провокации; знайно е, таваришчите у нас са жестоки и никому не прощават. През 2000-та година попаднах в това училище. Директорът тогава ме взе, а после се оказа, че е бил подложен на зверски натиск да не подписва договор с мен: ей-така, обаждали му се разни "разтревожени граждани", от всякакви институции, лица и пр., и му казвали: "Не вземай този Грънчаров, той е много лош човек, ще съжаляваш!". Директорът, инж. Паунов (аз съм писал за него: Строители на капитализма: инж. Венелин Паунов, един блестящ мениджър в образованието), един наистина прекрасен човек и ръководител, пое риска и ме назначи.
В това училище имах всички условия да работя, да експериментирам, да проявя себе си. Имах така потребната ми свобода и творческа атмосфера. В резултат доведох докрай своя проект за реформа (модернизиране) на начина на преподаване на хуманитарните науки и по-специално на дисциплините от философския цикъл. Благодарен съм на директора за разбирането и подкрепата. Написах и издадох учебни помагала по всички изучавани предмети: психология, логика, етика, философия на правото, философия, гражданско образование.
Разбира се, никоя от висшите инстанции не ми благодари, напротив, само трупаха злоба и жажда за мъст. И ето, намери се повод да ме изритат от системата. Уж незначителен, но мръсниците знаят, че в тази ситуация аз нямам достоен изход освен да си взема шапката и да се махна. И ето по тия причини аз трета нощ не мога да спя. Утре трябва да ида в училището и да кажа на директора решението си. То може да е само едно: напускам.
Да, напускам, ала къде ще ида после?! Жена ми, горката, също е учителка и е безработна от години. Имам чувството, че за всички тия години като не можеха на мен да отмъстят, отмъщаваха на нея, милата, а чрез нея и на мен. През тази последната година тя си намери работа, но по заместване, само за 1 година, и сега също я уволниха. Тя вече е без работа, ако и аз загубя работата си, това ще е истинска катастрофа. Синът ни е студент, току-що завърши първи курс. Ето по тия причини ме цепи главата и не мога да мигна. Тази нощ съм заспал за кратко и в един момент скочих, облян в студена пот. И със здравето хич не съм добре.
Е, имам алтернатива, но тя е унизителна. Наказан съм с "последно предупреждение за уволнение", и то без да съм имал някога изобщо някакво наказание. Това за мен е знак, че искат да ме уволнят на всяка цена. Ако си затворя очите за унижението и продължа да работя, през есента нищо не им пречи да ми устроят малък скандал и съвсем "законно" да ме уволнят. И това не е предположение, ето, вече имам и факти.
Учителската работа не е лека. Особено в днешните условия. Аз като учител не съм харесван от масовия ученик, понеже имам обичая да ги мъча, т.е. да изисквам да четат и да мислят. Имам лоша слава и една категория ученици твърде много ме мразят. И ето, онзи ден, в деня, в който ми връчиха заповедта с предупреждението за уволнение, дойде един "благожелател" и ми рече: ако искаш да си нямаш проблеми, недей да вземаш догодина този и този клас. Щото има настроения срещу теб. Ще си имаш сериозни проблеми. Ще се бунтуват учениците срещу теб.
Ето, това ми се каза директно в очите. Явно този път са решени да действат докрай. Повтарям, таваришчите нямат милост, безпощадни са, никому не прощават. Особено на тия, които си позволяват дързостта да не са като тях. В лицето на комуната аз винаги съм имал един непреклонен враг. Да водя дългогодишната си битка с нея ми е коствало много.
И най-гадното е, че те знаят, че при моето здравословно състояние тия проблеми, които ми създават, може да доведат до фатален край. Аз съм твърде зле със сърцето. От години едва-едва се крепя. И въпреки това таваришчите не отстъпват. Наистина са безпощадни. И милост никаква нямат. Нито пък са способни на човечност. Комунистът не знае що е чувство, чувството за него е слабост, комунистите, знайно е, са направени от желязо, от стомана, от бетон...
Мъча се да намеря разумен изход, мъча се да се успокоя, ето, затова и пиша, белким намеря някакъв приемлив изход. Но съм иначе твърде чувствителен и дълбоко преживявам нещата. Чувствам се съкрушен и обиден. Никаква благодарност от системата нямам, напротив, за сетен път тя ми показва, че съм излишен, ненужен за нея, вреден.
Посветих на българското образование цели 26 години. Двадесет и четири годишен бях когато започнах работа, та досега, когато съм вече 50-годишен. Работих усилено, както малцина са работили: не се щадих. И ето, че моите усилия са оценени като безполезни. И дори като вредни. А аз съм отново "враг", който трябва да бъде ликвидиран, изгонен, унизен. Този път ще го постигнат. Запретнали са си ръкавите така, че и съмнение няма какво точно искат. И на какво са способни.
13.07.2009
Трета нощ не мога да спя: имам сериозен личен (професионален) проблем. Когато се изтощя от работа, лягам, от физическата изнемога заспивам, ала непълноценно, понеже душата ми не може да заспи – или спи половинчато. Крайно съм обиден и съм на кръстопът. Стана една история, заради която съм пред напускане от работа. Намериха ми майстора най-сетне тия, които искаха да ми отмъстят за толкова много неща, трупани в годините.
Накратко става дума за следното. На 19 юни в училището, в което работя (ПГЕЕ-Пловдив, където преподавам философия), се проведе конкурсен приемен изпит. Аз бях квестор в една зала, заедно с един колега, също философ. Инструктирахме децата (след 7-ми клас), многократно им изтъкнахме правилата и изискванията, за което те се и подписаха. Ала когато си предаваха работите уж най-внимателно преглеждахме дали всичко е окей, обаче се оказва, че някакъв ученик си бил написал името някъде, нарушавайки анонимността, а пък ние не сме забелязали. В резултат той е дисквалифициран, а шефът на инспектората нарежда на директора да бъдем най-строго наказани.
И ето, онзи ден ме наказаха "с последно предупреждение за уволнение". (Забележете: с "последно предупреждение" ме наказват! Как така да е "последно", след като досега никога не съм изобщо за нещо наказван или предупреждаван, и то пък особено за уволнение?!) Най-тежкото наказание, ако изключим самото "дисциплинарно уволнение". Наказание, което, веднъж наложено ми, ме подтиква към това сам да си взема шапката и да си тръгна. Изправен съм пред това решение. По тази причина не мога да спя. Напрежението, в което се намирам, е жестоко. Трябва да взема решение в близките няколко дни – ако искам да си запазя честта, трябва да напусна. Най-после се намери повод тия, на които бях трън в очите, да се разправят с мен. Сега те ликуват. Имам предвид хора от образователната институция, от инспектората.
Шефът на инспектората в Пловдив е философ. Назначи го НДСВ на тази длъжност. При БСП той се запази. Моя милост освен "гражданско-политическите" си прегрешения (едно от които е и този блог), дразнещи властта, има и доста професионални такива. Например си позволявам да работя от години по свои собствени програми, помагала, учебници. Знаете как се оценява това в нашенска, българска среда: такива като мен дразнят и тях много ги мразят.
Опазил Бог образователната институция да ти рече: "Браво, ти работиш новаторски, творчески, така и трябва, щото иначе и не бива!"; не, няма такова нещо, началството гледа на такива като мен все едно че са "вредни елементи", "престъпници" едва ли не, или поне "ненормалници". Нямам предвид директора на училището, когото извънредно много уважавам. Но в случая той беше подложен на огромен натиск да ме накаже колкото се може по-жестоко. Нищо чудно да са настоявали директно да ме уволни. Но той устоя. Ала ето че сега аз сам, предимно по морални причини, съм длъжен да си взема шапката и да си тръгна. Нямам друг избор вече.
В това училище работих цели 9 години. Никъде не съм се задържал толкова много. Винаги съм бил гонен немил-недраг: 7 години работих като асистент в Пловдивския университет, уволниха ме в 1992 г., и то по нескривани политически причини; после системата направи всичко възможно да ме сломи; дълго време бях без работа; гонеха ме от училище в училище; устройваха ми всякакви провокации; знайно е, таваришчите у нас са жестоки и никому не прощават. През 2000-та година попаднах в това училище. Директорът тогава ме взе, а после се оказа, че е бил подложен на зверски натиск да не подписва договор с мен: ей-така, обаждали му се разни "разтревожени граждани", от всякакви институции, лица и пр., и му казвали: "Не вземай този Грънчаров, той е много лош човек, ще съжаляваш!". Директорът, инж. Паунов (аз съм писал за него: Строители на капитализма: инж. Венелин Паунов, един блестящ мениджър в образованието), един наистина прекрасен човек и ръководител, пое риска и ме назначи.
В това училище имах всички условия да работя, да експериментирам, да проявя себе си. Имах така потребната ми свобода и творческа атмосфера. В резултат доведох докрай своя проект за реформа (модернизиране) на начина на преподаване на хуманитарните науки и по-специално на дисциплините от философския цикъл. Благодарен съм на директора за разбирането и подкрепата. Написах и издадох учебни помагала по всички изучавани предмети: психология, логика, етика, философия на правото, философия, гражданско образование.
Разбира се, никоя от висшите инстанции не ми благодари, напротив, само трупаха злоба и жажда за мъст. И ето, намери се повод да ме изритат от системата. Уж незначителен, но мръсниците знаят, че в тази ситуация аз нямам достоен изход освен да си взема шапката и да се махна. И ето по тия причини аз трета нощ не мога да спя. Утре трябва да ида в училището и да кажа на директора решението си. То може да е само едно: напускам.
Да, напускам, ала къде ще ида после?! Жена ми, горката, също е учителка и е безработна от години. Имам чувството, че за всички тия години като не можеха на мен да отмъстят, отмъщаваха на нея, милата, а чрез нея и на мен. През тази последната година тя си намери работа, но по заместване, само за 1 година, и сега също я уволниха. Тя вече е без работа, ако и аз загубя работата си, това ще е истинска катастрофа. Синът ни е студент, току-що завърши първи курс. Ето по тия причини ме цепи главата и не мога да мигна. Тази нощ съм заспал за кратко и в един момент скочих, облян в студена пот. И със здравето хич не съм добре.
Е, имам алтернатива, но тя е унизителна. Наказан съм с "последно предупреждение за уволнение", и то без да съм имал някога изобщо някакво наказание. Това за мен е знак, че искат да ме уволнят на всяка цена. Ако си затворя очите за унижението и продължа да работя, през есента нищо не им пречи да ми устроят малък скандал и съвсем "законно" да ме уволнят. И това не е предположение, ето, вече имам и факти.
Учителската работа не е лека. Особено в днешните условия. Аз като учител не съм харесван от масовия ученик, понеже имам обичая да ги мъча, т.е. да изисквам да четат и да мислят. Имам лоша слава и една категория ученици твърде много ме мразят. И ето, онзи ден, в деня, в който ми връчиха заповедта с предупреждението за уволнение, дойде един "благожелател" и ми рече: ако искаш да си нямаш проблеми, недей да вземаш догодина този и този клас. Щото има настроения срещу теб. Ще си имаш сериозни проблеми. Ще се бунтуват учениците срещу теб.
Ето, това ми се каза директно в очите. Явно този път са решени да действат докрай. Повтарям, таваришчите нямат милост, безпощадни са, никому не прощават. Особено на тия, които си позволяват дързостта да не са като тях. В лицето на комуната аз винаги съм имал един непреклонен враг. Да водя дългогодишната си битка с нея ми е коствало много.
И най-гадното е, че те знаят, че при моето здравословно състояние тия проблеми, които ми създават, може да доведат до фатален край. Аз съм твърде зле със сърцето. От години едва-едва се крепя. И въпреки това таваришчите не отстъпват. Наистина са безпощадни. И милост никаква нямат. Нито пък са способни на човечност. Комунистът не знае що е чувство, чувството за него е слабост, комунистите, знайно е, са направени от желязо, от стомана, от бетон...
Мъча се да намеря разумен изход, мъча се да се успокоя, ето, затова и пиша, белким намеря някакъв приемлив изход. Но съм иначе твърде чувствителен и дълбоко преживявам нещата. Чувствам се съкрушен и обиден. Никаква благодарност от системата нямам, напротив, за сетен път тя ми показва, че съм излишен, ненужен за нея, вреден.
Посветих на българското образование цели 26 години. Двадесет и четири годишен бях когато започнах работа, та досега, когато съм вече 50-годишен. Работих усилено, както малцина са работили: не се щадих. И ето, че моите усилия са оценени като безполезни. И дори като вредни. А аз съм отново "враг", който трябва да бъде ликвидиран, изгонен, унизен. Този път ще го постигнат. Запретнали са си ръкавите така, че и съмнение няма какво точно искат. И на какво са способни.
13.07.2009
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар