Може ли всеки да се научи да мисли?
Действително, поддава ли се на научаване и обучение мисленето? Този въпрос съвсем не е толкова лек, колкото изглежда на пръв поглед.
Има неща или фактори на мисленето, които не зависят от нас. Основното е вътрешната предразположеност, нагласата на душата, ориентацията й към прояви на умствена активност. Това състояние на душата и нейно качество не може произволно да бъде предизвикано. Нагласата или се появява спонтанно и неизвестно как, или пък с каквито и да е усилия на съзнанието – не може да възникне. Начинът на протичане на мисловните процеси в този смисъл или тяхната интензивност, динамика е вътрешно обусловена и не се поддава на контрол и съзнателно регулиране.
Следователно не можем да се научим да мислим, ако нямаме тази способност заложена в себе си, ако не сме призвани да се изявяваме като истински мислещи хора. Смятам, че има природна предразположеност на душата към една или друга проява на активност и нея нищо друго не може да я замени; тук всякакви усилия са напразни. Те са равносилни на това в един момент да поискаме да имаме друга душа и да пожелаем да се откажем от собствената, да се преобразим изцяло или да подменим най-дълбоката си вътрешна същност. Но в пределите на това, което ни е от Бога дадено, ние можем да разкрием целия си душевен потенциал и да го изявим най-ефикасно. Насилие над душата е да се иска от нея повече от това, което тя има. Глупостта и умът са относителни неща, но не до такава степен, че да можем да заместим тяхното отсъствие (или елиминираме тяхното наличие). Умният човек с исполинско усилие може само да изглежда глупав или пък да играе на глупав, но не може да стане такъв, същото е и с глупавия – опитващ се да се преструва на умен или интелигентен.
Затова великият Кант с основание е смятал, че “отсъствието на способност за съждение собствено се нарича глупост и за нея няма лекарство”. Но също така никой човек не иска с основание да се идентифицира с глупака – защото никой не е изцяло разкрил потенциала на своя “умствен багаж” и не е сигурен дали накрая, на дъното няма да се окаже и... самият ум. Затова развитието на способността за мислене, която нашата душа притежава, е насъщна задача на всеки човек.
Различието в умствените способности предопределя различията, индивидуалността в начините за тяхната изява. Има проницателни умове, които с по-малък разход на енергия или по-скоро с концентрация на енергията в точната посока достигат мигновено онова, което други умове едва ли някога ще проумеят самостоятелно. Затова външната страна, или техниката на прилагане на умствената енергия, с което разполагаме, се поддава на усвояване и научаване. Тъй като τέχνη на гръцки означава умение, сръчност в правенето на нещо, в този смисъл тук беше наречено техника умението да си служим със своя ум.
Научаването на различни техники на мислене е огромният резерв за усъвършенстването на нашето мислене. Няма един-единствен и най-добър стереотип или стил на мислене, пригоден за всички случаи, а има безкрайно много индивидуални стилове, обслужващи различните ситуации – в които мисловната активност попада и от които е добре да излезе с успех. Гъвкавост на мисленето пък е основното умение, изразяващо се в способност за пренастройване на нашата мисъл съобразно ситуацията, от която трябва да намерим изход.
Гъвкавият, подвижен ум може да намери изход от всяка ситуация и да реши всеки проблем. Умът всъщност започва своята активност с това, че вижда проблеми там, където немислещият човек вижда решение. Проблематизирането на нещо е началото на мисълта, това е учудването и любопитството, за които стана вече дума. Да направи своя ум гъвкав и буден е задача на човека, от която той не може да се скрие. Начинът на прилагане на ума, на интелекта предопределя това с какъв ум и интелект всъщност разполагаме; неподходящата употреба на ума е не по-малко вредна за него от неупотребата му – стига последната да е възможна.
Ако едно научаване и образование е построено на предпоставки, разминаващи се със смисъла и целта на мисловната активност на човека, то негов резултат е изкривяване, деформация на умовете на ония, които са били подложени на него. Това може да бъде наречено осакатяване на техните умове.
Действително, поддава ли се на научаване и обучение мисленето? Този въпрос съвсем не е толкова лек, колкото изглежда на пръв поглед.
Има неща или фактори на мисленето, които не зависят от нас. Основното е вътрешната предразположеност, нагласата на душата, ориентацията й към прояви на умствена активност. Това състояние на душата и нейно качество не може произволно да бъде предизвикано. Нагласата или се появява спонтанно и неизвестно как, или пък с каквито и да е усилия на съзнанието – не може да възникне. Начинът на протичане на мисловните процеси в този смисъл или тяхната интензивност, динамика е вътрешно обусловена и не се поддава на контрол и съзнателно регулиране.
Следователно не можем да се научим да мислим, ако нямаме тази способност заложена в себе си, ако не сме призвани да се изявяваме като истински мислещи хора. Смятам, че има природна предразположеност на душата към една или друга проява на активност и нея нищо друго не може да я замени; тук всякакви усилия са напразни. Те са равносилни на това в един момент да поискаме да имаме друга душа и да пожелаем да се откажем от собствената, да се преобразим изцяло или да подменим най-дълбоката си вътрешна същност. Но в пределите на това, което ни е от Бога дадено, ние можем да разкрием целия си душевен потенциал и да го изявим най-ефикасно. Насилие над душата е да се иска от нея повече от това, което тя има. Глупостта и умът са относителни неща, но не до такава степен, че да можем да заместим тяхното отсъствие (или елиминираме тяхното наличие). Умният човек с исполинско усилие може само да изглежда глупав или пък да играе на глупав, но не може да стане такъв, същото е и с глупавия – опитващ се да се преструва на умен или интелигентен.
Затова великият Кант с основание е смятал, че “отсъствието на способност за съждение собствено се нарича глупост и за нея няма лекарство”. Но също така никой човек не иска с основание да се идентифицира с глупака – защото никой не е изцяло разкрил потенциала на своя “умствен багаж” и не е сигурен дали накрая, на дъното няма да се окаже и... самият ум. Затова развитието на способността за мислене, която нашата душа притежава, е насъщна задача на всеки човек.
Различието в умствените способности предопределя различията, индивидуалността в начините за тяхната изява. Има проницателни умове, които с по-малък разход на енергия или по-скоро с концентрация на енергията в точната посока достигат мигновено онова, което други умове едва ли някога ще проумеят самостоятелно. Затова външната страна, или техниката на прилагане на умствената енергия, с което разполагаме, се поддава на усвояване и научаване. Тъй като τέχνη на гръцки означава умение, сръчност в правенето на нещо, в този смисъл тук беше наречено техника умението да си служим със своя ум.
Научаването на различни техники на мислене е огромният резерв за усъвършенстването на нашето мислене. Няма един-единствен и най-добър стереотип или стил на мислене, пригоден за всички случаи, а има безкрайно много индивидуални стилове, обслужващи различните ситуации – в които мисловната активност попада и от които е добре да излезе с успех. Гъвкавост на мисленето пък е основното умение, изразяващо се в способност за пренастройване на нашата мисъл съобразно ситуацията, от която трябва да намерим изход.
Гъвкавият, подвижен ум може да намери изход от всяка ситуация и да реши всеки проблем. Умът всъщност започва своята активност с това, че вижда проблеми там, където немислещият човек вижда решение. Проблематизирането на нещо е началото на мисълта, това е учудването и любопитството, за които стана вече дума. Да направи своя ум гъвкав и буден е задача на човека, от която той не може да се скрие. Начинът на прилагане на ума, на интелекта предопределя това с какъв ум и интелект всъщност разполагаме; неподходящата употреба на ума е не по-малко вредна за него от неупотребата му – стига последната да е възможна.
Ако едно научаване и образование е построено на предпоставки, разминаващи се със смисъла и целта на мисловната активност на човека, то негов резултат е изкривяване, деформация на умовете на ония, които са били подложени на него. Това може да бъде наречено осакатяване на техните умове.
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар