ГЛАВА ОСМА: ЛИЧНОСТТА И ГРАЖДАНИНЪТ
Обезчовечеността на обществото ни се дължи на жестокия комунистически терор над личността
Прочетох току-що една превъзходна, дълбока, написана на съвсем разбираем и човечен език статия, поставяща обаче твърде важен проблем. Статията се нарича Страната на победилата социопатия и неин автор е руският свещеник Яков Кротов. Впрочем, явлението, наречено "социопатия", е също толкова разпространено и у нас, а не само в Русия. Нищо че сме уж европейска страна.
Аз принципно споделям изцяло твърденията и изводите от анализа на свещеник Кротов. Разбира се, тъжно ми е, че у нас нямаме лица от духовния ранг на Яков Кротов, което говори, че в някои отношения сме дори по-зле и от руснаците. Защото в Русия социопатията може да е в своя апогей, но там тя винаги е срещала и твърдия отпор от страна на интелектуалци, духовни лица, писатели и пр. Русия има имена като Достоевски, Михаил Булгаков, А.Платонов, Солженицин, Сахаров, Валерия Новодворская и други, каквито ние нямаме и не сме имали. У нас социопатията – а всъщност това е термин, обозначаващ крайна степен на отчужденост от човечността, която се дължи на десетилетното господство на комунизма – не среща дължимия отпор и противодействие, поради което излиза, че у нас и интелигенцията не изпълнява своята духовна мисия. От което едва ли има нещо по-лошо нещо, което може да сполети една нация...
Аз исках да оспоря в известен смисъл правомерността на употребата на термина "социопатия". Защото има един друг, общоприет термин, именно термина "психопатия", който обозначава следното (според един разпространен източник):
Болестно психично състояние. Този термин се прилага в по-тесен смисъл към отклоненията, особено характерологичните (афективност, воля), водещи до противообществени прояви без видима виновност. Психопатните субекти са нестабилни, импулсивни и трудни индивиди, от чието поведение страдат най-вече околните. Тъй като са социално дезадаптирани, те често имат неприятности с правосъдието. Понятието "психопатия", създадено от К. Шнайдер (1923), е сродно е американското понятие „антисоциална личност" (DSMIII, 1983).
Та в тази връзка възниква следния проблем – понеже, както забелязвате, сякаш термините "психопатия" и "социопатия" се покриват по съдържание, което е некоректно; но трябва да имаме предвид, че у нас и психологическите теории са писани от "социопати", т.е. от... комунисти - и затова всичко е така объркано. Ако "психопатът" е "асоциална личност", и то тъкмо поради това, че вреди на обществото - а знаете, че за комуниста личността, индивидът е нищо, а социумът е всичко – то тогава няма как термин с противоположна насоченост, именно термина "социопатия", където акцентът не е върху вътрешната, психична страна, а върху външната, социалната, да обозначава същото, което обозначава и термина "психопатия". Тази именно бъркотия ме смути, и ще си позволя да дам едно търкуване, което, струва ми се, може в известна степен да преодолее объркването.
И свещеник Кротов цитира психологически справочник, според който:
Диагнозата „антисоциална психопатия” или „социопатия” се поставя по няколко признака. На първо място – безразличие към правата на другите (включително роднини и дори собствените деца). Антисоциалните психопати не приемат моралните норми. Лъжат напълно безсрамно, често са склонни към мошеничество. В повечето случаи се ръководят от собствената изгода, но само в краткосрочен план; дългосрочните и отдалечени във времето последствия на собствените им постъпки слабо ги вълнуват. За своите собствени постъпки социопатите никога не съжаляват и не са склонни да извличат от тях поуки… Силно изразена склонност да обвиняват околните или да изтъкват благовидни причини за поведението си, водещо до конфликт с обществото.
Ще се постарая да обясня затруднението с тия термини пределно просто. Значи оказва се, че "социопатът" вреди на "социума", понеже неговото поведение било "асоциално". Оказва се, че личността, която не вреди на обществото, е "социална", е със "социално приемливо поведение". Усещате ли, че критерият за "полезност" на личността е социален, ерго, е външен по отношение на личността: обществото задава нормите и цени личностите според това доколко са полезни за обществото. Следователно, критерият за ценност на личността се изнася извън нея, т.е. приема се по презумпция, че "масата", "колективът", "стадото" имат приоритет и следва да доминират над индивида. Объркването се дължи на това, че подобни теории са правени от комунисти, които всичко в крайна сметка трябва да изопачат, изкористят, извратят.
А всъщност нещата са пределно прости и разбирането им е заложено от западната философия на свободата и индивидуалността, която най-ясно е изразена от Имануел Кант. Според който личността е самоцел и самоценност, тя е автономна; човекът намира в самия себе си, а не някъде отвън, основанието за своята човечност. И ако едно общество се е обезчовечило, то това се дължи не на "субективен каприз" на този или онзи самозабравил се индивид, който, представете си, бил изпаднал в някакво суетно "асоциално поведение". Напротив, причината за обезчовечаването на общността се дължи на това, че тази общност десетилетия наред е била подложена на нечовешки натиск от една по същество антихуманна, дива, варварска, социална и дори социалитарна доктрина, имам предвид комунистическата доктрина. За която, както и името и показва, комуната стои над индивида и го моделира според себе си, т.е. отнема свободата му. Поради което тия "асоциални индивиди" са продукт на комунизма, а не са някакво случайно порождение на "асоциални тенденции" и деформации във волята, в личностното развитие и в поведението, както ни го обясняват верните на марксистко-комунистическата парадигма психолози и "философи".
Надявам се, схванахте фалшификацията в господстващите още не само в Русия, но и у нас, "социалитарно-психологически" теории. А това означава, че комунизмът в сферата на психологическата наука у нас и в Русия си стои непокътнат – и продължава да сее заразата и отровата си. Това обстоятелство е подвело и свещеник Кротов, който, разбира се, в описанието на феномена е съвсем прав, той също така схваща превъзходно и неговия генезис (почващ с разпространението на болшевишко-комунистическата напаст), ала обяснението му в понятиен (терминологичен) план малко куца - понеже, както казах, е бил подведен от справочници, правени от социалитарни позиции, които, както и подобава, изопачават реалното състояние. И прехвърлят вината от болната глава на здравата.
Защото не индивидът и не личността трябва да бъдат винени за обезчовечаването на едно общество, подложено на грозната десетилетна инвазия на най-яростната, жестока, кървава и антихуманна доктрина: комунистическата. Причините за разпространението на тази опасна т.н. "социопатия" не са психични, личностни или духовни, а са социални, исторически, външно-екзистенциални (условията, в които бяхме принудени да живеем ние, жертвите на комунизма, доведоха до обезчовечаването, дехуманизирането на човешката общност като цяло). Това, което отец Кротов нарича "социопатия", са най-отвратителните метастази (разсейки) на социалното раково образование, на социалната проказа, каквато по естеството си е комунизмът.
Смятам, че е дошло времето да назоваваме нещата със собствените им имена, и да погледнем на трагедията си не през очилата на изопачаващи реалното състояние на нещата и крайно остарели, анахронични теории. По тази причина и се опитах да внеса известна яснота: понеже понякога думите са способни да замъглят същността – пък доста често и умишлено. А само тя, същността, е важна: понеже ни дава истината.
09 май 2009, събота
Обезчовечеността на обществото ни се дължи на жестокия комунистически терор над личността
Прочетох току-що една превъзходна, дълбока, написана на съвсем разбираем и човечен език статия, поставяща обаче твърде важен проблем. Статията се нарича Страната на победилата социопатия и неин автор е руският свещеник Яков Кротов. Впрочем, явлението, наречено "социопатия", е също толкова разпространено и у нас, а не само в Русия. Нищо че сме уж европейска страна.
Аз принципно споделям изцяло твърденията и изводите от анализа на свещеник Кротов. Разбира се, тъжно ми е, че у нас нямаме лица от духовния ранг на Яков Кротов, което говори, че в някои отношения сме дори по-зле и от руснаците. Защото в Русия социопатията може да е в своя апогей, но там тя винаги е срещала и твърдия отпор от страна на интелектуалци, духовни лица, писатели и пр. Русия има имена като Достоевски, Михаил Булгаков, А.Платонов, Солженицин, Сахаров, Валерия Новодворская и други, каквито ние нямаме и не сме имали. У нас социопатията – а всъщност това е термин, обозначаващ крайна степен на отчужденост от човечността, която се дължи на десетилетното господство на комунизма – не среща дължимия отпор и противодействие, поради което излиза, че у нас и интелигенцията не изпълнява своята духовна мисия. От което едва ли има нещо по-лошо нещо, което може да сполети една нация...
Аз исках да оспоря в известен смисъл правомерността на употребата на термина "социопатия". Защото има един друг, общоприет термин, именно термина "психопатия", който обозначава следното (според един разпространен източник):
Болестно психично състояние. Този термин се прилага в по-тесен смисъл към отклоненията, особено характерологичните (афективност, воля), водещи до противообществени прояви без видима виновност. Психопатните субекти са нестабилни, импулсивни и трудни индивиди, от чието поведение страдат най-вече околните. Тъй като са социално дезадаптирани, те често имат неприятности с правосъдието. Понятието "психопатия", създадено от К. Шнайдер (1923), е сродно е американското понятие „антисоциална личност" (DSMIII, 1983).
Та в тази връзка възниква следния проблем – понеже, както забелязвате, сякаш термините "психопатия" и "социопатия" се покриват по съдържание, което е некоректно; но трябва да имаме предвид, че у нас и психологическите теории са писани от "социопати", т.е. от... комунисти - и затова всичко е така объркано. Ако "психопатът" е "асоциална личност", и то тъкмо поради това, че вреди на обществото - а знаете, че за комуниста личността, индивидът е нищо, а социумът е всичко – то тогава няма как термин с противоположна насоченост, именно термина "социопатия", където акцентът не е върху вътрешната, психична страна, а върху външната, социалната, да обозначава същото, което обозначава и термина "психопатия". Тази именно бъркотия ме смути, и ще си позволя да дам едно търкуване, което, струва ми се, може в известна степен да преодолее объркването.
И свещеник Кротов цитира психологически справочник, според който:
Диагнозата „антисоциална психопатия” или „социопатия” се поставя по няколко признака. На първо място – безразличие към правата на другите (включително роднини и дори собствените деца). Антисоциалните психопати не приемат моралните норми. Лъжат напълно безсрамно, често са склонни към мошеничество. В повечето случаи се ръководят от собствената изгода, но само в краткосрочен план; дългосрочните и отдалечени във времето последствия на собствените им постъпки слабо ги вълнуват. За своите собствени постъпки социопатите никога не съжаляват и не са склонни да извличат от тях поуки… Силно изразена склонност да обвиняват околните или да изтъкват благовидни причини за поведението си, водещо до конфликт с обществото.
Ще се постарая да обясня затруднението с тия термини пределно просто. Значи оказва се, че "социопатът" вреди на "социума", понеже неговото поведение било "асоциално". Оказва се, че личността, която не вреди на обществото, е "социална", е със "социално приемливо поведение". Усещате ли, че критерият за "полезност" на личността е социален, ерго, е външен по отношение на личността: обществото задава нормите и цени личностите според това доколко са полезни за обществото. Следователно, критерият за ценност на личността се изнася извън нея, т.е. приема се по презумпция, че "масата", "колективът", "стадото" имат приоритет и следва да доминират над индивида. Объркването се дължи на това, че подобни теории са правени от комунисти, които всичко в крайна сметка трябва да изопачат, изкористят, извратят.
А всъщност нещата са пределно прости и разбирането им е заложено от западната философия на свободата и индивидуалността, която най-ясно е изразена от Имануел Кант. Според който личността е самоцел и самоценност, тя е автономна; човекът намира в самия себе си, а не някъде отвън, основанието за своята човечност. И ако едно общество се е обезчовечило, то това се дължи не на "субективен каприз" на този или онзи самозабравил се индивид, който, представете си, бил изпаднал в някакво суетно "асоциално поведение". Напротив, причината за обезчовечаването на общността се дължи на това, че тази общност десетилетия наред е била подложена на нечовешки натиск от една по същество антихуманна, дива, варварска, социална и дори социалитарна доктрина, имам предвид комунистическата доктрина. За която, както и името и показва, комуната стои над индивида и го моделира според себе си, т.е. отнема свободата му. Поради което тия "асоциални индивиди" са продукт на комунизма, а не са някакво случайно порождение на "асоциални тенденции" и деформации във волята, в личностното развитие и в поведението, както ни го обясняват верните на марксистко-комунистическата парадигма психолози и "философи".
Надявам се, схванахте фалшификацията в господстващите още не само в Русия, но и у нас, "социалитарно-психологически" теории. А това означава, че комунизмът в сферата на психологическата наука у нас и в Русия си стои непокътнат – и продължава да сее заразата и отровата си. Това обстоятелство е подвело и свещеник Кротов, който, разбира се, в описанието на феномена е съвсем прав, той също така схваща превъзходно и неговия генезис (почващ с разпространението на болшевишко-комунистическата напаст), ала обяснението му в понятиен (терминологичен) план малко куца - понеже, както казах, е бил подведен от справочници, правени от социалитарни позиции, които, както и подобава, изопачават реалното състояние. И прехвърлят вината от болната глава на здравата.
Защото не индивидът и не личността трябва да бъдат винени за обезчовечаването на едно общество, подложено на грозната десетилетна инвазия на най-яростната, жестока, кървава и антихуманна доктрина: комунистическата. Причините за разпространението на тази опасна т.н. "социопатия" не са психични, личностни или духовни, а са социални, исторически, външно-екзистенциални (условията, в които бяхме принудени да живеем ние, жертвите на комунизма, доведоха до обезчовечаването, дехуманизирането на човешката общност като цяло). Това, което отец Кротов нарича "социопатия", са най-отвратителните метастази (разсейки) на социалното раково образование, на социалната проказа, каквато по естеството си е комунизмът.
Смятам, че е дошло времето да назоваваме нещата със собствените им имена, и да погледнем на трагедията си не през очилата на изопачаващи реалното състояние на нещата и крайно остарели, анахронични теории. По тази причина и се опитах да внеса известна яснота: понеже понякога думите са способни да замъглят същността – пък доста често и умишлено. А само тя, същността, е важна: понеже ни дава истината.
09 май 2009, събота
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар