Честит празник и поклон вам, съвременни будители на непризнателното племе!
Днес е денят на народните будители. Някои го схващат този празник така: да почетем своите велики люде на духовността от миналото, да им се поклоним – и толкоз. Чини ми се, че не този е смисълът на такъв празник. Миналите поколения са дали своя принос за постиженията на българското, а какъв е нашият?!
Президентът схваща този празник като ритуал по тържествена смяна на караула пред портите на Президентството (!), а пък премиерът – като повод да даде някоя и друга награда на ветераните от своята партия, щото времето, в което ще са още до обилната и така хранителна държавна ясла, неумолимо изтича. Пълна трагикомедия. Няма какво да се говори повече: управляват ни материалисти без никакъв усет към духовното. Това казва всичко. И обяснява всичко.
Има ли днешни будители и почитаме ли ги ако има? Знаем ли ги изобщо кои са? А уважаваме ли ги? Отдаваме ли им признателността си? Дали те са усетили народната любов и почит? Даваме ли им поне някакъв знак, че нацията цени тяхното дело, почита тяхната духовна мисия?
Кои са днешните будителите на нацията ни днес ли? Във всеки случай не са ония добре охранени и престарели вечни представители на "духовния елит" от комунистическо време, които още държат възловите позиции в културния живот. Такива като... да не изброявам, знаете ги до един. Втръснали са ни техните имена. Те неуморно дефилират по всички до една телевизии и вестници. Не млъкват, поучават ни, отново ни казват как следва да мислим, как било "правилно" да мислим. Това са нашите "вечно будни интелектуалци", които бодро бързат за всеки един прием при Президента – за да не изпуснат кьорсофрата с държавните пасти с уиски и пури. И които ще се избият да го придружават на държавна сметка в състава на делегациите му за чужбина. На които той връчва ордени с кофи, все едно са лимонадени капачки.
Днешните будители на българския народ са в немилост, те стоят изтикани някъде назад, в галерията, както винаги си е било у нас. Нека институциите да не ни заливат с толкова показното си лицемерие. Автентичните будители на нацията ни сега отново са анонимни, незнайни труженици, там, някъде в дълбоката глуш на провинцията, където се трудят на народната нива хиляди безименни дейци на просветата и образованието, на културата, на читалищното дело. Тях не ги канят в медиите, от тях не вземат интервюта, издателите не се напреварват да издават книгите им. Напротив, те минават през поне девет кръга на ада, когато се са захванали с някакво значимо културно и духовно дело. Никой не им подава ръка, никой не ги подкрепя, всички ги мислят за натрапници: "Вижте го пък тоя, натиска се да си издава некадърната книга! Как го не е срам?!" и така нататък – известни ли са ви тия думи?! Техните музикални произведения не се ползват с успех на българския чалгопазар, те са изтикани съвсем назад или за тях са направо недостъпни музикалните предаванията на радиата и телевизиите. Техните новаторски картини не ги купува Черепа, нито пък ги рекламира лично Светлин Русев. Те не са почитани като Учиндолския херой, арогантният натрапен кумир на българската младеж. Тях няма да ги награди с орден щедрият президент, който наскоро провъзгласи за "народен будител", за създател на културни ценности (!) и награди с орден не кой да е, а самият Тодор Батков!!! Ако горкият Ботев сега беше жив, щеше пак да си умре млад и непочетен – или по-скоро щеше да умре най-вече от срам. Щото у нас винаги герои на времето, уви, са били такива като Батков, а не като Ботев...
Но въпреки пълната непризнателност, тия хора, имам предвид днешните скромни народни будители, носят жаравата на духовността и няма да допуснат да угасне нейния огън. Те никога не са били на предните редици при раздаването на награди, но и не ламтят за такива външни знаци на отличие или признание. Тяхното субстанциално излъчване отеква директно в сърцата и оставя не само следи, ами комай и дълбоки бразди. Истинската духовност си проправя път въпреки всичко и независимо от триумфа на така наглата посредственост. И тихото, самоотвержено дело на безименните труженици на народната духовност няма да пресекне въпреки шума на кресльовците, на нагаждачите, на подлизурковците, на използвачите, на цялата тази псевдокултурна напаст, която се е прилепила днес о мощния корем на г-н министъра на културата и ламти за още и още почести и награди.
Поклон вам, бедни, но горди труженици на народното просвещение и култура! Вие сте истинските крепители на духовността и будители на българското племе днес. Неблагодарната общност един ден ще осъзнае греха си пред вас, ала ще бъде късно. Така винаги е било у нас, където е особено вярна библейската мъдрост, именно: "Никой не е бил признат за пророк в собственото си отечество...". Това, че днес бляскавите ни управници се кичат с портретите на някогашните народни будители, непризнати също приживе, и умрели в бедност и лишения, е неумел опит за изпиране на гузни, на крайно мръсни съвести.
Израз е също на национален комплекс за непълноценност, понеже нацията ни сега е затънала в ужасен материализъм и най-пошъл егоизъм. Всеки чист порив към духовното у нас е осмян, поруган и подигран. У нас никой не цени най-стойностните личности, напротив, сякаш всички се чувстват длъжни да им вредят и пречат. Но въпреки всичко българският дух няма да умре, нищо че отново е в най-жестока немилост. Благодарение на тях, скромните труженици на българската култура и духовност, на които днес ние, малцината, които съзнаваме положението им, им сторваме дълбок поклон! И им се извиняваме. Заради непризнателното и потънало в дребни и пошли страсти бездуховно мнозинство...
01 ноември 2008, събота
Днес е денят на народните будители. Някои го схващат този празник така: да почетем своите велики люде на духовността от миналото, да им се поклоним – и толкоз. Чини ми се, че не този е смисълът на такъв празник. Миналите поколения са дали своя принос за постиженията на българското, а какъв е нашият?!
Президентът схваща този празник като ритуал по тържествена смяна на караула пред портите на Президентството (!), а пък премиерът – като повод да даде някоя и друга награда на ветераните от своята партия, щото времето, в което ще са още до обилната и така хранителна държавна ясла, неумолимо изтича. Пълна трагикомедия. Няма какво да се говори повече: управляват ни материалисти без никакъв усет към духовното. Това казва всичко. И обяснява всичко.
Има ли днешни будители и почитаме ли ги ако има? Знаем ли ги изобщо кои са? А уважаваме ли ги? Отдаваме ли им признателността си? Дали те са усетили народната любов и почит? Даваме ли им поне някакъв знак, че нацията цени тяхното дело, почита тяхната духовна мисия?
Кои са днешните будителите на нацията ни днес ли? Във всеки случай не са ония добре охранени и престарели вечни представители на "духовния елит" от комунистическо време, които още държат възловите позиции в културния живот. Такива като... да не изброявам, знаете ги до един. Втръснали са ни техните имена. Те неуморно дефилират по всички до една телевизии и вестници. Не млъкват, поучават ни, отново ни казват как следва да мислим, как било "правилно" да мислим. Това са нашите "вечно будни интелектуалци", които бодро бързат за всеки един прием при Президента – за да не изпуснат кьорсофрата с държавните пасти с уиски и пури. И които ще се избият да го придружават на държавна сметка в състава на делегациите му за чужбина. На които той връчва ордени с кофи, все едно са лимонадени капачки.
Днешните будители на българския народ са в немилост, те стоят изтикани някъде назад, в галерията, както винаги си е било у нас. Нека институциите да не ни заливат с толкова показното си лицемерие. Автентичните будители на нацията ни сега отново са анонимни, незнайни труженици, там, някъде в дълбоката глуш на провинцията, където се трудят на народната нива хиляди безименни дейци на просветата и образованието, на културата, на читалищното дело. Тях не ги канят в медиите, от тях не вземат интервюта, издателите не се напреварват да издават книгите им. Напротив, те минават през поне девет кръга на ада, когато се са захванали с някакво значимо културно и духовно дело. Никой не им подава ръка, никой не ги подкрепя, всички ги мислят за натрапници: "Вижте го пък тоя, натиска се да си издава некадърната книга! Как го не е срам?!" и така нататък – известни ли са ви тия думи?! Техните музикални произведения не се ползват с успех на българския чалгопазар, те са изтикани съвсем назад или за тях са направо недостъпни музикалните предаванията на радиата и телевизиите. Техните новаторски картини не ги купува Черепа, нито пък ги рекламира лично Светлин Русев. Те не са почитани като Учиндолския херой, арогантният натрапен кумир на българската младеж. Тях няма да ги награди с орден щедрият президент, който наскоро провъзгласи за "народен будител", за създател на културни ценности (!) и награди с орден не кой да е, а самият Тодор Батков!!! Ако горкият Ботев сега беше жив, щеше пак да си умре млад и непочетен – или по-скоро щеше да умре най-вече от срам. Щото у нас винаги герои на времето, уви, са били такива като Батков, а не като Ботев...
Но въпреки пълната непризнателност, тия хора, имам предвид днешните скромни народни будители, носят жаравата на духовността и няма да допуснат да угасне нейния огън. Те никога не са били на предните редици при раздаването на награди, но и не ламтят за такива външни знаци на отличие или признание. Тяхното субстанциално излъчване отеква директно в сърцата и оставя не само следи, ами комай и дълбоки бразди. Истинската духовност си проправя път въпреки всичко и независимо от триумфа на така наглата посредственост. И тихото, самоотвержено дело на безименните труженици на народната духовност няма да пресекне въпреки шума на кресльовците, на нагаждачите, на подлизурковците, на използвачите, на цялата тази псевдокултурна напаст, която се е прилепила днес о мощния корем на г-н министъра на културата и ламти за още и още почести и награди.
Поклон вам, бедни, но горди труженици на народното просвещение и култура! Вие сте истинските крепители на духовността и будители на българското племе днес. Неблагодарната общност един ден ще осъзнае греха си пред вас, ала ще бъде късно. Така винаги е било у нас, където е особено вярна библейската мъдрост, именно: "Никой не е бил признат за пророк в собственото си отечество...". Това, че днес бляскавите ни управници се кичат с портретите на някогашните народни будители, непризнати също приживе, и умрели в бедност и лишения, е неумел опит за изпиране на гузни, на крайно мръсни съвести.
Израз е също на национален комплекс за непълноценност, понеже нацията ни сега е затънала в ужасен материализъм и най-пошъл егоизъм. Всеки чист порив към духовното у нас е осмян, поруган и подигран. У нас никой не цени най-стойностните личности, напротив, сякаш всички се чувстват длъжни да им вредят и пречат. Но въпреки всичко българският дух няма да умре, нищо че отново е в най-жестока немилост. Благодарение на тях, скромните труженици на българската култура и духовност, на които днес ние, малцината, които съзнаваме положението им, им сторваме дълбок поклон! И им се извиняваме. Заради непризнателното и потънало в дребни и пошли страсти бездуховно мнозинство...
01 ноември 2008, събота
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар