Една почти невероятна, съвсем правдива и крайно възмутителна история
Един приятел вчера ми разказа следната поучителна, пък макар и невероятна история. Той е учител в едно елитно училище в Пловдив – професионална гимназия по електротехника и електроника – прекрасен компютърен специалист е, инженер. Аз и друг път съм писал за това училище и за неговия директор, а именно статията Строители на капитализма: инж.Венелин Паунов, един блестящ мениджър в образованието. А учителят, който ми разказа самата история, е инж. Атанас Атанасов. Казвам всички тия неща, за да е съвсем достоверна историята, която ще разкажа кажи-речи с неговите думи.
Завежда инж. Атанасов група ученици от пловдивската гимназия във Франция на производствен стаж. Който е прочел статията за директора на същата гимназия инж.Паунов вече знае, че това елитно училище в Пловдив има невероятни постижения в полето на европейската интеграция. И то още дълго време преди България официално да влезе в Европейския съюз. Групата наши ученици се установява в град Шатилон Сюр Сен, а тамошното училище, с което имат тясна връзка, се нарича Лицей "Дезире Низар". Към нашата група ученици бил прикрепен техният заместник-директор, а именно мосю Ноел Естра. Всички тия факти, повтарям, са нужни именно за пълната достоверност на невероятната история, която ще ви разкажа.
А ето и самата история. Ще я предам от единствено число, както ми я разказа инж. Атанасов, за да звучи историята съвсем автентично. Та този мосю Естра ни водеше навсякъде - казва ми инж. Атанасов - показваше ни това-онова, обясняваше ни нещата. Отначало беше един такъв важен и студен, но много учтив, ала постепенно се сближихме, почнахме да разговаряме по какви ли не теми. Дори и вицове почнахме да си разказваме, да се смеем, станахме приятели. И както си разговаряхме съвсем непринудено, стана дума и онзи мосю Естра изведнъж попита: Абе вие, учителите, в България колко пари получавате като заплата? Аз му казвам на този мосю Естра: 200 евро. Увеличих малко и закръглих, та да изглежда по-солидна нашата тукашна заплата, няма да се излагаме я. Той обаче ме погледна крайно изненадан и ме помоли да му запиша цифрата, смятайки, че има някаква грешка. Написах му я, той погледна и, озадачен крайно, сложи една нула отзад, и каза: Може би имате предвид това? Не, повтарям му: 200 евро, и зачертавам нулата. Оня ме погледна като че ли гръм го е ударил. Човекът не можеше да повярва и дори рече: Не, това не е възможно, вие се шегувате с мен! Или пък ме лъжете?! И аз почвам да му казвам, че съм съвсем сериозен, че това е самата истина, ето, ако иска да попитаме учениците, които бяха наблизо и работеха, няма да се лъжем я. Мосю Естра ме гледаше с недоверие, горкият човек не можеше да асимилира тази цифра. И почна да ме пита: колко струва бензина, колко струва това, колко струва онова. Отговарях му, а той възкликваше всеки път: Се импосибл, се импосибл, сиреч това е невъзможно, това е невъзможно!
В един момент г-н Естра, съвсем отчаян, но някак си и възмутен, скочи да ми показва колко пък вземат френските учители. Извади папка с разпечатки, и показа фиша на един учител, който в това време преподаваше в съседния кабинет, и на който, както се оказа, му оставала една година до пенсия. Той вземаше 3200 евро. Сиреч за месец вземаше толкова, колкото аз, един български учител с висше образование, инженер, вземах кажи-речи за две години. Но при това, този преподавател със заплата от 3200 евро се оказа, че е среднист, просто е специалист в професията, който го ползват да преподава практика на учениците и му плащат за това заплата. А пък истинските преподаватели или учители във Франция вземат заплати, които започват от 5000 евро и растат нагоре в зависимост от стажа и други неща. По тази причина за преподаватели по практика слагат среднисти, защото ако сложат инженер, трябва да му плащат в пъти по-голяма заплата, както плащат и на всички други учители. Сега пък аз се хванах за главата. Каза ми се също, че това е редовната му заплата, а че лекторските часове се заплащат там допълнително, и то по около 100 евро на час! Санким за два часа преподаване един френски учител взема колкото заплатата за цял месец работа на един български учител! Ето по тази причина уважаваният мосю Естра дълго не можеше да повярва като му казах, че заплатата на български учител е 200 евро, а пък само ние си знаем, че тя и толкова не е, тя си е реално 150 евро.
И горкият мосю Естра най-после започна да пита така: Ами вие в такъв случай как живеете? Ами оправяме се някак – какво друго да му отговоря?! Човекът много се натъжи. И от този момент като започна да ни кани на кафе цялата група, да ни черпи, непрекъснато ни водеше тук-там и плащаше той. Явно изглежда се почувства задължен да помогне поне малко на бедните си европейски събратя, изпаднали в крайна бедност. Французите наистина са крайно сърдечни, но и по тази причина дори състрадателни хора...
Ето тази история ми разказа инж. Атанас Атанасов, перфектен специалист по компютърните технологии от елитната Пловдивската гимназия по електротехника и електроника. Какво да каже човек - нищо не може да каже. Тъжна и най-вече унизителна работа е тази: как ние, българите, се отнасяме към своите учители. И най-вече позорно е това как българските управници, българската държава съвсем не цени труда на българското учителство. Знае се добре, че без специално внимание към образованието и поставянето му като приоритет и българската икономика в крайна сметка не може да просперира, знае се и е отдавна доказано, че образованието стои в основата на икономическия просперитет, а оттук и на материалното благоденствие на нацията. Пък и, защо не, и на духовното и личностно израстване на човешките същества, съставляващи тази нация. Без съвременно, качествено, напредничаво образование за наникъде не сме.
Ето това ми разказа моят приятел инж.Атанас Атанасов, Наско, от елитната гимназия по електроника и електротехника в Пловдив. Този човек подобно на някакъв себеотрицателен възрожденец въпреки всичко стои тук, в България, вместо да бие шута на тази неблагодарна държава и да иде да работи в чужбина, където такива специалисти като него се търсят като топъл хляб. Представяте ли си, имаме такива прекрасни специалисти и учители, а ги държим тук при най-унизителни условия. И дори на всичкото отгоре често роптаем срещу учителите ни. И сме им крайно неблагодарни, въпреки че те правят чудеса в условията, в които са поставени.
Учителите ни били такива или онакива, чува се оттук-оттам, а пък медиите охотно тиражират всякакви, дори и най-несправедливи "мнения". А аз пък смятам, че учителите ни са не по-лоши от своите европейски събратя, а може би са и много по-добри. Но както всички ние, българите като цяло, сме доста пострадали от историческите превратности, така са ощетени и всички съсловия, групи и индивиди. Някои обаче не го и съзнават даже. Станишев пък настройва едни съсловия срещу други, та да си дърпаме мизерния комат хляб и да вадим залъка хляб ако може и от устата на другия - и да го натикаме в собствената уста. Чухте ли го вчера какво каза по телевизията? Срамна работа е тази, как не разбират тези хора, че така не се управлява държава!
Принципът "Разделяй и владей", настройвай всички сега срещу учителите, утре срещу лекарите, после пък срещу миньорите, не върви да се ползва в наше време. Но нашите управници без срам го използват, сякаш са рудименти, изкопаеми от едно друго, отдавна отминало време. За жалост така е, и затова нещата у нас са толкова объркани, че даже не е за приказване...
25 септември 2007, вторник
Един приятел вчера ми разказа следната поучителна, пък макар и невероятна история. Той е учител в едно елитно училище в Пловдив – професионална гимназия по електротехника и електроника – прекрасен компютърен специалист е, инженер. Аз и друг път съм писал за това училище и за неговия директор, а именно статията Строители на капитализма: инж.Венелин Паунов, един блестящ мениджър в образованието. А учителят, който ми разказа самата история, е инж. Атанас Атанасов. Казвам всички тия неща, за да е съвсем достоверна историята, която ще разкажа кажи-речи с неговите думи.
Завежда инж. Атанасов група ученици от пловдивската гимназия във Франция на производствен стаж. Който е прочел статията за директора на същата гимназия инж.Паунов вече знае, че това елитно училище в Пловдив има невероятни постижения в полето на европейската интеграция. И то още дълго време преди България официално да влезе в Европейския съюз. Групата наши ученици се установява в град Шатилон Сюр Сен, а тамошното училище, с което имат тясна връзка, се нарича Лицей "Дезире Низар". Към нашата група ученици бил прикрепен техният заместник-директор, а именно мосю Ноел Естра. Всички тия факти, повтарям, са нужни именно за пълната достоверност на невероятната история, която ще ви разкажа.
А ето и самата история. Ще я предам от единствено число, както ми я разказа инж. Атанасов, за да звучи историята съвсем автентично. Та този мосю Естра ни водеше навсякъде - казва ми инж. Атанасов - показваше ни това-онова, обясняваше ни нещата. Отначало беше един такъв важен и студен, но много учтив, ала постепенно се сближихме, почнахме да разговаряме по какви ли не теми. Дори и вицове почнахме да си разказваме, да се смеем, станахме приятели. И както си разговаряхме съвсем непринудено, стана дума и онзи мосю Естра изведнъж попита: Абе вие, учителите, в България колко пари получавате като заплата? Аз му казвам на този мосю Естра: 200 евро. Увеличих малко и закръглих, та да изглежда по-солидна нашата тукашна заплата, няма да се излагаме я. Той обаче ме погледна крайно изненадан и ме помоли да му запиша цифрата, смятайки, че има някаква грешка. Написах му я, той погледна и, озадачен крайно, сложи една нула отзад, и каза: Може би имате предвид това? Не, повтарям му: 200 евро, и зачертавам нулата. Оня ме погледна като че ли гръм го е ударил. Човекът не можеше да повярва и дори рече: Не, това не е възможно, вие се шегувате с мен! Или пък ме лъжете?! И аз почвам да му казвам, че съм съвсем сериозен, че това е самата истина, ето, ако иска да попитаме учениците, които бяха наблизо и работеха, няма да се лъжем я. Мосю Естра ме гледаше с недоверие, горкият човек не можеше да асимилира тази цифра. И почна да ме пита: колко струва бензина, колко струва това, колко струва онова. Отговарях му, а той възкликваше всеки път: Се импосибл, се импосибл, сиреч това е невъзможно, това е невъзможно!
В един момент г-н Естра, съвсем отчаян, но някак си и възмутен, скочи да ми показва колко пък вземат френските учители. Извади папка с разпечатки, и показа фиша на един учител, който в това време преподаваше в съседния кабинет, и на който, както се оказа, му оставала една година до пенсия. Той вземаше 3200 евро. Сиреч за месец вземаше толкова, колкото аз, един български учител с висше образование, инженер, вземах кажи-речи за две години. Но при това, този преподавател със заплата от 3200 евро се оказа, че е среднист, просто е специалист в професията, който го ползват да преподава практика на учениците и му плащат за това заплата. А пък истинските преподаватели или учители във Франция вземат заплати, които започват от 5000 евро и растат нагоре в зависимост от стажа и други неща. По тази причина за преподаватели по практика слагат среднисти, защото ако сложат инженер, трябва да му плащат в пъти по-голяма заплата, както плащат и на всички други учители. Сега пък аз се хванах за главата. Каза ми се също, че това е редовната му заплата, а че лекторските часове се заплащат там допълнително, и то по около 100 евро на час! Санким за два часа преподаване един френски учител взема колкото заплатата за цял месец работа на един български учител! Ето по тази причина уважаваният мосю Естра дълго не можеше да повярва като му казах, че заплатата на български учител е 200 евро, а пък само ние си знаем, че тя и толкова не е, тя си е реално 150 евро.
И горкият мосю Естра най-после започна да пита така: Ами вие в такъв случай как живеете? Ами оправяме се някак – какво друго да му отговоря?! Човекът много се натъжи. И от този момент като започна да ни кани на кафе цялата група, да ни черпи, непрекъснато ни водеше тук-там и плащаше той. Явно изглежда се почувства задължен да помогне поне малко на бедните си европейски събратя, изпаднали в крайна бедност. Французите наистина са крайно сърдечни, но и по тази причина дори състрадателни хора...
Ето тази история ми разказа инж. Атанас Атанасов, перфектен специалист по компютърните технологии от елитната Пловдивската гимназия по електротехника и електроника. Какво да каже човек - нищо не може да каже. Тъжна и най-вече унизителна работа е тази: как ние, българите, се отнасяме към своите учители. И най-вече позорно е това как българските управници, българската държава съвсем не цени труда на българското учителство. Знае се добре, че без специално внимание към образованието и поставянето му като приоритет и българската икономика в крайна сметка не може да просперира, знае се и е отдавна доказано, че образованието стои в основата на икономическия просперитет, а оттук и на материалното благоденствие на нацията. Пък и, защо не, и на духовното и личностно израстване на човешките същества, съставляващи тази нация. Без съвременно, качествено, напредничаво образование за наникъде не сме.
Ето това ми разказа моят приятел инж.Атанас Атанасов, Наско, от елитната гимназия по електроника и електротехника в Пловдив. Този човек подобно на някакъв себеотрицателен възрожденец въпреки всичко стои тук, в България, вместо да бие шута на тази неблагодарна държава и да иде да работи в чужбина, където такива специалисти като него се търсят като топъл хляб. Представяте ли си, имаме такива прекрасни специалисти и учители, а ги държим тук при най-унизителни условия. И дори на всичкото отгоре често роптаем срещу учителите ни. И сме им крайно неблагодарни, въпреки че те правят чудеса в условията, в които са поставени.
Учителите ни били такива или онакива, чува се оттук-оттам, а пък медиите охотно тиражират всякакви, дори и най-несправедливи "мнения". А аз пък смятам, че учителите ни са не по-лоши от своите европейски събратя, а може би са и много по-добри. Но както всички ние, българите като цяло, сме доста пострадали от историческите превратности, така са ощетени и всички съсловия, групи и индивиди. Някои обаче не го и съзнават даже. Станишев пък настройва едни съсловия срещу други, та да си дърпаме мизерния комат хляб и да вадим залъка хляб ако може и от устата на другия - и да го натикаме в собствената уста. Чухте ли го вчера какво каза по телевизията? Срамна работа е тази, как не разбират тези хора, че така не се управлява държава!
Принципът "Разделяй и владей", настройвай всички сега срещу учителите, утре срещу лекарите, после пък срещу миньорите, не върви да се ползва в наше време. Но нашите управници без срам го използват, сякаш са рудименти, изкопаеми от едно друго, отдавна отминало време. За жалост така е, и затова нещата у нас са толкова объркани, че даже не е за приказване...
25 септември 2007, вторник
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар