Кога ще атакуваме образователната бюрократична цитадела?
Преди време призовах повече хора да хвърлят по някое око на новата Програма на МОМН за "кардинални и фундаментални промени" в горкото българско образование. На мен самият ми беше нужно доста време за да дойда в съзнание след като я изчетох. Тия дни се надявам да се съвзема и ще напиша своята оценка, която ще публикувам тук. Бъдете спокойни, обещавам да кажа мнението си, стига като почна да пиша да не изпадна в безсъзнание – щото наистина Програмата у мен специално буди чувства на пълно отчаяние!
Междувременно други хора, дейци и съмишленици на т.н. "ново образование", от известно време провеждат смислена дискусия по същите тия проблеми. Един от тях, г-н П.Лазаров, си е направил труда да обобщи изразените в дискусията предложения, което е изключително полезна работа. В диалог с него по тия въпроси обаче разбрах, че той има следното разбиране: да не бързаме с писането на статии по проблема, а първо да се опитаме да повлияем с нещичко на Министерството, та белким в Програмата бъдат внесени промени. Аз му възразих така:
Не съм съвсем съгласен с последното. Вижда ми се крайно неоправдан оптимизъм вярата, че може някак си да се повлияе на образователната бюрокрация, сътворила този документ, навяващ асоциации с Тезисите на Т.Живков за развитие на българското образование (говоря за език и стил, но също и за идеи). Статиите, публикувани из медиите, включително и в интернет, могат да повлияят някак на общественото мнение, а пък на тази основа би могло да се очаква някакъв граждански натиск, което е по-реалистично да повлияе някак на министерските бюрократи; а директните съвети към тях са безнадеждна работа.
Тях, бюрократите от МОМН (МОН), сътворили този епохален документ, и министърът не може да ги подбутне, та някакви съвети отвън ли ще им повлияят?! Ето защо според мен статиите трябва да предхождат, да са преди опитите директно да се повлияе със съвети на образователната бюрократична цитадела. Нарочно, неслучайно употребявам такива термини. Не че съм "анархолиберал" или нещо такова. Просто защото съм дълбоко убеден и твърдо смятам, че подобни едропанелно-епохални програми у нас се пишат с цел нищо да не се промени, а не нещо да се промени...
Единствено силен обществен (граждански) натиск може да повлияе на разгащилата се до крайна степен образователна бюрокрация, на която съвсем не й пука какъв е смисълът на образованието; нея я интересува единствено собственото й оцеляване. Ако й дадете някакви съвети как по-ефективно може да оцелява в създалата се нетърпимо-кризисна ситуация в българското образование, могат и да се вслушат в съветите ви; но ако почнете да давате смислени съвети за по-същностни промени, които да разклатят нейната власт, ще имате много здраве и от мен ако си мислите, че ще успеете нещо да прокарате.
Затуй: давайте първо да почваме със статиите. Потребно е да се пуснат тук-там смислени идеи за промяна, да се провокира към замисляне общественото мнение, да се зароди граждански натиск върху ръководството на МОМН, та поне малко от малко да има надеждица да се вслушат в предложенията ни. Аз мисля, че този е пътят.
Преди две години и малко повече избухна всеобща учителска стачка, продължила повече от месец; тази стачка, представляваща по същество силен и огромен граждански натиск, не можа да предизвика промени в системата, а породи само насмешките на бюрокрацията и министъра (помните ли подигравката за "седенката"!), та сега с причесани докладчета ли ще я уплашим? Така е, понеже българската образователна бюрокрация има усещането за всесилие; та нима имате илюзията, че можете да я уплашите с някакви си там умни и интелигентски забележчици и предложения?!
Нека бъдем реалисти: бъдещото развитие на българското образование зависи от надделяването на едната от двете сили, борещи се налагане на своята представа, на своята визия за бъдещето. Едната сила, безкрайно по-мощна, е тази на образователната бюрокрация, имала 60 годишна абсолютна власт, която се бори за едно-единствено нещо: да не се случи никаква промяна в статуквото, която може да застраши монополното й положение. Другата сила се състои от отделни отчаяни индивиди, дейци на образованието, които виждат пагубното развитие на нещата, искат смели промени, готови са на всякакви жертви стига нещата да си отидат на точното място – ала, за жалост, са така разединени, че за момента с нищо не застрашават статуквото и системата.
Затова ако човек се опитва да обедини и насърчи силата, искаща промени, трябва да работи за консолидирането й. Ако обаче почне да дава съвети на бюрокрацията, ако почне да търси единодействие с нея, това е заявка за минаване на нейна страна, това е отказ от подкрепа на силите, искащи същностни и радикални промени в българското образование. Бюрокрацията веднага ще ви вземе под крилото си, стига да сте й полезен. Надявам се, не това е вашата цел (имам предвид дейците на "новото образование").
Битката е безжалостна. Реформаторите са твърде слаби – и затова нищо не се случва, а бюрокрацията тържествува и си позволява да се гаври над българския учител. Моята теза е, че трябва чрез медиите (интернет) да се работи за създаването на силно гражданско настроение в полза на смелите промени, което все пак има някакъв, макар и минимален шанс да повлияе на властващата бюрокрация – ако нарасне до степен да я стресне. Иначе никакви същностни промени няма да има, а мимикрията ще продължава да цъфти както е цъфтяла и досега.
Някой може ли да ми каже какво се е променило в българското образование от 20 години насам?! Имам предвид промяна в положителна насока. Аз не знам за такава промяна. Ако вие знаете, блазе ви!
03 декември 2009, четвъртък
6 коментари:
Павел Лазаров каза: Съгласен съм... с повечето от нещата, които казвате, г-н Грънчаров. Дори бих казал, че ако размишлявах само рационално, бих се съгласил с всичките ви постановки, но... Ето, вижте какво написах на колегите си от Новото образование преди 2 седмици – на думите на съмишленик „Повече неща в документа са доказателство, че се твори поредният "хартиен паметник" и никой няма намерение да прилага написаното освен насън”, отговорих:
„Дори да ни се струва, че хвърляме усилията си на вятъра, според мен този път смисъл има. Какъв е точно ми е трудно да кажа... Може би работата ни по този хартиен паметник ще ни обогати по някакъв начин... Не знам.”
И още: „Вече ви споделих, че без да съм сигурен, че ще повлияем на следващата версия на Програмата, усещам, че смисъл има. Дали съм бил прав, ще разберем съвсем скоро. Сега ще обработим мненията, ще ги изпратим в МОМН, ще видим реакцията от там – по текстовете и по общата ни постановка (която е "От приемственост смисъл няма!"), ще видим дали ще променим нещо в стила им на работа и в духа на документа. Това ще ни е ориентир за бъдещото ни отношение към тази власт.”
С горното искам да ви кажа само едно – че интуицията ми, за разлика от всеки друг път(!), ми казва, че смисъл има. Други аргументи в защита на позицията си нямам.
Павел Лазаров каза: Нека добавя и това, мнението ми/ни по програмата беше поискано любезно от зам.-министър, който за мен е „добър герой”, попаднал някак си в редиците на (как ги наричате Вие? ...) „образователната бюрокрация”. Вече имах възможност да се срещна и говоря със зам.-министър Ломева (След 5-годишни непрекъснати опити да проникна в образователното министерство, с цел да представя предложения за сътрудничество!).
Знаете ли, опитах се да се поставя за малко на нейно място. Да се поставя на мястото на свестен човек, попаднал "в гнездото на осите" в ролята на ръководител. В онези условия!!? Сред хората, упражнявали „60-годишна абсолютна власт” в образованието!? Какво щях да правя аз на нейно място? Обкръжен с бездарни бюрократи!? Какво?! – Същото, каквото прави тя в момента – да търся съюзници и подкрепа за смелите си идеи извън МОМН, като питам и искам мнението на хора, демонстрирали добра воля,... като начало. Как щях да се почувствам аз, ако на молбата ми за коментар по програмния ми документ, компетентните и добронамерени общественици (журналистите ги оставяме настрана) излязат с дузина разрушителни статии и интервюта? – Умирам! Умирам и толкоз.
Аз съм за това да дадем шанс на добрите герои в управлението, с компетентните си коментари, предложения и действия. Да им дадем шанс и подкрепа, но без да им спестяваме критиките си и без да преставаме да „копаем нашето си лозе”. Ако те се възползват и реагират добре на нашия стимул – хубаво, печелим всички. Ако ли не, ... (Предлагам да бъдем оптимисти и да изоставим за момент тази хипотеза.)
Не мисля, че е случайно, г-н Грънчаров, че вчера, докато ви пишех, пред очите ми се мъдреше статията ви за книгата на Гигеренцер „Гласът на интуицията”. Аз колкото пъти съм се вслушвал в гласа на своята, толкова пъти съм се уверявал, че е имала право. Така ще е и сега, макар и да ми е невъзможно да ви противореча аргументирано. :) 03.12.09 11:50
Ангел Грънчаров каза: Разбрах Ви; дано сте прав, дано интуицията не Ви подвежда; дано е точно така, както казвате. Дай Боже! Но ми се струва, че лесно промяна няма да има; живот и здраве да е, ще видим. Прав сте обаче, че трябва да се участва по всички възможни начини; дори и игла да може някъде да се промуши, не бива да се изпуска шанса. Аз ще се радвам особено много ако се забележи твърда воля за промяна у сегашния екип на МОМН; но дългият ми опит ме кара да бъда песимист; ако животът и развитието на нещата ме опровергаят, никой няма да загуби, всички обаче ще спечелим... 03.12.09 15:01
Павел Лазаров каза: Не помня да съм казвал, че промяната ще стане лесно, г-н Грънчаров. (Аз съм от хората за които твърдение като "нещата стават много трудно" звучат положително, защото наблягам на думата стават.)Та ние едва вчера започнахме да се питаме къде точно желаем да стигнем (българското общество имам предвид). Когато имаме яснота по горния въпрос, потегляме и стигаме..., когато стигнем.
Аз съм убеден, че ако нямаме положителна промяна до този момент, то се дължи и на доскорошната ни липса на визия, на ясна цел, на конкретен и подробен образ на бъдещето. За радост, откакто го има "Новото образование", вече преодоляваме това препятствие.
Искате ли да дойдете с мен при зам.-министъра следващия път? :) Ще ви помогне да сверите часовника си (каквото и да означава това точно). 03.12.09 16:15
Ангел Грънчаров каза: Радвам се на думите Ви, че нещата са се раздвижили и шансовете за промяна растат. Дано е точно така.
При заместник министъра не ща да дойда. Не умея да повлиявам на такива хора, по-скоро мога да навредя без да искам. Впрочем, министър Игнатов ми е състудент от Петербург навремето, знаем се, живели сме в едно общежитие. Сега, след като се възвеличи, не знам дали ще мога да разговарям с него, но с него специално съм готов да говоря. И да помогна ако мога с нещо. Макар че сте абсолютно прав, че нещата ще стават адски трудно; но поне да стават...
Преди време призовах повече хора да хвърлят по някое око на новата Програма на МОМН за "кардинални и фундаментални промени" в горкото българско образование. На мен самият ми беше нужно доста време за да дойда в съзнание след като я изчетох. Тия дни се надявам да се съвзема и ще напиша своята оценка, която ще публикувам тук. Бъдете спокойни, обещавам да кажа мнението си, стига като почна да пиша да не изпадна в безсъзнание – щото наистина Програмата у мен специално буди чувства на пълно отчаяние!
Междувременно други хора, дейци и съмишленици на т.н. "ново образование", от известно време провеждат смислена дискусия по същите тия проблеми. Един от тях, г-н П.Лазаров, си е направил труда да обобщи изразените в дискусията предложения, което е изключително полезна работа. В диалог с него по тия въпроси обаче разбрах, че той има следното разбиране: да не бързаме с писането на статии по проблема, а първо да се опитаме да повлияем с нещичко на Министерството, та белким в Програмата бъдат внесени промени. Аз му възразих така:
Не съм съвсем съгласен с последното. Вижда ми се крайно неоправдан оптимизъм вярата, че може някак си да се повлияе на образователната бюрокрация, сътворила този документ, навяващ асоциации с Тезисите на Т.Живков за развитие на българското образование (говоря за език и стил, но също и за идеи). Статиите, публикувани из медиите, включително и в интернет, могат да повлияят някак на общественото мнение, а пък на тази основа би могло да се очаква някакъв граждански натиск, което е по-реалистично да повлияе някак на министерските бюрократи; а директните съвети към тях са безнадеждна работа.
Тях, бюрократите от МОМН (МОН), сътворили този епохален документ, и министърът не може да ги подбутне, та някакви съвети отвън ли ще им повлияят?! Ето защо според мен статиите трябва да предхождат, да са преди опитите директно да се повлияе със съвети на образователната бюрократична цитадела. Нарочно, неслучайно употребявам такива термини. Не че съм "анархолиберал" или нещо такова. Просто защото съм дълбоко убеден и твърдо смятам, че подобни едропанелно-епохални програми у нас се пишат с цел нищо да не се промени, а не нещо да се промени...
Единствено силен обществен (граждански) натиск може да повлияе на разгащилата се до крайна степен образователна бюрокрация, на която съвсем не й пука какъв е смисълът на образованието; нея я интересува единствено собственото й оцеляване. Ако й дадете някакви съвети как по-ефективно може да оцелява в създалата се нетърпимо-кризисна ситуация в българското образование, могат и да се вслушат в съветите ви; но ако почнете да давате смислени съвети за по-същностни промени, които да разклатят нейната власт, ще имате много здраве и от мен ако си мислите, че ще успеете нещо да прокарате.
Затуй: давайте първо да почваме със статиите. Потребно е да се пуснат тук-там смислени идеи за промяна, да се провокира към замисляне общественото мнение, да се зароди граждански натиск върху ръководството на МОМН, та поне малко от малко да има надеждица да се вслушат в предложенията ни. Аз мисля, че този е пътят.
Преди две години и малко повече избухна всеобща учителска стачка, продължила повече от месец; тази стачка, представляваща по същество силен и огромен граждански натиск, не можа да предизвика промени в системата, а породи само насмешките на бюрокрацията и министъра (помните ли подигравката за "седенката"!), та сега с причесани докладчета ли ще я уплашим? Така е, понеже българската образователна бюрокрация има усещането за всесилие; та нима имате илюзията, че можете да я уплашите с някакви си там умни и интелигентски забележчици и предложения?!
Нека бъдем реалисти: бъдещото развитие на българското образование зависи от надделяването на едната от двете сили, борещи се налагане на своята представа, на своята визия за бъдещето. Едната сила, безкрайно по-мощна, е тази на образователната бюрокрация, имала 60 годишна абсолютна власт, която се бори за едно-единствено нещо: да не се случи никаква промяна в статуквото, която може да застраши монополното й положение. Другата сила се състои от отделни отчаяни индивиди, дейци на образованието, които виждат пагубното развитие на нещата, искат смели промени, готови са на всякакви жертви стига нещата да си отидат на точното място – ала, за жалост, са така разединени, че за момента с нищо не застрашават статуквото и системата.
Затова ако човек се опитва да обедини и насърчи силата, искаща промени, трябва да работи за консолидирането й. Ако обаче почне да дава съвети на бюрокрацията, ако почне да търси единодействие с нея, това е заявка за минаване на нейна страна, това е отказ от подкрепа на силите, искащи същностни и радикални промени в българското образование. Бюрокрацията веднага ще ви вземе под крилото си, стига да сте й полезен. Надявам се, не това е вашата цел (имам предвид дейците на "новото образование").
Битката е безжалостна. Реформаторите са твърде слаби – и затова нищо не се случва, а бюрокрацията тържествува и си позволява да се гаври над българския учител. Моята теза е, че трябва чрез медиите (интернет) да се работи за създаването на силно гражданско настроение в полза на смелите промени, което все пак има някакъв, макар и минимален шанс да повлияе на властващата бюрокрация – ако нарасне до степен да я стресне. Иначе никакви същностни промени няма да има, а мимикрията ще продължава да цъфти както е цъфтяла и досега.
Някой може ли да ми каже какво се е променило в българското образование от 20 години насам?! Имам предвид промяна в положителна насока. Аз не знам за такава промяна. Ако вие знаете, блазе ви!
03 декември 2009, четвъртък
6 коментари:
Павел Лазаров каза: Съгласен съм... с повечето от нещата, които казвате, г-н Грънчаров. Дори бих казал, че ако размишлявах само рационално, бих се съгласил с всичките ви постановки, но... Ето, вижте какво написах на колегите си от Новото образование преди 2 седмици – на думите на съмишленик „Повече неща в документа са доказателство, че се твори поредният "хартиен паметник" и никой няма намерение да прилага написаното освен насън”, отговорих:
„Дори да ни се струва, че хвърляме усилията си на вятъра, според мен този път смисъл има. Какъв е точно ми е трудно да кажа... Може би работата ни по този хартиен паметник ще ни обогати по някакъв начин... Не знам.”
И още: „Вече ви споделих, че без да съм сигурен, че ще повлияем на следващата версия на Програмата, усещам, че смисъл има. Дали съм бил прав, ще разберем съвсем скоро. Сега ще обработим мненията, ще ги изпратим в МОМН, ще видим реакцията от там – по текстовете и по общата ни постановка (която е "От приемственост смисъл няма!"), ще видим дали ще променим нещо в стила им на работа и в духа на документа. Това ще ни е ориентир за бъдещото ни отношение към тази власт.”
С горното искам да ви кажа само едно – че интуицията ми, за разлика от всеки друг път(!), ми казва, че смисъл има. Други аргументи в защита на позицията си нямам.
Павел Лазаров каза: Нека добавя и това, мнението ми/ни по програмата беше поискано любезно от зам.-министър, който за мен е „добър герой”, попаднал някак си в редиците на (как ги наричате Вие? ...) „образователната бюрокрация”. Вече имах възможност да се срещна и говоря със зам.-министър Ломева (След 5-годишни непрекъснати опити да проникна в образователното министерство, с цел да представя предложения за сътрудничество!).
Знаете ли, опитах се да се поставя за малко на нейно място. Да се поставя на мястото на свестен човек, попаднал "в гнездото на осите" в ролята на ръководител. В онези условия!!? Сред хората, упражнявали „60-годишна абсолютна власт” в образованието!? Какво щях да правя аз на нейно място? Обкръжен с бездарни бюрократи!? Какво?! – Същото, каквото прави тя в момента – да търся съюзници и подкрепа за смелите си идеи извън МОМН, като питам и искам мнението на хора, демонстрирали добра воля,... като начало. Как щях да се почувствам аз, ако на молбата ми за коментар по програмния ми документ, компетентните и добронамерени общественици (журналистите ги оставяме настрана) излязат с дузина разрушителни статии и интервюта? – Умирам! Умирам и толкоз.
Аз съм за това да дадем шанс на добрите герои в управлението, с компетентните си коментари, предложения и действия. Да им дадем шанс и подкрепа, но без да им спестяваме критиките си и без да преставаме да „копаем нашето си лозе”. Ако те се възползват и реагират добре на нашия стимул – хубаво, печелим всички. Ако ли не, ... (Предлагам да бъдем оптимисти и да изоставим за момент тази хипотеза.)
Не мисля, че е случайно, г-н Грънчаров, че вчера, докато ви пишех, пред очите ми се мъдреше статията ви за книгата на Гигеренцер „Гласът на интуицията”. Аз колкото пъти съм се вслушвал в гласа на своята, толкова пъти съм се уверявал, че е имала право. Така ще е и сега, макар и да ми е невъзможно да ви противореча аргументирано. :) 03.12.09 11:50
Ангел Грънчаров каза: Разбрах Ви; дано сте прав, дано интуицията не Ви подвежда; дано е точно така, както казвате. Дай Боже! Но ми се струва, че лесно промяна няма да има; живот и здраве да е, ще видим. Прав сте обаче, че трябва да се участва по всички възможни начини; дори и игла да може някъде да се промуши, не бива да се изпуска шанса. Аз ще се радвам особено много ако се забележи твърда воля за промяна у сегашния екип на МОМН; но дългият ми опит ме кара да бъда песимист; ако животът и развитието на нещата ме опровергаят, никой няма да загуби, всички обаче ще спечелим... 03.12.09 15:01
Павел Лазаров каза: Не помня да съм казвал, че промяната ще стане лесно, г-н Грънчаров. (Аз съм от хората за които твърдение като "нещата стават много трудно" звучат положително, защото наблягам на думата стават.)Та ние едва вчера започнахме да се питаме къде точно желаем да стигнем (българското общество имам предвид). Когато имаме яснота по горния въпрос, потегляме и стигаме..., когато стигнем.
Аз съм убеден, че ако нямаме положителна промяна до този момент, то се дължи и на доскорошната ни липса на визия, на ясна цел, на конкретен и подробен образ на бъдещето. За радост, откакто го има "Новото образование", вече преодоляваме това препятствие.
Искате ли да дойдете с мен при зам.-министъра следващия път? :) Ще ви помогне да сверите часовника си (каквото и да означава това точно). 03.12.09 16:15
Ангел Грънчаров каза: Радвам се на думите Ви, че нещата са се раздвижили и шансовете за промяна растат. Дано е точно така.
При заместник министъра не ща да дойда. Не умея да повлиявам на такива хора, по-скоро мога да навредя без да искам. Впрочем, министър Игнатов ми е състудент от Петербург навремето, знаем се, живели сме в едно общежитие. Сега, след като се възвеличи, не знам дали ще мога да разговарям с него, но с него специално съм готов да говоря. И да помогна ако мога с нещо. Макар че сте абсолютно прав, че нещата ще стават адски трудно; но поне да стават...
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар