Емоционални инвалиди ли сме вече?!

Емоционални инвалиди ли сме вече?!

В последните дни ме е овладяла изследователска треска: изследвам, както е обичайно за мен, човешката природа. Една малка история провокира моя интерес: Дописка за една незначителна човешка и екзистенциална драма. Ето вчера реших да направя изследване с ученици от 12 клас в едно пловдивско училище. Поставих им следния казус и открих ужасяващи неща, за които ще спомена най-накрая:

Представете си, че седите сам в кафене. В един момент идва някаква жена на около 40 годишна възраст, видимо крайно разстроена, която, поради липса на празна маса сяда при вас, след като пита може ли. Забелязвате, че жената е наистина развълнувана силно, плаче, пали нервно една цигара, веднага я гаси. Неудобно ви е, но я питате все пак: "Извинете, госпожо, мога ли да помогна с нещо?". Тя малко по малко се отпуска пред вас, явно й печелите доверието, и през сълзи ви разказва следната своя история:

Непосредствено преди коледните празници, два-три дни преди започването им, започнах работа ей в онзи хотел като камериерка. (Жената сочи към намиращия се съвсем наблизо хотел "Евро" в Пловдив.) Иначе по професия съм учителка, но понеже дълго време съм безработна, се принудих да започна каквото и да е работа. Управителят ми каза, че мога да започна, но понеже е предпразнично време, трудовия си договор съм щяла да получа след празниците. Започнах работа, оказа се, че трябва да дежуря всеки ден тъкмо по времето на всички големи празници - Рождество и Нова година - но аз даже се радвах, защото щях да изкарам повече пари. След Нова година отидох при управителя да го попитам какво става с договора, а той ми каза, че ситуацията се е променила, повече нямат нужда от допълнителен персонал и че ме освобождава от работа. Попитах какво ще стане със заплащането, той ми отвърна да не се безпокояла, към края на месеца когато стане готова заповедта щели да ми позвънят да ида да си взема парите.
Дойде и отмина края на месеца, но никой не ми позвъня. Отидох в хотела, управителят ми се извини, понеже била станала грешка, пропуснали името ми във ведомостта, но през следващия месец непременно щели да ми платят, лично той щял да се погрижи за това. Изчаках още един месец, пак никой не ме повика, отново отидох в хотела.

Управителят този път пак взе да увърта и обещава да плати, но беше крайно неубедителен. Това стана онзи ден. Вчера отново, изпълнена с подозрения, идвах в хотела да питам, пак ми обеща, ето днес пак дойдох. И той днес взе че ми се разкрещя че съм била много нахална, че му било омръзнало да ме вижда, каза, че съм явно много глупава, щом не разбирам, че няма да ми плати, каза ми да се махна и повече очите му да не ме виждат. Отнесе се с мен все едно не съм човек, а мръсно куче. И ето непосредствено след тази случка дойдох тук, в кафенето.

Точно тази история, представете си, ви разказва крайно разстроената и обидена жена. И въпросът е: каква ще бъде вашата реакция, какво ще кажете, какво ще направите, какво следва да направи един човек в такава една необичайна ситуация?

Поставих казуса, разделих класа на групи от по пет човека, казах им да обсъдят ситуацията, и всяка група за около пет минути да опита да стигне до най-естественото по тяхно общо мнение предложение за реакция. Обсъжданията по групите в различните класове (направих изследването в шест паралелки 12 клас) бяха не много оживени, но понякога и имаше известни спорове. След това оторизиран представител на всяка група трябваше да съобщи тяхното решение за реакция на думите на жената. До това се свеждаше самия експеримент. И установих следното.

Ужасих се, защото младите хора - с най-незначителни изключения! - се оказаха неспособни да се вживеят в ситуацията, сиреч оказаха се съвсем безчувствени спрямо човешката болка и страдание. Масово се разсъждаваше и се предлагаше да се каже на жената нещо такова: "Вижте какво, госпожо, учудвам се, че така наивно сте влезли в капана. Това, което ви се е случило, не е изолиран случай. Но трябва да преглътнете случката, радвайте се, че животът продължава: жива сте, здрава сте, можете отново да почнете работа. Но да ви върне парите този управител забравете, нямате договор, нищо няма на хартия, безсмислено е да се опитвате да получите парите си. Не можете да го съдите, просто пийте една чаша студена вода и се успокойте: животът продължава..."

Ей-такива банални думи говореха младежите, сиреч говореха думи, които издаваха пълното им безразличие, даже досадата им, че тази жена с нейната история е смутила душевния им покой. Просто личеше си, че само търсят начин как да се отърват от тази натрапница, която им разказва някакви си там сълзливи истории. Мнозина от младите нарекоха обидената жена глупачка. Правилно са я уволнявали от училище щом е толкова глупава. Тръгнала да работи без договор, тая пък на кой свят живее?! С право е наказана за глупостта си. Малко й е даже, но е за нейно добро, та да разбере, че не бива да е толкова наивна. Стигнала на тия години, а не разбира, че живее в един жесток свят, в който оцеляват само най-силните и най-нахалните. И така нататък...

В излиянията на младежите, които слушах шест часа, долавях освен пълно безразличие, освен досада и една ужасила ме пълна безчувственост и неспособност за човешка съпричастност. Те не можеха да откликнат на мъката на човека до тях, на ближния. Мнозина по време на обсъжданията гаднярски се хилеха, други пък предположиха дали тази жена не е измамница, която им разказва блудкави истории та да ги изнуди да й дадат пари. Имах чувството, че тези млади хора са направо емоционални инвалиди.

Ужасно е да не можеш да откликнеш с една най-естествена човешка съпричастност на болката на човека до теб. Не им се удаваше да постигнат една чиста и спонтанна човешка емоция. Някак чувствителността им е закоравяла, и то на тази съвсем млада възраст: това е ужасно! Никой например не се възмути на постъпката на изнудвача-управител. Имах чувството, че някои даже му се възхищаваха: баси пича е тоя, как хубаво я е разкарал!

Признавам си, наистина ме овладя страх че живея в такова общество, в което мнозинството от младите са съвсем безчувствени спрямо човешката болка. И че нямат никакъв усет за справедливост, за достойнство на човека, никакво съзнание за това, че човешката личност е свещена и никой не може да си позволява да я тъпче така грозно и брутално. Имах чувството, че тия млади хора наистина са душевни и емоционални инвалиди: има ли какво да се чудим тогава защо агресията, бруталността, безчовечността у нас вилнеят така повсеместно и масово?!

В един момент за да провокирам известна съпричастност у тях, им казах: добре бе, я сега си представете, че тази там жена не ви е неизвестна, ами е собствената ви майка! И на нея може да се случи същото: как тогава ще реагирате? Е, това е друго, господине, що не казахте в началото! Какво ще направя ли? Ами ще ида да му отскубна гръкляна на онзи там управител. Това ще направя. Или ще му взривя хотела, но ще му отмъстя ако се погаври така с моята собствена майка или сестра.

Това е главното около моя експеримент. Мога още дълго да анализирам случилото се вчера, което ме потресе до дъното на душата ми. Сега не ми се прави, може би като се успокоя, тия дни ще го направя. Тази нощ, признавам си, не можах да спя, не мигнах.

Та искам сега да ви запитам, скъпи ми читатели: а вие как бихте реагирали ако на вас се случи същото? Какво вие ще й кажете на непознатата женица, с която са се погаврили така? Вчера описах случая в блога, няма никаква реакция. И вие ли, скъпи ми читатели, сте с закърняла, със съвсем притъпена чувствителност?! Никакъв отклик, пълно мълчание: тоя пък за кой се мисли та ще ни смущава тук духовния покой като ни разказва тъпите си истории?! Така ли си мислите, признайте си?!

Пратих историята до всички медии: пълно мълчание, никакъв отклик до момента, а предполагам така ще е и по принцип. Само BG WATCH гледам е публикувало дописката ми. Една-две от другите медии обещаха да го направят скоро. И толкоз. Пълна апатия ни владее към всичко. Пълна погнуса. Мързи ни даже пръста си да помръднем та да помогнем на човека до нас, на който му се е случило нещо ужасно. Гледаме само как да го разкараме. Пълна отврат. Не сме хора вече явно. Не само че не сме народ, ами и хора май вече не сме. Кошмар!

26 март 2008, сряда

Коментари:

FlashyGuy: Нормална реакция на 12-класници. Не са работили повечето никога, не им се е случвало, не са се сблъсквали с това, заради това са такива. След пет година друга песен ще пеят.

Fittipaldi: За съжаление е така. Докато още живеят (а и някой цял живот ще са си така) на гърба на мама и на тате, все ще е така. Надявам се повечето от тях да ги очука едно хубаво живота, пък тогава може и да се замислят по-сериозно.

Nigel: Първоначалната им реакция е най-точната. При описаната ситуация наистина нищо не може да се направи, щом няма писмен договор. Дали са се хилели и злорадствали не знам, ако е така - авторът има известно право да ги съди. Но жената няма как да си вземе парите, това е реалността. В доста фирми се получава подобно нещо, напоследък наистина май по-рядко.
Мисля че по-скоро втората реакция - ще го убия, запаля и т.н. - не е реалистична. Човек често говори подобни неща в яда си, но рядко ги прави (за щастие).

Dddddd: Абсолютно неприемливо! Какво се иска от 12 клас ученици?! Ако е момиче да почне да реве с госпожата, ако е момче да иде да "набие" управителя? След като една 40 годишна жена не знае как да си иска правата, какво поставя въпроса на ученици? Още по неприятни са изводите, които си прави пишещия.

Kamvanbru: Не, реакцията съвсем не трябва да е нормална. 12-то класниците не са малки деца, за да не разберат какво става. Точно защото приемаме, че реакцията е нормална, всичко си тече по старому и обществото си пропада. Тези хора ще бъдат цвета на нацията след 10-тина години. Неуважението и липсата на състрадание към съгражданите е пагубно. Принципът "всеки по единично" е многократно доказан като грешен. Аз бих отишъл да го вида тоя какъв и що за ербап е..

Bulgarian: Кво се чуди авторката? Нали всеки ден се занимавам с млади хора. Повечето са абсолютни лайна - тъпи и невъзпитани боклуци....

Newage: Какво искате, тези деца да се вживеят в ролята на "горкият аз", която жената играе?

Yannnio: Е не може да се съди по 6 класа ученици за цялото ни поколение. Дори по едни 10000 ученици пак няма да се получи ясна представа. Освен това се съмнявам, че авторът е бил в не чак толкова "елитно" училище. Ако обаче е бил/била в някоя гимназия просто нямам думи. Разликата е подобна между например бакшиш и учител.
И между другото много бих искал да знам какво би направил авторът на статията?
Щото очевидно може да плюе нас - младите, ама като опре до вас, "дъртите", не се намира никой, който да свърши нещо полезно, признайте си го.

Опако: Идеята за подобен експеримент е много добра, но не е проведен по подходящ начин. Много по-добре щеше да бъде, ако въпросът беше зададен писмено и всеки отговаряше самостоятелно. Младите не са "душевни инвалиди", напротив, те са много чувствителни и ги боли, боли ги за това, че сме им оставили да живеят в такъв объркан свят (държава), а за това виновните са хората на възрастта на родителите им. Те обаче са се научили в този свят да прикриват чувствата си и да се правят на по-силни, отколкото са. Затова и се наблюдава това съревнование на почти обидни думи към жена, която се предполага, че трябва да събуди съчувствие. Ако условията на теста предполагаха по-личен и конфиденциален отговор, резултатите щяха да са доста по-различни. Успех !

Kiba: Добро утро събудете се - това е светът. Даже е доста по-зле ...

Mаster Li: Ужасно е да не можеш да откликнеш с една най-естествена човешка съпричастност на болката на човека до теб.
Ей се сега ще те опровергая! Ела да ми духнеш под пъпа, че малкия се е разлигавил нещо и плаче... или ще направиш нещо ужасно и няма да откликнеш ?!
Дейба тая журналистика тъпа дейба! Незрели хора кат тръгнат да генерализират нещата по повод било то хормонални проблеми (възраст, разбииш ли), пролет или откровена липса на интелект и... изпращяват тотално. Направо звучи като вица за педалите, навремето и вълшебниците! Пфу!

EvstatiDiulgerov: Така е много гот като анализираш другите, я кажи ти какво би направила? Ще си сложиш забрадка като на Майка Тереза и мантия като на Супермен и ще ходиш да се биеш или да наемаш адвокати за нея ли? Между другото личи ти, че си жена по мисленето... повечето сте такива и все не можете да спите, мислейки за глупости, чакам мнението ти... ти как би реагирала?

Георги Д: За мен Ангел Грънчаров е компрометиран писач, даже луд, на който не трябва да се обръща внимание, каквото и да пише.

Chipo: Историята е много тъжна, г-н Грънчаров. Но нека да започна но-отдалеч. Подобна история се случи и със сина ми преди 2 години. Работил една седмица в тенис клуб около Сан Франциско, Калифорния, без договор. Независимо че мениджъра му бил американец, роден в Америка, доста увърташе за да му изпрати чека и накрая буквално му затваряше телефона. Тогава го посъветвах да се обади в Трудовия отдел на съответното кметство. След един ден пристигна и чека. Е, това е в Америка, може би в Америка е различно - закони традиции и прочие.
Историята на жената е тъжна - измамена и ограбена. Тъжна е и реакцията на учениците - безразличие и присмех за чуждия и безразсъдна реакция ако това се случи с тях. Много по-тъжен е вашият разказ, г-н Грънчаров - та вие на практика се оплаквате от самия вас - нали и вие възпитавате тези деца, а сте пропуснали най-важната част от урока. Надявам се, че сте го направили, но поради някаква причина не сте го написали. Да, такива са израснали децата - с грешна реакция и безразличието към другия. Къде са обичта и грижовността към ближния - няма ги.
А някой научил ли ги е. Нима не се сетихте да им подскажете, че ако тръгнат да се саморазправят няма да постигнат нищо - хотела има охрана и ще ги нашамароса преди да са припарили да мениджъра. А така както са безразлични към другия няма никакъв проблем да се случи с тях - защото сами са много слаби. Така както са слаби пръстите на ръката, затова и никой не удря със широко отворени пръсти, а ги свива на юмрук за да направи от петте слаби пръста един силен юмрук.
И реакцията им на саморазправа е също грешна, по добре да потърсят някакъв по-ефективен начин. Какъв? Сигурен сам че ако се съберат и го обсъдят ще измислят наистина по-добър начин за решение на проблемът отколкото, вие г-н Грънчаров, и аз можем да измислим.
Ето това е най-страшното - недоучените ни деца! Сега се присмиват и на нещастието на другия. Вчера нещастието е било с непознатата жена, днес може да стане с нас, а утре - утре са те. Те защото днес пропуснахме най-важната част от урока - да се борят срещу злото заедно!

Boyko: Хе-хе, интересен експеримент. Ама на мен са ми още по интересни отговорите на хората. Повечето тук изглежда не тълкуват даденият пример като експерименталното изследване, което то е, а го взимат буквално и се опитват да му намерят "правилният" отговор, който в между прочее не съществува, тъй като въпросът е риторичен, и е зададен само с целта да определи моралното ниво на отговарящите.
Така че вашите съвети и реплики като са малко неуместни.
Иначе съм съгласен, че ако на учениците им е бил даден шанс да отговорят индивидуално, може би отговорите са щели да са различни, ама заедно може да им е било по лесно да се забавляват и шегуват отколкото истински да се замислят.

Boris: Това са глупости, а психологията е лъженаука. Учениците са отговаряли така защото иначе ще ги бъзикат съучениците, че са "меки Марии"… Това, че един човек е отговорил в някакъв тест, че ще направи едикаквоси, не означава, че ще направи същото когато попадне наистина в конкретната ситуация, а там емоциите и реалният контакт е съвсем различен. И винаги съм бил скептичен към разни глупаци, които си мислят, че с тестове и въпроси могат да бръкнат в душата на хората.

Asi: Липсата на съпричастност, любов към другия, състрадание говори за духовната осакатеност. Такава виждам не само в тези младежи, но и в коментарите по-долу. Благодаря на Ангел Грънчаров за тази публикация, защото днешният човек се е превърнал в робот. Тук се повдига въпроса, доколко днешните ни деца успяват да се поставят в ситуацията на другият, да погледнат от другата страна на барикадата. Това означава да си съпричастен. Да се вживееш, да почувстваш, да съпреживееш случката на други. Едва ли има смисъл да обяснявам още какво би трябвало да бъде.

subSilver: Мъдрите китайци са казали: "Има три истини - моята истина, твоята истина и... Истината!".
Вашата истина, за съжаление, е доста често срещана - повсеместно духовно падение на нацията, особено при младите. За това, разбира се, си има и съвсем обективни причини - но нито една от тях не е извинителна...
И все пак, всяка монета има две страни. Допреди година и половина и аз се бях отчаял от духовната нищета на българина и вярвах (както повечето хора, прехвърлили трийсетте - независимо в коя епоха), че младото поколение е тръгнало в много погрешна посока и нещата не вървят никак на добре. После се случи така, че заедно с група онлайн-приятели създадохме един благотворителен сайт - www.save-darina.org. Целта на сайта беше да се съберат средства за лечение от левкемия на едно 3-годишно дете. Направих сайта, защото това беше моят начин да помогна (като родител се чувствах съпричастен), но нито аз, нито който и да е от колегите ми, които ме подкрепиха в това начинание, не сме си и представяли докъде ще стигне тази идея.
Накратко - днес този сайт се превърна в една негласна институция, благодарение на общите усилия на буквално хиляди анонимни дарители успяхме да помогнем на почти дузина деца... но целта ми тук не е да "рекламирам" сайта, а да взема отношение по темата за духовното обедняване на младото поколение.
Още в самото начало на нашата кампания, това което ме разтърси до дъното на душата ми беше точно помощта от деца на по 12-14 години. Тези деца нямаха собствени финанси, но избраха сами да подкрепят каузата ни по свои оригинални и страшно мили начини - слагаха саморъчно направени банерчета в личните си сайтове, правеха акции за събиране на средства в класовете си, разлепяха нещо като "позиви" за децата из квартала... По-късно имаше и какви ли не други инициативи в помощ на децата от сайта - благотворителни концерти в най-различни градове на страната (организирани по инициатива на самите деца), продажба на мартеници, картички и други дребни сувенири - пак за да се дарят парички за дете в беда. И още, и още, и още...
Аз лично бях удивен, трогнат и стъписан пред добрината на тези деца. И отново повярвах в доброто. И вече знам, че то не си е тръгнало от душите на децата ни - само дето ние не винаги имаме очи да го видим!
Започнах с цитат и ще завърша също с една много силна мисъл на великия Горки:
"За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш!"
Българи, бъдете хора - не е толкова трудно!

С уважение: Пламен Петров, webmaster@save-darina.org

IstinaTa: Без коментар! Браво за статията!

леля: Да не забравяме, че нашите деца са наше дело. Те носят кръвта ни и се формират от нас.
Няма смисъл да се сърдим на децата си - те живеят в едно объркано общество на преход, в което ценностите са доста разбъркани.
Много е лесно да им се сърдим и да се ужасяваме от тях и да имаме високи изисквания. Ама какво им показваме на практика?
"Не ме гледай какво правя, слушай какво ти говоря"

asi: Леля, съгласна съм с теб, права си. Но както каза и субСилвър истината не е еднополюсна. Не мисля, че децата ни са изцяло наше копие, аз лично говоря като дете, не като родител, понеже съм доста млада. Обичам децата, но в последно време забелязвам следната тенденция - изпростяване, жестокост. Аз също съм дете, което преживя малко от комунизма и от великия преход. Знам, че дете звучи пресилено, но се чувствам такова. На Благовещение бях на църква, а в двора имаше 2-годишно детенце, което подскачаше и си играеше само. Баба му говореше нещо със свещеника и не му обръщаше внимание. Спонтанно започнах да го наблюдавам и в един момент се ужасих. Толкова невинно и малко, нищо неразбиращо, а отиде до градинката и скъса едно цвете, хвърли го на земята и започна да го тъпче.
Ужасих се. Вече не ми изглеждаше толкова мило. отиде и скъса още няколко цвета и направи същото - тъпчеше ги и изпитваше голямо удоволствие. Забелязах, че свещеника видя същото.
Прибирайки се към нас по пътя видях едно ромско семейство с детенце на същата възраст. Пред тях имаше едно гълъбче, а циганчето му се радваше и си представяше как го гали, като правеше с ръката такива движения. Как мислите се бях почувствала? Българчето гази цветя, а ромчето се радва на живота!
Моля расистите да не опетняват темата и да правят извратени аналогии. С този пример исках да докажа, че не всичко е копие и ген, а природа, вътрешна природа. Понеже все тръбим, че сме много специални, видях обратното на това.

Boris: Все пак не е зле да се спомене, че историята учи, че колкото по-безчувствена и жестока е една нация, толкова е по-прогресираща и успешна. Римляни, испанци, англичани... Така че не е хубаво да разглеждате нещата едностранно.

Леля: boris, може и да си прав донякъде, но ако освен безчувствена, нацията е и безсамочувствена, вече малко избива на чиста злоба.
Аси, и аз това искам да кажа - че родителите късат връзката на децата с природата и с милостта. Предполагам, че дъщеря ми е на твоите години, а синът ми е на 3 години.
Не съм си позволила да се разсърдя нито на единия, нито на другия, че са такива, каквито са. Не ми отговаря позицията на безгрешен обвинител. И родителите са част от тази игра

ВНЛ: Искам да благодаря на Пламен Петров (subSilver) за мнението му и вярата в доброто.
Не може да осъждаме младите и всички да слагаме под един знаменател. Като че ли очите са ни отворени само за лошото и негативното. Ние сме тези, които възпитаваме нашите деца. Осъждайки тях, ние осъждаме нас самите. А между нас има всякакви - добри, злобни, благородни, мошеници, състрадателни, жестоки... Добро има, но малко хора искат да отворят очите си за него.
В детската психологията пише, че ако на едно дете постоянно му се казва, че е лошо детето в един момент приема това за истина и тогава няма какво да коригира неговото поведения и то си остава лошо. Такива статии подклаждат омраза и не дават стимул на младите. За съжаление нашите медии се фокусират в тази посока.
Аси, защо едно ромче да не може да е добро, а българче лошо? Защо трябва да категоризираме? Трябва да гледаме човека, а не неговата принадлежност. Проблема не е в това, че 2 годишното дете е късало цветята, а че бабата, свещеника и хората, които са забелязали това не са му казали нищо. Децата се възпитават, а не се раждат възпитани.
Обичайте децата си и бъдещето поколение, защото без любов и вяра не може да създадем истински и достойни хора.

Csexka: Не е точно така както пише човекът: че не трябва да се задават тия въпроси на 12 ти клас ученици. Наистина не е най-удачния вариант момичето да плаче, а момчето да ходи да се бие, но никой не ги кара да правят това. Мисля, че авторката е имала предвид просто хората да проявят съчувствие и да си поговорят нормално с жената, а не да я назидават и изкарват едва ли не виновна. Наистина е постъпила наивно, но не постъпва ли така всеки човек понякога? Особено жените. Ми ако момичетата не проявяват понякога наивност нали повечето от тия момчета 12 ти клас нямаше да са правили сефтето?!
А и дори да е сгрешила защо трябва да назидаваме жената??? Още повече че Хотел в центъра на Пловдив звучи доста сигурно. Какво трябва да направим като сме в такава държава?? Да ходим въоръжени ли? Ми на всеки може да се случи такова нещо, дори да не е толкова фрапантен случая пак в тая държава много хора гледат да те минат като се започне от лъженето в грамажа по пазарите, корупцията, измамите и т.н. т.е. никой не е застрахован. Според мен най-правилното е не да се дават съвети на жената какво да направи, а да се поговори нормално с нея и ако разговорът се прави интелигентно и се води в правилна насока би могъл да насочи жената сама да вземе правилното решение за себе си, защото все пак е непозната и само тя си знае как да си помогне

Asi: ВНЛ, точно от това се страхувах, че ще го изтълкувате като категоризация. Исках да докажа, че няма никакво значение в каква среда живееш за вътрешната доброта. Дали си ром, дали си българин, това което е в природната ти същност е най-съществено и най-истинско. Моля да не мислите, че проявявам някакъв расизъм, далеч съм подобни идеологии. Исках да докажа, че едно нормално дете, което уж се възпитава, живее добре, проявява лека жестокост към природата, а другото дете, което едва ли получава такова внимание се държеше изключително човешки. Това ми беше мисълта.

sVinete pod noJa: Май всички мислят, че авторът е жена. Извод - тоя Ангел Грънчаров е тотален педал с блудкавите си "експерименти".

Ерик Картман: subSilver: Ако ти наистина си един от създателите на save-darina.org и още не караш CLK 6.3, значи си рядко, ама рядко тъпо копеле. От парите, които родителите на Дарина събраха от разни балами и наивници - 600 бона - поне половината останаха за тях. Ти защо мислиш отидоха в Израел, а не в Германия примерно, където има не по-лоши клиники, а цените са 5 пъти по-ниски? Правилно - защото като кажеш на чифута "На ти едни 300 бона, обаче искам документ, че си получил 600", той ти отговаря "Няма проблеми!". А германецът вика полиция.
По темата - условието на задачата не е пълно. Пропуснато е най-важното - как изглежда 40-годишната жена. Ако е стройна, запазена и с чашки "C" на сутиена - естествено, че ще я успокоя, ще я почерпя, ще я заведа на обяд после. Вечерта ще причакам управителя, ще му опра едно острие в окото, ще го наритам в бъбреците така, че две седмици да пикае кръв и ще му прибера парите, които дължи на жената плюс останалите, които са в него като компенсация. Ще ги върна на жената, ще я поканя на бар да отпразнуваме случая... и от там нещата ще поемат естествения си път към спалнята...
Но ако е някоя затлъстяла трътка с два декара задник, ще я помоля да не ми пуши на масата и няма да се занимавам с нея.

Шуменец: Това са пълни глупости. Трябва да имаме реална случка, при която можем да анализираме реакциите на хората които са били по някакъв начин засегнати от станалото, за да можем да си правим каквито и да е изводи. Иначе седнал на маса и пиещ кафе, всеки човек може да си мисли или да твърди едно или друго. Никой не може да е сигурен какво точно би направил ако изпадне реално в една или друга ситуация...

Ангел Грънчаров: Аз съм авторът на тази статия. Казвам се Ангел Грънчаров, и съм мъж :-) Понеже някои се обезпокоиха даже и по този въпрос. Не съм от Ботевград, а съм от Пловдив...
Благодаря на всички, които откликнаха и коментираха. Случаят, по който е написан моя разказ, не е измислен, а е взет от самия живот, съвсем реален е.
Темата е твърде важна и каквото зависи от мен няма да мирясам, докато действителната история не се реши благоприятно. За което е нужно и съдействие от страна на общността, каквото засега няма. А медиите, разбира се, мълчат. Аз съм писал защо и какво значи тяхното мълчание.

Asi: Май всички могат да четат и виждат, че авторът е Ангел Грънчаров и знаем името от мъжки или женски род е. И знаем, че това не е онзи Грънчаров от Войните на Тангра, а пловдивският му адаш. Спокойно.

Pif: Много се радвам, че не живея в България. Срам за тези ученици!

Dvora: Хехе, цветенца, метенца - жестокостта е присъща на децата и на предвзетите глупаци, няма жестоки мъдреци, та тия ученици приличат на едни мои далечни съученици - 8-9 годишни, които с яко настървение трепеха с камъни едно малко котенце с изджъркани вече черва и сплескано черепче, а те си продължаваха да замерват с камъни пихтията от кожа и кръв...
Баси, сигурно така трепат неверните жени в Иран...
Общество на жертви и палачи, бррр

Asi: Да, Двора. Всеки е бил свидетел на подобно зверство, дори не само на котенца, но и на хора! Аз дори си имам едно такова коте в къщи, което бе прегазено и ритнато от един себевлюбен изрод, който каза, че по-добре да умрат, отколкото да носят зарази. Е, котето оживя и си е живо и здраво. радва се на живота повече, отколкото някой здрав човек би оценил.

Rainbow: И аз съм едно пухкаво коте, което има нужда от внимание... Мяууу...

Asi: Баууууууу

Rainbow: След малко тръгвам за вилата си, за да се видя с котаците. Два(мата) са черни, мъжки, по-големият е котка-магьосник и с него си гадая. Ще го питам за теб.

Alphabetty: Алоооо, бозавия автор да си издуха носа и да спре с глупостите. Кво очакваш от 12-то класници бе, дебил?! Е тва е, предишното поколение все ще погледне следващото, ще се хване за някоя тъпотия и ще каже "Ей, копеле, при нас не беше така!". Еми сори, майка, ама е било те точно така... и бабичките така ми разправяха, ама кво?! Ей да ти е.а и тъпата представа за света. Не ти приели статията никъде... еми като разправяш глупости?! Пусни тая анкета на работещи хора и да видим дали няма да погледнат с разбиращите очи на препатили.

Dvora: Хехе, алфабети, 12 класници са 18 годишни по всички разбирания достигнали зрелост младежи, зрелост - отбележи! Не само физическа... бъдещето на нацията, след като на тази възраст не разбират в какво общество им предстои да прекарат живота си и да приемат беззаконията, не несправедливостта, а беззаконията като природна даденост, ами наистина са на ниво джунгла инстинктивна.

Nepozna: Дъгата имал вила с котки и имал нужда от внимание. Ох, дъга, сигурен съм че отиваш до дачата за да прочетеш на спокойствие в-к "Правда" да получиш поредната доза наставления от товарищите, дето ти пълнят главата с комунизъм и тъпи манипулативни трикове и да удариш няколко злобарки, че нали пусто си без жена вече толкоз време. Отивал до вилата. Бе кажи отивам на оперативка до дачата, кво се праиш на интелигентен......

Rainbow: Тоя горния, пред мене е простак, кукувица, която снася яйцата си в чужди гнезда. Ако го видите някъде, където и да е, заплюйте го

Dddddd: Аз да питам автора, като казва "емоционални инвалиди" и "ние", кого има предвид?

Asi: Не знам автора дали ще влезе специално да ти отговори, ама то се подразбира от заглавието: хората.

Dddddd: Аси, аз ще почакам, за да му кажа според реакцията, какви изводи си правя за автора. А ти кого имаш предвид като казваш хората?

Big Papa: Според принципите на правото е устния договор е договор. Дамата трябва да събере доказателства че е била на работа в този период и да ги представи пред инспекцията по труда. След приключване на проверката от инспекцията по труда да използва доказателствата и да спретне едно хубаво дело на този измамник.
Този шеф на хотел е идиот!

Talkshow: Браво alphabetty! Едно добро мнение! Нямам какво да допълня

Само Левски: Съгласен съм с младежите.Те просто протестират против простотията българска. Как може да тръгнеш да работиш без трудов договор. Това само циганите го правят, и то не всички. Заслужава си съдбата. Това, което сам си направиш, никой не може да ти го направи.

pupe6a: Еми, аз се сещам за следното:
Взимам един диктофон и се връщам при въпросния хотелиер.
Скришом, разбира се. И завъртам един разговор, целящ максимално описание на всичко случило ми се досега.

Dolnito: Никъде на друго място нямаше такава вяра в светлото бъдеще и окончателната победа на доброто над злото.

nici: За съжаление е така. Това което аз ще направя е да е посъветвам да си търси до край законните си права. До всички възможни държавни институции. Защита на потребителите, инспекция по труда, финансови органи, РИОКОЗ. Пълна проверка на дейността на този управител и хотел. Едва ли е единичен случай.

Podroben: Статията разкрива един големите недъзи не само на българското, но и на всички общества. Когато става въпрос за непознат, той/тя е глупав, заслужава си съдбата, и с други думи майната му. Когато става въпрос за ближен, той/ тя е мило същество, несправедливо погазено и заслужаващо пълни компенсации, дори отмъщение.
Заключението е просто - хората са гадни и егоистични. Единственото, на което можеш да разчиташ, е семейството. Има някакъв неписан закон, който винаги съм мразил от дъното на душата си: ОК е да не изпитваш каквото и да било към заобикалящите ако не са ти близки. Точно това е отношението и на управляващите към нас. Ние сме просто ресурс и проблем едновременно. И така ни и третират - като ресурс и проблем.
Човечеството има 2 основни проблема: единият е че умираме, а другият е, че сме измислили нещо, което се казва пари. Ако не умирахме щяхме да имаме време да постигнем всичко (рано или късно). Ако не се осланяхме на пари, за да постигнем или преследваме целите си, щяхме да търсим човешки ценности като средства за това: съдействие, общ интерес към по-добър живот, принадлежност към групи, които постигат нови върхове, мисия в живота, и т.н. Всички щяха да са семейство и нямаше да има изоставени в калта, а и нямаше да има кал.
Приятен ден, скъпи сънародници. Надявам се съм отворил очите поне на няколко от вас.

Kokoboi: За тоя дето е писал статията: аман от бози!