Агонията на българското образование е най-ужасното престъпление на калпавите ни управници
Ето че лятото се изтърколи, ваканцията мина и нашите деца отново тръгват на училище. На първия учебен ден пак ще се държат речи за "духовната мисия на учителя", за "възвишения смисъл на знанието и образованието", ще се изприказват още много такива патетични думи и фрази, ще се размекнат нечии меланхолични сърца, току-виж някой и сълза проронил между звъна на чашите, а пък след това всички веднага ще забравим и за училището, и за учителите, и за учениците. Защото всичко в тази сфера е станало само видимост, гола форма, ритуал, изпразнен от значимо съдържание: българското образование е в страшна криза, за която сякаш никой даже и не мисли.
Изобщо не мислят за кризата в образованието тъкмо образователните институции, заети главно със самите себе си, със своята величавост, с властта, с почестите и с далаверките си. Най-много от всички не мисли за ставащото в образованието образователният министър, който отдавна, ако схващаше поне една десета част от трагичността на ситуацията, не само би си подал оставката, ами и би се лишил сам от живот. Ала той изглежда изобщо не съзнава какво става и продължава да си стои там просто като абсурден паметник върху руините на фалиралата отвсякъде образователна система.
Правителството като цяло пък изобщо не е в час и не само че няма животворна стратегия за преодоляване на краха в тази най-важна сфера на живота, но и изобщо не му пука за нищо: то се е вперило маниакално в довършването на мандата, само за това мисли, пък ако ще всичко да иде на поразия. У нас властта сега се интересува единствено от възможните облаги от нея за своите лакоми партизани. Мнозинството от народа твърдо поставя кебапчетата по-високо от всички тия лиготии, именно духовните и интелектуални излишества, понеже за него единствена форма на духовен живот си остават чалгата на Азиса и остроумието на Митю Пищова-Питона. Ние сме първата нация в света, в която десетки години образованието си остава последната дупка на кавала, и то тъкмо в най-модерната епоха на всестранен разцвет на науката, образованието, технологията. Поради което се обричаме на всестранна мизерия едва ли не за столетия напред.
Ако в друга страна се случат такива безобразия - ето, сега властта се чуди как да пръсне бюджетния излишък, как да го прелее в своите обръчи от фирми, ала за нуждите на образованието никой думичка не обелва! – то там цялата нация мигом би въстанала и би натикала вредните си управници в миша дупка. У нас миналата година учителството показа, че положението е нетърпимо, че са нужни спешни и най-дълбоки реформи, показа също решимост да поеме бремето на промените, ала властта се направи на глуха. А пък това, че нацията люпеше в туй време семки и боцкаше кюфтета с вилиците, правейки обичайните гримаси и мълвейки, звучно мляскайки: "Абе кво искат тия бе, и туй дето им се дава е много, те нещо да не работят, те комай все си седят във ваканции?!", спаси правителството и удължи неизвестно докога агонията. Устремът на учителите беше прекършен по най-подъл начин, чрез подкуп на синдикалните лидери, чрез тяхното предателство и благодарение на пълното бездушие на гражданството. Всички си отдъхнаха, а агонията на "образователната система" продължи. Когато група обезпокоени граждани написа своя призив Гражданска акция: да спрем агонията на българското образование! даже и така показно отзивчивата блогърска общност се направи на ударена и никой, разбира се, не подкрепи призива. Както, естествено, е по най-добрия български обичай.
Много пъти съм писал по тия въпроси и сега просто не ми се пише, вече няма смисъл, всичко е казано отдавна, знае се, но тия, от които всичко зависи, не щат да си мръднат и пръста: Крайъгълният камък на образованието, Не наливайте ново вино във вехти мехове…, Академичният дух, идеята за университет и тяхната фалшификация у нас. Също така доста съм и направил нещо да се промени поне в моята област, ала всичко е било напразно: дебели стени от каменни блокове нима се разбиват с глава?! (“Освобождаването” на… свободата у нас самите) Ако средното ни образование е в най-ужасна катастрофа, то висшето пък изобщо се е разложило като отдавна гниещ мъртвешки труп: останал е само някакъв оглозган скелет, червеите са свършили работата си. Най-голямото престъпление на калпавите ни управници спрямо българската нация, за което никога няма да им бъде простено, е това, че допуснаха образователната система да ощетява всекидневно хиляди млади хора, с което лишиха нацията ни от що-годе по-достойно и човечно бъдеще.
Но в шумотевицата по откриването на новата учебна година никой няма да каже нещо за кризата, банкрута и катастрофата на образованието; напротив, ще слушаме умилителни песни и слова, ще поръкопляскаме със светнали от празнота очи и след това ще си отидем при своята си вилица, при биричката и при своите си приятно миришещи кебапчета.
Майната му на образованието: защо ни е образование бе, я вижте че най-богати у нас станаха тъкмо най-необразованите, най-простите, именно мутрагените?! Глупаво е да се учи, важното е да си нахален и път в живота все ще си пробиеш. Нека да учат само смотаняците, ний сме оправни, ний ще щракаме неуморно с пръсти, а пък животът ще ни даде останалото. Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет, нали тъй беше, а, баджанак?!
13 септември 2008, събота
Ето че лятото се изтърколи, ваканцията мина и нашите деца отново тръгват на училище. На първия учебен ден пак ще се държат речи за "духовната мисия на учителя", за "възвишения смисъл на знанието и образованието", ще се изприказват още много такива патетични думи и фрази, ще се размекнат нечии меланхолични сърца, току-виж някой и сълза проронил между звъна на чашите, а пък след това всички веднага ще забравим и за училището, и за учителите, и за учениците. Защото всичко в тази сфера е станало само видимост, гола форма, ритуал, изпразнен от значимо съдържание: българското образование е в страшна криза, за която сякаш никой даже и не мисли.
Изобщо не мислят за кризата в образованието тъкмо образователните институции, заети главно със самите себе си, със своята величавост, с властта, с почестите и с далаверките си. Най-много от всички не мисли за ставащото в образованието образователният министър, който отдавна, ако схващаше поне една десета част от трагичността на ситуацията, не само би си подал оставката, ами и би се лишил сам от живот. Ала той изглежда изобщо не съзнава какво става и продължава да си стои там просто като абсурден паметник върху руините на фалиралата отвсякъде образователна система.
Правителството като цяло пък изобщо не е в час и не само че няма животворна стратегия за преодоляване на краха в тази най-важна сфера на живота, но и изобщо не му пука за нищо: то се е вперило маниакално в довършването на мандата, само за това мисли, пък ако ще всичко да иде на поразия. У нас властта сега се интересува единствено от възможните облаги от нея за своите лакоми партизани. Мнозинството от народа твърдо поставя кебапчетата по-високо от всички тия лиготии, именно духовните и интелектуални излишества, понеже за него единствена форма на духовен живот си остават чалгата на Азиса и остроумието на Митю Пищова-Питона. Ние сме първата нация в света, в която десетки години образованието си остава последната дупка на кавала, и то тъкмо в най-модерната епоха на всестранен разцвет на науката, образованието, технологията. Поради което се обричаме на всестранна мизерия едва ли не за столетия напред.
Ако в друга страна се случат такива безобразия - ето, сега властта се чуди как да пръсне бюджетния излишък, как да го прелее в своите обръчи от фирми, ала за нуждите на образованието никой думичка не обелва! – то там цялата нация мигом би въстанала и би натикала вредните си управници в миша дупка. У нас миналата година учителството показа, че положението е нетърпимо, че са нужни спешни и най-дълбоки реформи, показа също решимост да поеме бремето на промените, ала властта се направи на глуха. А пък това, че нацията люпеше в туй време семки и боцкаше кюфтета с вилиците, правейки обичайните гримаси и мълвейки, звучно мляскайки: "Абе кво искат тия бе, и туй дето им се дава е много, те нещо да не работят, те комай все си седят във ваканции?!", спаси правителството и удължи неизвестно докога агонията. Устремът на учителите беше прекършен по най-подъл начин, чрез подкуп на синдикалните лидери, чрез тяхното предателство и благодарение на пълното бездушие на гражданството. Всички си отдъхнаха, а агонията на "образователната система" продължи. Когато група обезпокоени граждани написа своя призив Гражданска акция: да спрем агонията на българското образование! даже и така показно отзивчивата блогърска общност се направи на ударена и никой, разбира се, не подкрепи призива. Както, естествено, е по най-добрия български обичай.
Много пъти съм писал по тия въпроси и сега просто не ми се пише, вече няма смисъл, всичко е казано отдавна, знае се, но тия, от които всичко зависи, не щат да си мръднат и пръста: Крайъгълният камък на образованието, Не наливайте ново вино във вехти мехове…, Академичният дух, идеята за университет и тяхната фалшификация у нас. Също така доста съм и направил нещо да се промени поне в моята област, ала всичко е било напразно: дебели стени от каменни блокове нима се разбиват с глава?! (“Освобождаването” на… свободата у нас самите) Ако средното ни образование е в най-ужасна катастрофа, то висшето пък изобщо се е разложило като отдавна гниещ мъртвешки труп: останал е само някакъв оглозган скелет, червеите са свършили работата си. Най-голямото престъпление на калпавите ни управници спрямо българската нация, за което никога няма да им бъде простено, е това, че допуснаха образователната система да ощетява всекидневно хиляди млади хора, с което лишиха нацията ни от що-годе по-достойно и човечно бъдеще.
Но в шумотевицата по откриването на новата учебна година никой няма да каже нещо за кризата, банкрута и катастрофата на образованието; напротив, ще слушаме умилителни песни и слова, ще поръкопляскаме със светнали от празнота очи и след това ще си отидем при своята си вилица, при биричката и при своите си приятно миришещи кебапчета.
Майната му на образованието: защо ни е образование бе, я вижте че най-богати у нас станаха тъкмо най-необразованите, най-простите, именно мутрагените?! Глупаво е да се учи, важното е да си нахален и път в живота все ще си пробиеш. Нека да учат само смотаняците, ний сме оправни, ний ще щракаме неуморно с пръсти, а пък животът ще ни даде останалото. Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет, нали тъй беше, а, баджанак?!
13 септември 2008, събота
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар