Учителската стачка показа, че европейският поврат в душите ни вече е назрял
Учителската стачка е на път да свърши. Впрочем, не се знае какво мислят стачкуващите още учители по училищата, понеже медиите услужливо не казват нищо по този въпрос. Те говорят и пишат само за изборите: заети са да описват триумфите на "батбойковистите". Немат време за друго, миличките...
Знае се едно: синдикалните лидери предадоха стачкуващите и позорно клекнаха пред управляващите. Говоря за Тренчев и за Желязко, за ревльото Желязко. Дето рева на всеки митинг като пускаха песента "Учителко любима!". Пък после не се посвени да забие нож в гърба на любимата си учителка. Всичко било театро, така ли?!
Всяко българско надигане е свършвало позорно: с измяна, с малодушие на водачите особено, с предателство. Така и сега. Но независимо от това морален победител в тази историческа стачка е онеправданият български учител. Не триумфиращото правителство, а учителите победиха. Нищо че Станишев си мисли, че е обратното: това момче изобщо може ли да мисли?! Той бил "победил", сиреч: разрухата в българското образование продължава! И каква победа е това? На това му викат "Пирова победа"...
Първо, учителите победиха, защото показаха нечувана смелост, решимост и себеотрицателност. Те стачкуваха месец и половина. Месец и половина стотина хиляди учители на нашите деца останаха без заплати и доходи: и това било възможно по нашите краища! Имало значи и идеалисти из родните български простори! Пък нека мизерниците да обвиняват българския учител че бил стачкувал за... заплати. Не, за друго стачкуваха нашите учители, но някои не могат да разберат какво е то. Но въпреки това нашите учители дадоха един урок по благородство и гражданска чест на цялата нация. Това е нещото, заради което те жертваха така много. Затова учителят днес е победителят, не Дмитриевич...
Учителите показаха непреклонна воля за промяна. Правителството показа, че не желае никаква промяна. Че ни баламосва само с пороища от нищо не значещи думи: погледнете какви мъгляви "проекти за споразумения" предлагаха другарите! Правителството показа на цялото общество, че пази единствено статуквото, сиреч че иска катастрофата на образованието на българската младеж да продължи. В нормалните страни правителствата, които си позволят да покажат така явно, че работят срещу обществения интерес, си ходят немедлено! И тия, нашите, ще си ходят, ама преди това бързат да направят още някоя и друга поразия...
Чухте ли, управляващите така се изплашиха от учителите, че Станишев освен че огради с железа и Парламент, и правителство, и Президентство, но и стигна дотам в страха си, че бил поръчал спешно 30-тина специални коли с водни струи и бронетранспортьори, та да разгонват за в бъдеще масови демонстрации в столицата?! Сиреч пак това тяхното, добре известното, комунистическото: "По-добре танковете да дойдат..." Тия наистина са непоправими: но щом така ги е страх от учителите – съвсем мирни, възпитани, кротки хора - представете си как ги е страх от разгневения народ! Българи и българки, не е ли време вече да се разгневим?!
За учителската стачка, която протече пред очите ни, един ден ще се пише в учебниците по история. Българските учители показаха, че са истински европейци. Че са достойни граждани на Европа, които искат достойнство, които държат на правата си и се борят смело за тях. Които са способни на бунт за повече права и човечност – като французите, като германците, като унгарците, като чехите. Тази е същността на европейския свободолюбив манталитет. Българските учители показаха, че на никаква цена повече няма да търпят униженията. Те показаха, че единствената им мисъл е грижата за бъдещето на нацията. Затова да кажем с признателност: чест и слава на нашите учители! Тяхната морална победа е призив за освестяване на задрямалата нация.
На всички ония, които не си мръднаха пръста да ги подкрепят. Нашите учители са нашите съвременни будители – и затова те са гордостта на България!
Да, приятели, нашите учители с примера си показаха, че европейският поврат в душите ни е назрял. И ако този поврат овладее и душите на другите съсловия, то България ще стане съвсем друга. Иска се малко смелост, иска се непримиримост спрямо недъзите.
Иска се непримиримост спрямо арогантността на управниците. Иска се и повече честност. Иска се най-вече решимост за свободата. Ако мнозинството от гражданите по примера на българското учителство по-скоро узрее за този поврат, България наистина ще стане съвсем друга. Ще стъпим на краката си най-сетне след десетилетията страшни унижения. Дай Боже да дойде по-скоро този миг...
05 ноември 2007, понеделник
1 коментар:
Иванов каза: Статията ми хареса, да е казвам, че ме вълнува пряко. То може и затова да ми харесва...
Дявол да го вземе, не е ясно дали изобщо свърши стачката или трябва ние да свършим, че да свърши и тя?!
В този смисъл тя никога няма да свърши – през тези близо два месеца учителите показаха какво мислят за управлението в образованието и държавата, казаха онова, което беше таено от много години. Всичко това беше изречено (извикано) на висок глас и с вдигната глава защото те знаеха че са прави. Точно за това толкова дълго имаха сили да издържат, макар финансовият и йерархично-професионалния натиск да беше голям и безпардонен. Нагъл!
Едно лице беше споменало за Халеевата комета... май се оказа право това лице, даскалите заплашително озариха със светлина коалиционната нощ, и предизвикаха страх у безбожниците и досада и разтакаване у Инквизицията.
Дано не чакаме още 76 години за следващата учителска изява. Иначе, както се казваше в един български филм “… ще ми стане лошо".
Учителската стачка е на път да свърши. Впрочем, не се знае какво мислят стачкуващите още учители по училищата, понеже медиите услужливо не казват нищо по този въпрос. Те говорят и пишат само за изборите: заети са да описват триумфите на "батбойковистите". Немат време за друго, миличките...
Знае се едно: синдикалните лидери предадоха стачкуващите и позорно клекнаха пред управляващите. Говоря за Тренчев и за Желязко, за ревльото Желязко. Дето рева на всеки митинг като пускаха песента "Учителко любима!". Пък после не се посвени да забие нож в гърба на любимата си учителка. Всичко било театро, така ли?!
Всяко българско надигане е свършвало позорно: с измяна, с малодушие на водачите особено, с предателство. Така и сега. Но независимо от това морален победител в тази историческа стачка е онеправданият български учител. Не триумфиращото правителство, а учителите победиха. Нищо че Станишев си мисли, че е обратното: това момче изобщо може ли да мисли?! Той бил "победил", сиреч: разрухата в българското образование продължава! И каква победа е това? На това му викат "Пирова победа"...
Първо, учителите победиха, защото показаха нечувана смелост, решимост и себеотрицателност. Те стачкуваха месец и половина. Месец и половина стотина хиляди учители на нашите деца останаха без заплати и доходи: и това било възможно по нашите краища! Имало значи и идеалисти из родните български простори! Пък нека мизерниците да обвиняват българския учител че бил стачкувал за... заплати. Не, за друго стачкуваха нашите учители, но някои не могат да разберат какво е то. Но въпреки това нашите учители дадоха един урок по благородство и гражданска чест на цялата нация. Това е нещото, заради което те жертваха така много. Затова учителят днес е победителят, не Дмитриевич...
Учителите показаха непреклонна воля за промяна. Правителството показа, че не желае никаква промяна. Че ни баламосва само с пороища от нищо не значещи думи: погледнете какви мъгляви "проекти за споразумения" предлагаха другарите! Правителството показа на цялото общество, че пази единствено статуквото, сиреч че иска катастрофата на образованието на българската младеж да продължи. В нормалните страни правителствата, които си позволят да покажат така явно, че работят срещу обществения интерес, си ходят немедлено! И тия, нашите, ще си ходят, ама преди това бързат да направят още някоя и друга поразия...
Чухте ли, управляващите така се изплашиха от учителите, че Станишев освен че огради с железа и Парламент, и правителство, и Президентство, но и стигна дотам в страха си, че бил поръчал спешно 30-тина специални коли с водни струи и бронетранспортьори, та да разгонват за в бъдеще масови демонстрации в столицата?! Сиреч пак това тяхното, добре известното, комунистическото: "По-добре танковете да дойдат..." Тия наистина са непоправими: но щом така ги е страх от учителите – съвсем мирни, възпитани, кротки хора - представете си как ги е страх от разгневения народ! Българи и българки, не е ли време вече да се разгневим?!
За учителската стачка, която протече пред очите ни, един ден ще се пише в учебниците по история. Българските учители показаха, че са истински европейци. Че са достойни граждани на Европа, които искат достойнство, които държат на правата си и се борят смело за тях. Които са способни на бунт за повече права и човечност – като французите, като германците, като унгарците, като чехите. Тази е същността на европейския свободолюбив манталитет. Българските учители показаха, че на никаква цена повече няма да търпят униженията. Те показаха, че единствената им мисъл е грижата за бъдещето на нацията. Затова да кажем с признателност: чест и слава на нашите учители! Тяхната морална победа е призив за освестяване на задрямалата нация.
На всички ония, които не си мръднаха пръста да ги подкрепят. Нашите учители са нашите съвременни будители – и затова те са гордостта на България!
Да, приятели, нашите учители с примера си показаха, че европейският поврат в душите ни е назрял. И ако този поврат овладее и душите на другите съсловия, то България ще стане съвсем друга. Иска се малко смелост, иска се непримиримост спрямо недъзите.
Иска се непримиримост спрямо арогантността на управниците. Иска се и повече честност. Иска се най-вече решимост за свободата. Ако мнозинството от гражданите по примера на българското учителство по-скоро узрее за този поврат, България наистина ще стане съвсем друга. Ще стъпим на краката си най-сетне след десетилетията страшни унижения. Дай Боже да дойде по-скоро този миг...
05 ноември 2007, понеделник
1 коментар:
Иванов каза: Статията ми хареса, да е казвам, че ме вълнува пряко. То може и затова да ми харесва...
Дявол да го вземе, не е ясно дали изобщо свърши стачката или трябва ние да свършим, че да свърши и тя?!
В този смисъл тя никога няма да свърши – през тези близо два месеца учителите показаха какво мислят за управлението в образованието и държавата, казаха онова, което беше таено от много години. Всичко това беше изречено (извикано) на висок глас и с вдигната глава защото те знаеха че са прави. Точно за това толкова дълго имаха сили да издържат, макар финансовият и йерархично-професионалния натиск да беше голям и безпардонен. Нагъл!
Едно лице беше споменало за Халеевата комета... май се оказа право това лице, даскалите заплашително озариха със светлина коалиционната нощ, и предизвикаха страх у безбожниците и досада и разтакаване у Инквизицията.
Дано не чакаме още 76 години за следващата учителска изява. Иначе, както се казваше в един български филм “… ще ми стане лошо".
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар