Основният порок на всички досегашни "епични реформи" е идейната и ценностна слепота
По повод на публикацията Получих официален отговор от пресцентъра на МОМН на своето "Отворено писмо" до Министър Фандъкова един човек, г-н Беров, ме запита дали съм доволен от отговора, запита ме за моя коментар. Ето какво му отговорих, слагам го и в отделна тема, за да подчертая някои акценти, съдържащи се в отговора ми:
Не съм доволен от отговора, разбира се. Той е формален, типов, за отбиване на номера; друг и не може да бъде, защото моето "Отворено писмо" по същество е насочено срещу образователната бюрокрация, която е подготвила и изпратила този отговор. И която е главна пречка пред провеждането на по-решителни реформаторски действия за промяна на плачевното статукво. Да приеме това, да признае, че самата тя е антиреформаторската сила, която от десетилетия пречи за осъвременяването, за модернизирането на българското образование е равносилно на самоубийство. Не съм наивник да вярвам, че тази антиреформаторска бюрокрация е способна на такъв нравствен подвиг.
Иначе, формално погледнато, с половин уста признават, че констатациите ми от Писмото са верни, което е известен напредък. Преди отговаряха единствено с мълчание и най-тъпо високомерие. Но и сега не проявяват готовност за диалог, а гледат да се отърват с едно формално "потупване по рамото", санким: "Прав си, ама туй, дето ни го казваш, ний го знаем, и даже сме го записали в един коя си програма". Даже и най-подло намекват, че аз в Писмото си нищо чудно да съм изплагиатствал техните "велики идеи", т.е. че нищо ново не казвам. Излиза обаче, че щом им пиша настоятелно писмо за нещо, което те били уж вече реализирали в един "най-стратегически програмен документ", явно аз самият съм твърде неинформиран, т.е. не съм го даже чел. Което, впрочем, не е лъжа: чистосърдечно признавам, че от годините, в които ни задължаваха да изучаваме едва ли не наизуст поредната "концепция на Партията за всестранен напредък", аз имам ясно изразена алергия към такива документи на нашенската бюрокрация, просто ме втриса и не мога да ги чета. Щото са написани все по един и същ калъп: общи приказки, помпозно нищонеказване, безкрайна кухота.
А понеже някои коментатори ме обвиниха, че нищо конкретно не съм бил предлагал в "Писмото" си, и то именно с оглед за коренна промяна на ситуацията в "образователната система", т.е. че само съм бил писал на едно абстрактно идейно ниво, ще отвърна, че практическите административни мерки, които произтичат от идеите, изложени в "Писмото", съвсем не е трудно да се напишат от един екип от юристи, които да подготвят законодателна промяна.
Важното е да се осмисли на едно стратегическо ниво това, което сме длъжни да направим, щото основният порок на всички досегашни "епични реформи" в образованието беше точно този: идейна слепота, липса на ясен стратегически поглед, на принципна стратегическа визия.
А за това какво конкретно предлагам, искам да добавя поне това: аз отдавна не само съм го осъзнал и предложил, но и от години го правя практически, в работата си като преподавател по философия, като ръководител на Центъра за развитие на личността, а напоследък и като главен редактор на списание ИДЕИ.
По повод на публикацията Получих официален отговор от пресцентъра на МОМН на своето "Отворено писмо" до Министър Фандъкова един човек, г-н Беров, ме запита дали съм доволен от отговора, запита ме за моя коментар. Ето какво му отговорих, слагам го и в отделна тема, за да подчертая някои акценти, съдържащи се в отговора ми:
Не съм доволен от отговора, разбира се. Той е формален, типов, за отбиване на номера; друг и не може да бъде, защото моето "Отворено писмо" по същество е насочено срещу образователната бюрокрация, която е подготвила и изпратила този отговор. И която е главна пречка пред провеждането на по-решителни реформаторски действия за промяна на плачевното статукво. Да приеме това, да признае, че самата тя е антиреформаторската сила, която от десетилетия пречи за осъвременяването, за модернизирането на българското образование е равносилно на самоубийство. Не съм наивник да вярвам, че тази антиреформаторска бюрокрация е способна на такъв нравствен подвиг.
Иначе, формално погледнато, с половин уста признават, че констатациите ми от Писмото са верни, което е известен напредък. Преди отговаряха единствено с мълчание и най-тъпо високомерие. Но и сега не проявяват готовност за диалог, а гледат да се отърват с едно формално "потупване по рамото", санким: "Прав си, ама туй, дето ни го казваш, ний го знаем, и даже сме го записали в един коя си програма". Даже и най-подло намекват, че аз в Писмото си нищо чудно да съм изплагиатствал техните "велики идеи", т.е. че нищо ново не казвам. Излиза обаче, че щом им пиша настоятелно писмо за нещо, което те били уж вече реализирали в един "най-стратегически програмен документ", явно аз самият съм твърде неинформиран, т.е. не съм го даже чел. Което, впрочем, не е лъжа: чистосърдечно признавам, че от годините, в които ни задължаваха да изучаваме едва ли не наизуст поредната "концепция на Партията за всестранен напредък", аз имам ясно изразена алергия към такива документи на нашенската бюрокрация, просто ме втриса и не мога да ги чета. Щото са написани все по един и същ калъп: общи приказки, помпозно нищонеказване, безкрайна кухота.
А понеже някои коментатори ме обвиниха, че нищо конкретно не съм бил предлагал в "Писмото" си, и то именно с оглед за коренна промяна на ситуацията в "образователната система", т.е. че само съм бил писал на едно абстрактно идейно ниво, ще отвърна, че практическите административни мерки, които произтичат от идеите, изложени в "Писмото", съвсем не е трудно да се напишат от един екип от юристи, които да подготвят законодателна промяна.
Важното е да се осмисли на едно стратегическо ниво това, което сме длъжни да направим, щото основният порок на всички досегашни "епични реформи" в образованието беше точно този: идейна слепота, липса на ясен стратегически поглед, на принципна стратегическа визия.
А за това какво конкретно предлагам, искам да добавя поне това: аз отдавна не само съм го осъзнал и предложил, но и от години го правя практически, в работата си като преподавател по философия, като ръководител на Центъра за развитие на личността, а напоследък и като главен редактор на списание ИДЕИ.
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар