Философията като “локомотив” на реформата в образованието
Обещах преди време да публикувам една моя статия, излязла в сп. "Философска мисъл" в далечната 1989 г., м. март. Статията се нарича "Някои проблеми на преподаването на философията във висшите учебни заведения" и представлява идеологически допустим (за онова време) вариант на мое разбиране за философията, което съм изразил в един трактат, наречен Философски ненаучен манифест. Аз вече описах ситуацията, в която съм писал статията: Един вълнуващ епизод от моята младост.
Много добре разбирам, че някои "доброжелатели" няма да пропуснат възможността да ме осмеят за някакъв предполагаем мой конформизъм, който ще открият в отделни абзаци в тази статия, но това съвсем не ме смущава. Примерно, писал съм за "привлекателността на марксизма-ленинизма" и пр., и ония, които съвсем хал-хабер си нямат от установилите са тогава нрави ще се хванат за такива думички, за да ме подиграят. Ще се разкрещят: "Абе вижте го, сега се представя за антикомунист и антимарксо-ленинист, а тогава как хубаво се е подмазвал!" и ще посочат във всичко това някакъв мой морален дефицит. Ала трябва да им кажа за успокоение на съвестта, че ако човек тогава не повтаряше тук-там тия идеологически мантри, то и ред написано от него нямаше шанса да излезе. Тогава нямаше интернет, нямаше много вестници и списания, и за да ти излезе статия особено пък във "Философска мисъл", трябваше да спазиш доста условности, иначе щеше да я видиш публикувана на кукуво лято.
Не се оправдавам, нито пък ме е срам от нещо. Напротив, публикувам тази статия за ония, които се интересуват, защото тя е един документ от онова време, наричано "перестроечно", което у нас, за съжаление, нямаше кой знае колко перестроечни явления; у нас, за съжаление, конформизмът е преобладавал и е задушавал порива към свободомислие. Та в този контекст аз съвсем не се срамувам от своята статия, напротив, с достойнство я причислявам към ония малочислени прояви на свободомислие, които изобщо бяха възможни в онова тъмно време.
Визираната статия е мое лично предизвикателство към идеологическа диктатура на комунизма, и то още много преди той да се помине поне формално (началото на края на българския комунизъм ще дойде след 7 месеца след излизането на статията). А трябва да се отбележи, че тя повече от година след написването й беше обсъждана по редакционни съвети, връщана ми за "корекции" и пр.; т.е. статията излезе поне една година след написването й. С това не искам да се правя на "дисидент" или да очаквам признание за някакви "заслуги"; далеч съм от такава суетност.
Просто реших да публикувам всичко, което съм написал преди години, в блога си, т.е. искам то да се появи интернет и да може да се ползва свободно от интересуващите се. Захванах се да си подредя архивите и да ги кача в интернет, нищо чудно да са интересни за някой тия неща. А за студентите, изучаващи философия, те, надявам се, ще са им твърде интересни.
Странното обаче е друго. Ето, сега България е страна от Европейския съюз, у нас вече има плурализъм, демокрация, многопартийност, пазарна икономика. И тъкмо в тия времена нито един вестник, включително и изданията на моите "ценностни единомишленици" от десницата, не смее да публикува моя статия. Поради което гласът ми може да се чуе само тук, в интернет, в блога ми.
16 юли 2009, четвъртък
Обещах преди време да публикувам една моя статия, излязла в сп. "Философска мисъл" в далечната 1989 г., м. март. Статията се нарича "Някои проблеми на преподаването на философията във висшите учебни заведения" и представлява идеологически допустим (за онова време) вариант на мое разбиране за философията, което съм изразил в един трактат, наречен Философски ненаучен манифест. Аз вече описах ситуацията, в която съм писал статията: Един вълнуващ епизод от моята младост.
Много добре разбирам, че някои "доброжелатели" няма да пропуснат възможността да ме осмеят за някакъв предполагаем мой конформизъм, който ще открият в отделни абзаци в тази статия, но това съвсем не ме смущава. Примерно, писал съм за "привлекателността на марксизма-ленинизма" и пр., и ония, които съвсем хал-хабер си нямат от установилите са тогава нрави ще се хванат за такива думички, за да ме подиграят. Ще се разкрещят: "Абе вижте го, сега се представя за антикомунист и антимарксо-ленинист, а тогава как хубаво се е подмазвал!" и ще посочат във всичко това някакъв мой морален дефицит. Ала трябва да им кажа за успокоение на съвестта, че ако човек тогава не повтаряше тук-там тия идеологически мантри, то и ред написано от него нямаше шанса да излезе. Тогава нямаше интернет, нямаше много вестници и списания, и за да ти излезе статия особено пък във "Философска мисъл", трябваше да спазиш доста условности, иначе щеше да я видиш публикувана на кукуво лято.
Не се оправдавам, нито пък ме е срам от нещо. Напротив, публикувам тази статия за ония, които се интересуват, защото тя е един документ от онова време, наричано "перестроечно", което у нас, за съжаление, нямаше кой знае колко перестроечни явления; у нас, за съжаление, конформизмът е преобладавал и е задушавал порива към свободомислие. Та в този контекст аз съвсем не се срамувам от своята статия, напротив, с достойнство я причислявам към ония малочислени прояви на свободомислие, които изобщо бяха възможни в онова тъмно време.
Визираната статия е мое лично предизвикателство към идеологическа диктатура на комунизма, и то още много преди той да се помине поне формално (началото на края на българския комунизъм ще дойде след 7 месеца след излизането на статията). А трябва да се отбележи, че тя повече от година след написването й беше обсъждана по редакционни съвети, връщана ми за "корекции" и пр.; т.е. статията излезе поне една година след написването й. С това не искам да се правя на "дисидент" или да очаквам признание за някакви "заслуги"; далеч съм от такава суетност.
Просто реших да публикувам всичко, което съм написал преди години, в блога си, т.е. искам то да се появи интернет и да може да се ползва свободно от интересуващите се. Захванах се да си подредя архивите и да ги кача в интернет, нищо чудно да са интересни за някой тия неща. А за студентите, изучаващи философия, те, надявам се, ще са им твърде интересни.
Странното обаче е друго. Ето, сега България е страна от Европейския съюз, у нас вече има плурализъм, демокрация, многопартийност, пазарна икономика. И тъкмо в тия времена нито един вестник, включително и изданията на моите "ценностни единомишленици" от десницата, не смее да публикува моя статия. Поради което гласът ми може да се чуе само тук, в интернет, в блога ми.
16 юли 2009, четвъртък
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар