Декомунизацията в университета – кога?
Едва ли има нужда обстойно да се описва какво представляваха тези прословути катедри “Марксизъм”. Те бяха органична част от тоталитарната комунистическа система, която трябваше да осъществява идеологическия диктат на БКП над студентската младеж, да ограничава свободомислието, да “бди” над идейната чистота, да “мобилизира” тази част на обществото за изпълнение на партийните директиви, да неутрализира “идеологическата диверсия” на Запада и пр.
Кадрите в тях са назначавани след конкурс с благословията на ОК на БКП след строга проверка на произход, преданост към партийната линия, абсолютна благонадеждност. При други равни условия предимство се даваше на членовете на БКП, разбира се. Някои пък просто “прескачаха” от апарата на БКП на работа на “фронта на науката”, други ставаха “учени” като награда за успешна кариера в комсомола или след завършване на партийни школи. Ясно е, че катедрите “Марксизъм” не са се занимавали с наука, а с пропаганда на идеологията: това, което се нарича “марксистко обществознание”, не е нищо друго освен приют на догматизма и схоластиката: жалки бяха опитите то да се представя за наука, при това “най-вярната”, “истинната” и пр.
Какво трябваше да сполети тези катедри от гледна точка на казаното? Можеше ли да се очаква “реформа”, или кардиналният изход е закриването им? Закриването им и обявяването на нови конкурси, изглежда, беше най-вярното решение, но това не стана. И в страната, и в ПУ. Така започнаха да се “преустройват”, т.е. да се нагаждат към новите условия за да оцелеят. Възможно ли е обаче това?
Единственото, което можаха да постигнат, беше, че си смениха името, катедрата стана “Обществени науки”, а “История на БКП” – просто “История”, “Научен комунизъм” пък за една нощ се пречисти от заблудите си и се събуди като “Политология” (т.е. в бившата “буржоазна наука”, непризната от него самия!), “Политикономия на капитализма и социализма” стана “Икономическа теория”, а “Марксистка философия” стана просто “философия”. Тази смяна само на имената обаче не означава нищо.
Студентите обявиха миналата година бойкот на тези дисциплини, но социалистическото правителство ги спаси, като даде “творчески отпуск” на преподавателите, и то от… десетина месеца, време, в което да се преустройват. Някои млади преподаватели не искаха този отпуск, защото той означаваше санкциониране и признание на професионалната им негодност, но бяха строго смъмрени, а най-упоритите бяха наказани.
Но ето че с изключение на философията другите дисциплини бяха обявени за свободно избираеми по решение на факултетите. Намалени бяха и часовете, което беше допълнителният стимул за опасната дума, която взе да се чува, думата “съкращения”. Никой още не е съкратен, но думата се чува. Наближава обаче неизбежността. Това е проблем, който може да взриви отношенията в университета. БСП и БКП могат да кажат, че това не е друго, а “лов на вещици”, и да защитят верноподаниците си. Говори се, че “Клубът по интереси” на БСП вече е дал “съображенията” си на ръководството на ПУ, което в голямата си част едва ли ще престъпи партийната воля! Изтъкват се и “хуманните” аспекти – какво ще правят след това тези хора, съкратените? Ръководството знае тези неща и чака. Докога обаче може да се чака?
Основният въпрос обаче е този: трябва ли да се оставят тези дисциплини в университета? И ако трябва, как да се подберат хората, които да ги преподават?
Идеологическите дисциплини в карикатурна и вулгарна форма играеха една роля, която играят дисциплините от един общокултурен и философски цикъл, който съществува във всеки престижен университет. Тези дисциплини, курсовете от лекции от този цикъл имат исторически, културологически, философски и духовен характер. Благодарение на тях се постига универсалността на университетското образование и се преодолява едностранчивостта на тясната научна специализация. Те са изцяло свободно избираеми, но определен дял от общия брой дисциплини, които студентът трябва да изучи, са от този цикъл. В ПУ са много силни факултетите от естествено-научното направление, докато хуманитарното е твърде слабо. Затова настроението, което може да вземе връх, е тези дисциплини изобщо да бъдат прокудени, и то не за друго, а защото частните интереси на тези факултети го диктуват. Поради това тези настроения водят до решимостта по-скоро университетът да бъде провален като такъв, но дисциплините от този цикъл да бъдат изведени от него. Същевременно алтернативността, която тези философско-хуманитарни дисциплини изискват (т.е. по всяка учебна дисциплина да се четат поне два курса от двама преподаватели, а всеки студент сам да избира при кого да отиде), е твърде нежелателна, защото това означава прецедент; разпростирането на алтернативността и върху другите, специалните дисциплини ще бъде фатално за системата, а също и за всички ония, които така са вградени в нея, че при свободната избираемост няма да просъществуват. Затова съпротивата е огромна – защото промяната не е в интерес на некадърните преподаватели и на… студентите, които нямат заложби и не знаят какво търсят в един университет.
Така че надделява становището да се намери изкупителна жертва, но да се съхрани системата. Такава жертва се очертава катедрата по марксизъм. Не че тя не го заслужава, но какво ще промени това?
Този процес на очистване на университета от старата комунална психика, която успя да задуши всякакво развитие в него, всеки чист интерес и творчество, която доведе скуката и апатията даже там, където трябва да кипи най-буйния духовен и интелектуален живот, го нарекох декомунизация на системата в него. Тя е истинската промяна, за която съдбата на катедрата по марксизъм е само поводът да се “преобърне колата”. Ще се намери ли кой да го стори?
Нищо обаче не е започнало в ПУ. Приказва се за “съкращения” и за “няма пари”. Носят се всякакви слухове и приказки. Две студентски стачки, споразумения колкото щеш, промяна никаква.
В България се раждат нови университети, а тук, в Пловдив, един университет умира…
Ангел ГРЪНЧАРОВ, ст. ас. по философия в ПУ “П.Хилендарски”
Статията е излязла във в-к ГЛАС на 18 май 1991 година
Едва ли има нужда обстойно да се описва какво представляваха тези прословути катедри “Марксизъм”. Те бяха органична част от тоталитарната комунистическа система, която трябваше да осъществява идеологическия диктат на БКП над студентската младеж, да ограничава свободомислието, да “бди” над идейната чистота, да “мобилизира” тази част на обществото за изпълнение на партийните директиви, да неутрализира “идеологическата диверсия” на Запада и пр.
Кадрите в тях са назначавани след конкурс с благословията на ОК на БКП след строга проверка на произход, преданост към партийната линия, абсолютна благонадеждност. При други равни условия предимство се даваше на членовете на БКП, разбира се. Някои пък просто “прескачаха” от апарата на БКП на работа на “фронта на науката”, други ставаха “учени” като награда за успешна кариера в комсомола или след завършване на партийни школи. Ясно е, че катедрите “Марксизъм” не са се занимавали с наука, а с пропаганда на идеологията: това, което се нарича “марксистко обществознание”, не е нищо друго освен приют на догматизма и схоластиката: жалки бяха опитите то да се представя за наука, при това “най-вярната”, “истинната” и пр.
Какво трябваше да сполети тези катедри от гледна точка на казаното? Можеше ли да се очаква “реформа”, или кардиналният изход е закриването им? Закриването им и обявяването на нови конкурси, изглежда, беше най-вярното решение, но това не стана. И в страната, и в ПУ. Така започнаха да се “преустройват”, т.е. да се нагаждат към новите условия за да оцелеят. Възможно ли е обаче това?
Единственото, което можаха да постигнат, беше, че си смениха името, катедрата стана “Обществени науки”, а “История на БКП” – просто “История”, “Научен комунизъм” пък за една нощ се пречисти от заблудите си и се събуди като “Политология” (т.е. в бившата “буржоазна наука”, непризната от него самия!), “Политикономия на капитализма и социализма” стана “Икономическа теория”, а “Марксистка философия” стана просто “философия”. Тази смяна само на имената обаче не означава нищо.
Студентите обявиха миналата година бойкот на тези дисциплини, но социалистическото правителство ги спаси, като даде “творчески отпуск” на преподавателите, и то от… десетина месеца, време, в което да се преустройват. Някои млади преподаватели не искаха този отпуск, защото той означаваше санкциониране и признание на професионалната им негодност, но бяха строго смъмрени, а най-упоритите бяха наказани.
Но ето че с изключение на философията другите дисциплини бяха обявени за свободно избираеми по решение на факултетите. Намалени бяха и часовете, което беше допълнителният стимул за опасната дума, която взе да се чува, думата “съкращения”. Никой още не е съкратен, но думата се чува. Наближава обаче неизбежността. Това е проблем, който може да взриви отношенията в университета. БСП и БКП могат да кажат, че това не е друго, а “лов на вещици”, и да защитят верноподаниците си. Говори се, че “Клубът по интереси” на БСП вече е дал “съображенията” си на ръководството на ПУ, което в голямата си част едва ли ще престъпи партийната воля! Изтъкват се и “хуманните” аспекти – какво ще правят след това тези хора, съкратените? Ръководството знае тези неща и чака. Докога обаче може да се чака?
Основният въпрос обаче е този: трябва ли да се оставят тези дисциплини в университета? И ако трябва, как да се подберат хората, които да ги преподават?
Идеологическите дисциплини в карикатурна и вулгарна форма играеха една роля, която играят дисциплините от един общокултурен и философски цикъл, който съществува във всеки престижен университет. Тези дисциплини, курсовете от лекции от този цикъл имат исторически, културологически, философски и духовен характер. Благодарение на тях се постига универсалността на университетското образование и се преодолява едностранчивостта на тясната научна специализация. Те са изцяло свободно избираеми, но определен дял от общия брой дисциплини, които студентът трябва да изучи, са от този цикъл. В ПУ са много силни факултетите от естествено-научното направление, докато хуманитарното е твърде слабо. Затова настроението, което може да вземе връх, е тези дисциплини изобщо да бъдат прокудени, и то не за друго, а защото частните интереси на тези факултети го диктуват. Поради това тези настроения водят до решимостта по-скоро университетът да бъде провален като такъв, но дисциплините от този цикъл да бъдат изведени от него. Същевременно алтернативността, която тези философско-хуманитарни дисциплини изискват (т.е. по всяка учебна дисциплина да се четат поне два курса от двама преподаватели, а всеки студент сам да избира при кого да отиде), е твърде нежелателна, защото това означава прецедент; разпростирането на алтернативността и върху другите, специалните дисциплини ще бъде фатално за системата, а също и за всички ония, които така са вградени в нея, че при свободната избираемост няма да просъществуват. Затова съпротивата е огромна – защото промяната не е в интерес на некадърните преподаватели и на… студентите, които нямат заложби и не знаят какво търсят в един университет.
Така че надделява становището да се намери изкупителна жертва, но да се съхрани системата. Такава жертва се очертава катедрата по марксизъм. Не че тя не го заслужава, но какво ще промени това?
Този процес на очистване на университета от старата комунална психика, която успя да задуши всякакво развитие в него, всеки чист интерес и творчество, която доведе скуката и апатията даже там, където трябва да кипи най-буйния духовен и интелектуален живот, го нарекох декомунизация на системата в него. Тя е истинската промяна, за която съдбата на катедрата по марксизъм е само поводът да се “преобърне колата”. Ще се намери ли кой да го стори?
Нищо обаче не е започнало в ПУ. Приказва се за “съкращения” и за “няма пари”. Носят се всякакви слухове и приказки. Две студентски стачки, споразумения колкото щеш, промяна никаква.
В България се раждат нови университети, а тук, в Пловдив, един университет умира…
Ангел ГРЪНЧАРОВ, ст. ас. по философия в ПУ “П.Хилендарски”
Статията е излязла във в-к ГЛАС на 18 май 1991 година
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар