Въпросът е не защо държавата дава неадекватно образование, а защо въобще се опитва да дава образование!
Ето един твърде интересен отзив по моето Отворено писмо до госпожа Министъра на образованието, младежта и науката – отправено чрез всички медии, който поставя съществени въпроси – и с твърденията в който, колкото и странно да изглежда, съм съгласен изцяло. Прав е човекът да твърди така, вярно ми посочва и грешката. От 20 г. съзнавам тази своя грешка да работя в държавното образование – и въпреки това продължавам да живея с илюзията, че нещо може да се промени. А критикът ми го е казал превъзходно, ето, прочетете:
Не желая да се препирам с автора на тази статия, който работи за напредъка, промяната или “усъвършенстването” на държавните училища, а и преподава там. Със сигурност системата не бива да бъде погребвана преди смъртта си, но не бива и да се предполага безсмъртието й просто поради настоящото й оцеляване. Г-н Грънчаров се опитва да осъзнае признаците на идващата промяна на обществените презумпции, като в същото време активно живее с настоящите реалности. Браво! Факт е, че училището ни днес живее с миналите победи и настоящите поражения. Колегата философ не разбира обаче основната философия на държавно-спонсорираните училища, затова и няма как да види решението.
Аз не съм съгласен с предложената на министерството любезна дискусия или план за промяна в системата – чиновниците не реагират на добронамерени призиви. Не се лъжете, държавата има зад себе си ресурса на милиони данъкоплатци за да поддържа в реанимация трупа на образователната система много дълго време. Трябва доста силно да ритнете по кокалчето бюрократите за да покажат признаци на живот.
Светът днес е роб на една извратена разновидност на Просвещението, която най-кратко можем да наречем култ към тоталната държава. Този култ, в близкото ни минало, се олицетворяваше от комунистическия идеал, а днес от различните разводнени форми на марксизма. Идеята, че държавата ще промени себе си е утопия. Държавата дава образование, такова каквото си ще, каквото й е угодно. Въпросът е – не защо държавата дава неадекватно образование, а защо въобще се опитва да дава образование?
Ако училищата се управляваха от истински настоятелски организации, с възрожденски дух, сиреч желание да дадат нужните и адекватни, съобразени със заобикалящият ни свят знания, на нашите деца, резултатите щяха да са съвсем различни. Проблемът е, че за това трябва да си платят тези, които искат децата им да учат. Въпросът е, че не искаме да си плащаме, искаме и вълкът да е сит, и агнето цяло. Докато всички плащаме насилствено (разбирай чрез данъци) за не-образованието на децата, резултатите ще са същите. Не може да намерите свободата, която търсите, в държавното училище, г-н Грънчаров. В държавното училище вие сте наемен работник, а работодателят ви е нагъл и коравосърдечен.
Алтернативата не е в революция срещу тоталната държава – в тази битка губите. Можете да победите безсмислието в образованието, колкото можете да зашиете морето за брега. Става ясно, че говоря за алтернативите на частните училища, които могат да са наистина частни само и тогава, когато държавата не ги стандартизира и сертифицира според собствените си шаблони. Все пак това е по-лесно, отколкото да направите от държавата възпитател, освен ако нямате чудодейни сили да възкресявате мъртъвци.
Добре е да знаете, когато говорите за САЩ или за стария добър Запад, че техните кадри са по-добри, защото са учили именно в частни образователни институции. Склонен съм да се съглася, че повечето държавни училища в САЩ са под нивото на нашите, но това не ми действа успокояващо. По-голяма част от децата в САЩ учат в частни или домашни училища и по-малко в държавни – имам преки наблюдения. Никаква реформа в нашите държавни боклукчийници няма да създаде правилата на частните или уюта и спокойствието на домашните американски училища.
Психологията на държавните училища не е по-различна от тази на държавните чиновници, вяра, че те са единственият път към истината. Това довежда до изключителна арогантност към критиците и нарастваща неефективност. Държавната система не може да генерира нещо различно от собственото си естество. Това е все едно ябълката да роди смокини.
В грешна посока гледаш, приятелю! Казвам го добронамерено, не с ирония. За погрешна кауза хабите енергия! Ще минат години, ще видим.
Автор: Анонимен
Ето един твърде интересен отзив по моето Отворено писмо до госпожа Министъра на образованието, младежта и науката – отправено чрез всички медии, който поставя съществени въпроси – и с твърденията в който, колкото и странно да изглежда, съм съгласен изцяло. Прав е човекът да твърди така, вярно ми посочва и грешката. От 20 г. съзнавам тази своя грешка да работя в държавното образование – и въпреки това продължавам да живея с илюзията, че нещо може да се промени. А критикът ми го е казал превъзходно, ето, прочетете:
Не желая да се препирам с автора на тази статия, който работи за напредъка, промяната или “усъвършенстването” на държавните училища, а и преподава там. Със сигурност системата не бива да бъде погребвана преди смъртта си, но не бива и да се предполага безсмъртието й просто поради настоящото й оцеляване. Г-н Грънчаров се опитва да осъзнае признаците на идващата промяна на обществените презумпции, като в същото време активно живее с настоящите реалности. Браво! Факт е, че училището ни днес живее с миналите победи и настоящите поражения. Колегата философ не разбира обаче основната философия на държавно-спонсорираните училища, затова и няма как да види решението.
Аз не съм съгласен с предложената на министерството любезна дискусия или план за промяна в системата – чиновниците не реагират на добронамерени призиви. Не се лъжете, държавата има зад себе си ресурса на милиони данъкоплатци за да поддържа в реанимация трупа на образователната система много дълго време. Трябва доста силно да ритнете по кокалчето бюрократите за да покажат признаци на живот.
Светът днес е роб на една извратена разновидност на Просвещението, която най-кратко можем да наречем култ към тоталната държава. Този култ, в близкото ни минало, се олицетворяваше от комунистическия идеал, а днес от различните разводнени форми на марксизма. Идеята, че държавата ще промени себе си е утопия. Държавата дава образование, такова каквото си ще, каквото й е угодно. Въпросът е – не защо държавата дава неадекватно образование, а защо въобще се опитва да дава образование?
Ако училищата се управляваха от истински настоятелски организации, с възрожденски дух, сиреч желание да дадат нужните и адекватни, съобразени със заобикалящият ни свят знания, на нашите деца, резултатите щяха да са съвсем различни. Проблемът е, че за това трябва да си платят тези, които искат децата им да учат. Въпросът е, че не искаме да си плащаме, искаме и вълкът да е сит, и агнето цяло. Докато всички плащаме насилствено (разбирай чрез данъци) за не-образованието на децата, резултатите ще са същите. Не може да намерите свободата, която търсите, в държавното училище, г-н Грънчаров. В държавното училище вие сте наемен работник, а работодателят ви е нагъл и коравосърдечен.
Алтернативата не е в революция срещу тоталната държава – в тази битка губите. Можете да победите безсмислието в образованието, колкото можете да зашиете морето за брега. Става ясно, че говоря за алтернативите на частните училища, които могат да са наистина частни само и тогава, когато държавата не ги стандартизира и сертифицира според собствените си шаблони. Все пак това е по-лесно, отколкото да направите от държавата възпитател, освен ако нямате чудодейни сили да възкресявате мъртъвци.
Добре е да знаете, когато говорите за САЩ или за стария добър Запад, че техните кадри са по-добри, защото са учили именно в частни образователни институции. Склонен съм да се съглася, че повечето държавни училища в САЩ са под нивото на нашите, но това не ми действа успокояващо. По-голяма част от децата в САЩ учат в частни или домашни училища и по-малко в държавни – имам преки наблюдения. Никаква реформа в нашите държавни боклукчийници няма да създаде правилата на частните или уюта и спокойствието на домашните американски училища.
Психологията на държавните училища не е по-различна от тази на държавните чиновници, вяра, че те са единственият път към истината. Това довежда до изключителна арогантност към критиците и нарастваща неефективност. Държавната система не може да генерира нещо различно от собственото си естество. Това е все едно ябълката да роди смокини.
В грешна посока гледаш, приятелю! Казвам го добронамерено, не с ирония. За погрешна кауза хабите енергия! Ще минат години, ще видим.
Автор: Анонимен
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар