Промяната в научната и в академичната сфери ще доведе до ескалация на провала
Пред мен е един документ: ЗАКОН за развитието на академичния състав в Република България. Законът е кратък и въвежда изцяло нова “технология” за придобиване на “научни степени и звания”. Звучи крайно революционно, но дали обаче с него ще се постигне желания поврат? Съмнявам се много, имам убеждението, че ефектът от въвеждането на регламентите по този закон ще доведе до нежелан и неочакван за създателите му ефект. Ето защо мисля така.
Понеже нещата не са поставени на чиста основа. А именно: да се вземат механично положения и норми от страни, с друг, коренно различен манталитет и с други традиции, и да се "присаждат" у нас може да доведе до извращаването, и то тотално, на духа и характера на самата идея; тоест, можем да очакваме резултати, диаметрално противоположни на очакваните. Говоря за предложения нов начин за "придобиване" на научни степени, а също и за заемането на нови академични длъжности.
"Побългаряването" и на най-напредничавото, пък и на онова, което работи перфектно в други страни, ще влоши крайно неблагоприятната ситуация. Под "побългаряване" разбирам пречупването през призмата на господстващите у нас съзнание и манталитет на иначе добре работещи норми и механизми, т.е. изтълкуването им в смисъл, противоположен на автентичния. Тоест, всичко може да бъде изопачено до неузнаваемост, понеже у нас липсват необходимите за действието на тия норми условия: съответно ниво на академично съзнание, липсва научна общност в истинския смисъл на тази дума, липсват ценностите и духа на автентичния академизъм, а всичко е псевдо, всичко е извратено, обезценено, изопачено, побългарено, всичко, още по-точно казано, е комуноидизирано.
От тази гледна точка аз лично не си представям как някога изобщо може да бъде постигнат някакъв поврат към по-добро. Трябва да се случи нещо екстремно, примерно, да паднат камъни от небето, които да улучат нашите "академии", и то по-скоро не самите академии, ами ръководните им академични състави, та да се отървем някак от тая напаст – и да започнем на чисто, на празно място. Това обаче е фантастика.
Още нещичко ме мъчи и искам да кажа в тази връзка. Дайте да поразсъждаваме. Дайте да си представим какво представляват тия малки "научни общности", каквито представляват нашите днешни университети. Дайте да се запитаме какво, собствено, е "научното" в тях? Има ли изобщо самоотвержени жреци на науката, или имаме някакви партийно назначени от "време оно" бюрократи, нямащи никакво отношение към науката, или по-скоро изпълнени с презрение към автентичната наука и към автентичните учени? Нима не съзнавате, че ние фактически имаме някакви капсулирани, провинциални по дух структури, лишени от здрави ценности, в които съществуват злотворни отношения на завист, клиентелизъм и скука, които се самоизяждат в безполезни борби за пари, заплати, власт, постове, за правото на безпроблемно вегетиране в сфера, към която те нямат абсолютно никакво отношение, сиреч, заели са неполагащи им се места, които с всички сили бранят, и то тъкмо от ония, които са призвани за наука?
У нас по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото самоотвержен и идеалистично настроен труженик на автентичната наука да успее да влезе и да се утвърди в тия т.н. "академични общности". Ако има такива, те са същинско чудо и са незначителни изключения, потвърждаващи правилото. Та такъв самоотвержен труженик на автентичната наука и на автентичния академизъм ще бъде изяден с парцалите от тая жадна за постове, пари, титли и прочие академична напаст, на която последна грижа й е науката, академичността, ценностите на знанието и т.н. – ще бъде изяден и с кокалите си само ако припари до тяхната общност и със самото това застраши презрения им покой, отвратителното им статукво. Добре де, може ли изобщо в такава ситуация нещо ново и потребно да бъде изменено, и то така, че да проработи, да доведе до желаните резултати?
Има един пункт, по който единодушно се мълчи, който е взривоопасен, и по който нито една "реформаторска власт" не смее да пипне, щото ако пипне там, ще настъпи вселенски катаклизъм и нищо чудно и галактиките да изчезнат в открилата се черна дупка. Ето го решаващия всичко момент, изваждам го както е в самия закон: "Всички права, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) се запазват". Всички до сега вихрещи се из нашите академии "научни жреци" от байтодорово време, които само те си знаят как са се докопали, с нокти и лакти, до заветните непроветриви местенца из академиите, си остават непобутнати, а именно те са носителите на оня злотворен дух на застой и гниене, без промяната на който абсолютно нищо не може да се промени. Тая напаст ще изтълкува всяко нововъведение в своя полза, ще го изопачи така, че даже и създателите му няма да го познаят.
Докато тая напаст, която при това се и самовъзпроизвежда, не бъде изгонена позорно от местата в науката и академиите, които е узурпирала в нарушение на всички принципи на морала още в комунистическо време, някаква промяна към добро не може да има, напротив, нещата ще се влошават. Тоест, ще си останем с това, което сме, а именно, да нямаме наука, а да имаме пародия на наука, да се преструваме, че и ний уж имаме наука. А ний си имаме не наука, а нáука, най-първокласна тодорживкова нáука. Между наука и нАука (нáука) няма нищо общо, подобието между тях е подвеждащо.
Разбира се, че тази господстваща самозванска напаст, която не дава в институтите и академиите на покълнат и най-малки кълнове на пълноценен научен и академичен живот, ще изтълкува новия закон изцяло в своя полза. И ще го изврати така, че тежко и горко на българската нáука кажи-речи за столетия напред. Играе си с огъня тоя министър, ще предизвика злите сили, и ще стане пишман в един момент, че е хвърлил камък в толкова застоялото "академично" блато. Ще се раздвижат заспалите чудовища и ще стане страшно. Какво ще стане ли? Ще ви кажа.
Първо, всички сега разпореждащи се в катедрите и институтите "вечно управляющи" от байтодорово време та досега ментори ще почнат да си произвеждат доктори така, че майка ще почне да жали, да реве и да вие даже. Разбира се, че най-напред ще произведат в доктори своите некадърни синове и щерки, а после и цялата си рода. В един момент всеки, които може да плати, ще стане доктор – по която си хареса наука, "предметна област" и в академия по избор. Нищо чудно и Азис в тая обстановка да стане доктор и професор по чалгопеене; изобщо няма да се учудя, помнете ми думата, че точно това ще стане. Партиите пък, които си имат свои хора из съответните академии, ще си произведат в доктори целия си ръководен кадър плюс жените и любовниците на тоя кадър. Разбира се, старата блудница БСП ще бъде начело на тия извращения, както винаги си е било.
Досега цялата тромава бюрократична система за произвеждане на "кандидати на нáуките" и на доктори, с ВАК и със специализираните научни съвети все пак слагаше някакви бариери пред апетитите, а сега вече няма да има никакви бариери. Майка ни жална какво ще стане, не ми се мисли даже. Горките младежи, горките студенти, горката българска наука, дойде момента тая напаст да разтерзае всичко по пътя си! А тя е лакома и всеядна, и няма никакви скрупули, неслучайно има такива бляскави учители по наглост и безсрамие: другарите, слезли някога от кошарите из планините, имам предвид "народните партизани", таваришчите-комунисти, после най-нагло са се наместили и настанили където са си харесали – в нáука, в академии, в армия, в икономика, навсякъде. Нищо не са оставили ей-така, без да го осквернят, опошлят, изкористят, извратят, изопачат до крайна, невъобразима степен.
Предвижданията ми са лоши, очакванията ми са, че към добро скоро няма да тръгнем, а злотворните тенденции, на които бяхме жертва досега, просто ще бъдат отприщени, щото се махат и последните спирачки пред тях. В Германия или в Америка няма нищо лошо, напротив, добро е самият университет, всяка катедра и пр. да си създава и произвежда своя академичен състав; но там са все хора, призвани за наука, там некадърниците са изключение, а тук са масовия случай. Там има научни общности, тук няма и не може да има; у нас има всичко друго, приятелски, роднински кръгове, партийни котерии, какво ли не, а само за наука и за академичност няма място из нашите научни учреждения и академии. Затова у нас всичко ще бъде наопаки, безкрайно опошлено и изкористено. Страшно ще стане. Промяната при това положение ще се сведе до ескалация на провала, не до нещо друго.
Но кой знае, може би това е предпоставката за да осъзнаем какво трябва да направим: когато всичко се сгромоляса, когато даже животът в тая страна стане хептен невъзможен, може би тогава ще се наложи да вземем голямата метла и да изметем тия боклуци, да остържем тия налепи, да изчистим цялата тая смрад. Натам отиват работите; ние оказва се, не сме способни да усъвършенстваме съществуващото, а можем да се освестим само при пълно сгромолясване, при пропадане на всичко, когато ножът опре о кокала; а преди това всеки ще продължава да върти дребничките си далаверки, тарикатлъци и мизерийки.
27 април 2010 г.
Пред мен е един документ: ЗАКОН за развитието на академичния състав в Република България. Законът е кратък и въвежда изцяло нова “технология” за придобиване на “научни степени и звания”. Звучи крайно революционно, но дали обаче с него ще се постигне желания поврат? Съмнявам се много, имам убеждението, че ефектът от въвеждането на регламентите по този закон ще доведе до нежелан и неочакван за създателите му ефект. Ето защо мисля така.
Понеже нещата не са поставени на чиста основа. А именно: да се вземат механично положения и норми от страни, с друг, коренно различен манталитет и с други традиции, и да се "присаждат" у нас може да доведе до извращаването, и то тотално, на духа и характера на самата идея; тоест, можем да очакваме резултати, диаметрално противоположни на очакваните. Говоря за предложения нов начин за "придобиване" на научни степени, а също и за заемането на нови академични длъжности.
"Побългаряването" и на най-напредничавото, пък и на онова, което работи перфектно в други страни, ще влоши крайно неблагоприятната ситуация. Под "побългаряване" разбирам пречупването през призмата на господстващите у нас съзнание и манталитет на иначе добре работещи норми и механизми, т.е. изтълкуването им в смисъл, противоположен на автентичния. Тоест, всичко може да бъде изопачено до неузнаваемост, понеже у нас липсват необходимите за действието на тия норми условия: съответно ниво на академично съзнание, липсва научна общност в истинския смисъл на тази дума, липсват ценностите и духа на автентичния академизъм, а всичко е псевдо, всичко е извратено, обезценено, изопачено, побългарено, всичко, още по-точно казано, е комуноидизирано.
От тази гледна точка аз лично не си представям как някога изобщо може да бъде постигнат някакъв поврат към по-добро. Трябва да се случи нещо екстремно, примерно, да паднат камъни от небето, които да улучат нашите "академии", и то по-скоро не самите академии, ами ръководните им академични състави, та да се отървем някак от тая напаст – и да започнем на чисто, на празно място. Това обаче е фантастика.
Още нещичко ме мъчи и искам да кажа в тази връзка. Дайте да поразсъждаваме. Дайте да си представим какво представляват тия малки "научни общности", каквито представляват нашите днешни университети. Дайте да се запитаме какво, собствено, е "научното" в тях? Има ли изобщо самоотвержени жреци на науката, или имаме някакви партийно назначени от "време оно" бюрократи, нямащи никакво отношение към науката, или по-скоро изпълнени с презрение към автентичната наука и към автентичните учени? Нима не съзнавате, че ние фактически имаме някакви капсулирани, провинциални по дух структури, лишени от здрави ценности, в които съществуват злотворни отношения на завист, клиентелизъм и скука, които се самоизяждат в безполезни борби за пари, заплати, власт, постове, за правото на безпроблемно вегетиране в сфера, към която те нямат абсолютно никакво отношение, сиреч, заели са неполагащи им се места, които с всички сили бранят, и то тъкмо от ония, които са призвани за наука?
У нас по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото самоотвержен и идеалистично настроен труженик на автентичната наука да успее да влезе и да се утвърди в тия т.н. "академични общности". Ако има такива, те са същинско чудо и са незначителни изключения, потвърждаващи правилото. Та такъв самоотвержен труженик на автентичната наука и на автентичния академизъм ще бъде изяден с парцалите от тая жадна за постове, пари, титли и прочие академична напаст, на която последна грижа й е науката, академичността, ценностите на знанието и т.н. – ще бъде изяден и с кокалите си само ако припари до тяхната общност и със самото това застраши презрения им покой, отвратителното им статукво. Добре де, може ли изобщо в такава ситуация нещо ново и потребно да бъде изменено, и то така, че да проработи, да доведе до желаните резултати?
Има един пункт, по който единодушно се мълчи, който е взривоопасен, и по който нито една "реформаторска власт" не смее да пипне, щото ако пипне там, ще настъпи вселенски катаклизъм и нищо чудно и галактиките да изчезнат в открилата се черна дупка. Ето го решаващия всичко момент, изваждам го както е в самия закон: "Всички права, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) се запазват". Всички до сега вихрещи се из нашите академии "научни жреци" от байтодорово време, които само те си знаят как са се докопали, с нокти и лакти, до заветните непроветриви местенца из академиите, си остават непобутнати, а именно те са носителите на оня злотворен дух на застой и гниене, без промяната на който абсолютно нищо не може да се промени. Тая напаст ще изтълкува всяко нововъведение в своя полза, ще го изопачи така, че даже и създателите му няма да го познаят.
Докато тая напаст, която при това се и самовъзпроизвежда, не бъде изгонена позорно от местата в науката и академиите, които е узурпирала в нарушение на всички принципи на морала още в комунистическо време, някаква промяна към добро не може да има, напротив, нещата ще се влошават. Тоест, ще си останем с това, което сме, а именно, да нямаме наука, а да имаме пародия на наука, да се преструваме, че и ний уж имаме наука. А ний си имаме не наука, а нáука, най-първокласна тодорживкова нáука. Между наука и нАука (нáука) няма нищо общо, подобието между тях е подвеждащо.
Разбира се, че тази господстваща самозванска напаст, която не дава в институтите и академиите на покълнат и най-малки кълнове на пълноценен научен и академичен живот, ще изтълкува новия закон изцяло в своя полза. И ще го изврати така, че тежко и горко на българската нáука кажи-речи за столетия напред. Играе си с огъня тоя министър, ще предизвика злите сили, и ще стане пишман в един момент, че е хвърлил камък в толкова застоялото "академично" блато. Ще се раздвижат заспалите чудовища и ще стане страшно. Какво ще стане ли? Ще ви кажа.
Първо, всички сега разпореждащи се в катедрите и институтите "вечно управляющи" от байтодорово време та досега ментори ще почнат да си произвеждат доктори така, че майка ще почне да жали, да реве и да вие даже. Разбира се, че най-напред ще произведат в доктори своите некадърни синове и щерки, а после и цялата си рода. В един момент всеки, които може да плати, ще стане доктор – по която си хареса наука, "предметна област" и в академия по избор. Нищо чудно и Азис в тая обстановка да стане доктор и професор по чалгопеене; изобщо няма да се учудя, помнете ми думата, че точно това ще стане. Партиите пък, които си имат свои хора из съответните академии, ще си произведат в доктори целия си ръководен кадър плюс жените и любовниците на тоя кадър. Разбира се, старата блудница БСП ще бъде начело на тия извращения, както винаги си е било.
Досега цялата тромава бюрократична система за произвеждане на "кандидати на нáуките" и на доктори, с ВАК и със специализираните научни съвети все пак слагаше някакви бариери пред апетитите, а сега вече няма да има никакви бариери. Майка ни жална какво ще стане, не ми се мисли даже. Горките младежи, горките студенти, горката българска наука, дойде момента тая напаст да разтерзае всичко по пътя си! А тя е лакома и всеядна, и няма никакви скрупули, неслучайно има такива бляскави учители по наглост и безсрамие: другарите, слезли някога от кошарите из планините, имам предвид "народните партизани", таваришчите-комунисти, после най-нагло са се наместили и настанили където са си харесали – в нáука, в академии, в армия, в икономика, навсякъде. Нищо не са оставили ей-така, без да го осквернят, опошлят, изкористят, извратят, изопачат до крайна, невъобразима степен.
Предвижданията ми са лоши, очакванията ми са, че към добро скоро няма да тръгнем, а злотворните тенденции, на които бяхме жертва досега, просто ще бъдат отприщени, щото се махат и последните спирачки пред тях. В Германия или в Америка няма нищо лошо, напротив, добро е самият университет, всяка катедра и пр. да си създава и произвежда своя академичен състав; но там са все хора, призвани за наука, там некадърниците са изключение, а тук са масовия случай. Там има научни общности, тук няма и не може да има; у нас има всичко друго, приятелски, роднински кръгове, партийни котерии, какво ли не, а само за наука и за академичност няма място из нашите научни учреждения и академии. Затова у нас всичко ще бъде наопаки, безкрайно опошлено и изкористено. Страшно ще стане. Промяната при това положение ще се сведе до ескалация на провала, не до нещо друго.
Но кой знае, може би това е предпоставката за да осъзнаем какво трябва да направим: когато всичко се сгромоляса, когато даже животът в тая страна стане хептен невъзможен, може би тогава ще се наложи да вземем голямата метла и да изметем тия боклуци, да остържем тия налепи, да изчистим цялата тая смрад. Натам отиват работите; ние оказва се, не сме способни да усъвършенстваме съществуващото, а можем да се освестим само при пълно сгромолясване, при пропадане на всичко, когато ножът опре о кокала; а преди това всеки ще продължава да върти дребничките си далаверки, тарикатлъци и мизерийки.
27 април 2010 г.
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар