Симптом за това че е възможно и като нация да се заемем с най-потребното
Вчера бях на националния митинг на стачкуващите учители и на работещите в образованието. Наистина е изключително ентусиазиращо да си сред толкова много слънчеви хора, усмихнати, горди, повярвали в себе си. Човек се чувства зареден с духовна сила след такива събития. И това важи дори и за индивиди като мен, които по начало не си падат по масовите и общностните прояви и “мероприятия”. Сполай на нашите арогантни управници, които с глупавото си държане така ефикасно възмутиха, импулсираха и сплотиха тези хора, та да стане в крайна сметка това, което стана: един невероятно мощен подем на духовна енергия, обединил най-интелектуалното съсловие на нацията ни. Общо взето историята си знае работата и тя просто използва тия или ония дейци, та да изпълни замислите, целите си.
Да видим как в тази ситуация ще продължават да се държат медиите. Вчера на митинга един от ораторите най-дипломатично похвали медиите за “обективното отразяване на протестите”, което обаче едва ли отговаря на истината. Защото какво да кажем за една национална телевизия, която даде трибуна на някаква доста активна активистка на “Родителско сдружение за закрила на децата от учителите”, и то само за това да покаже възмущението си тази разпалена дама – познайте от какво? Ами ясно от какво: от “прекалено големите учителски заплати”, разбира се! Тия там 650 или колко лева средна заплата в образованието се видели “твърде много” на водената от толкова благородни подбуди чувствителна иначе родителка! И тя не пропусна възможността да поплюе върху учителството заради “лакомията” му. А пък тази телевизия гордо държеше микрофоните пред устата й, стараейки се нито една плюнка да не попадне встрани и да бъде пропиляна…
Аз вестници общо взето не чета и не мога да ви информирам за манипулациите, които се съдържат там. Много често хората съвсем не забелязват, че са манипулирани: то каква ли ще е тази манипулация, за която всички веднага разбират, че е манипулация?! За да е нещо манипулация, то трябва да е фино, да подвежда, но елегантно, хитро, бих казал дори умно. Манипулиращият трябва да демонстрира най-чисти подбуди, а под тях незабележимо да си струи мръсотийката и подлостчицата. Манипулация е онова, което ти казва как да мислиш, сиреч отнема свободата ти. Ето затуй ония, които са пристрастени към свободата и към мисълта, трудно, почти невъзможно е да бъдат манипулирани. Но немислещите са именно съсловието, към което са насочени старанията на манипулаторите. А пък склонните към подлост “анализатори”, разбира се, срещу заплащане, са готови да извършат каквато и да е подлост, та да изманипулират благодушните по най-отвратителен начин.
Ето на такава манипулация станахме свидетели тия дни. Сещате ли се как всички медии бодро и радостно ни съобщиха, че “икономисти от Института по пазарна икономика” стигнали до констатацията, че едно повишение на учителските заплати щяло да предизвика страшни природни и обществени катаклизми, вещаещи неотменно дебнещия ни иначе апокалипсис. После се оказа, че тия “икономисти” били всъщност едно лице от ИПИ, едно очилцато момче, което, примигвайки, изричаше някакви нелепици, в които сериозни хора едва ли могат да повярват. Апропо, на челото на това момче все едно беше написано с огромни червени букви: “Аз лъжа, удрям туй рамо на правителството, бидейки щедро заплатен, а не току-така!”. Разбира се, челцето на туй момче не беше чак толкова широко, та да се поберат тия думи, казаното по-горе е метафора. Но ми се чини че едва ли така безкористно това момче каза думи, които са капнали като балзам върху мъченическото сърце на така изстрадалия тия дни премиер Серьога Дмитриевич. Май този последният се нуждае от срочна почивка във Виетнам с приятеля си Вигенин, естествено…
А пък блогърското съсловие, както предполагах, бидейки заето с велики вселенски проблеми, даже и не забелязва – с най-малки изключения! – случващото се в тия дни на учителска стачка и на масови протестни демонстрации, изпълнили центъра на София и на големите градове на страната. Явно блогърската аристокрация, вгледана нарцистично единствено в самата себе си и в собствената си величавост, едва ли ще намери време и сили да обърне капка внимание на такива “нискостоящо съсловие” каквото е учителството. У нас хората от “по-така” категория се познават именно по тъпата си грандомания: колкото по-кух е човек, толкова по се пъчи и се прави на недостъпен. Все едно обитава някакви висши ангелски селения, далеч от грешния и пропит от мръсотия тукашен свят. На това обикновено му се вика пълна нищета и тщеславие…
Учителите са решени да продължат стачката до победа. Ето по едно време вчера седнах на една пейка в градинката до ул.Шипка (Докторската), а пък след малко на съседната пейка седнаха няколко жени, именно учителки, дошли обаче чак от Айтос. Поразговорихме се, понеже ги попитах кога са станали и колко ли време са пътували за да дойдат до София. Казах им, разбира се, обичайната реплика в такъв случай: далече сте от столицата, но пък поне си имате море! Накрая преди раздяла жените ме попитаха: и какво, как смяташ, ще сполучи ли тази стачка? Аз изглежда ги смаях тия жени, като изтърсих: ами то това дали ще победим от нас само си зависи! Как така? – погледнаха ме с недоумение тия почти отчаяни женици. На тях явно им се чинеше, че зависело от Станишев! Ами ето така, ние сме тия, дето решаваме какво ще става, ние, гражданите, това е демокрацията. Не правителството, а хората решават, наказват управниците си, турят нови управници и така: ето това е демокрацията. Ако сме силни, ако сме твърди, ако знаем неотстъпчиво, че това, което искаме, е потребно и на цялата нация, а също е и благотворно за образованието на младите, няма да отстъпим на никаква цена и ще победим. Така че именно от нас зависи, това им казах на безкрайно учудените женици от Айтос, на които мисля че дадох известна вяра.
А пък иначе учителството като цяло даде вяра на цялата нация, че е възможно хората у нас да се държат не като подло манипулирано, унизявано и плашено постоянно стадо, ами да се държат именно като граждани. Тази стачка според мен бележи началото на едно така необходимо лумване на гражданската енергия на нацията, което трябва да очакваме в близките месеци и година-две. В резултат на което нещата да си отидат на мястото, а пък самозабравилата се и така арогантна олигархия да бъде натикана където й е мястото: далеч от властта. Аз смятам, че това не само е възможно да бъде направено, ами и че спешно се налага да се заемем с него като най-насъщна задача.
Учителите ни дадоха пример, че това е възможно…
19 октомври 2007, петък
Вчера бях на националния митинг на стачкуващите учители и на работещите в образованието. Наистина е изключително ентусиазиращо да си сред толкова много слънчеви хора, усмихнати, горди, повярвали в себе си. Човек се чувства зареден с духовна сила след такива събития. И това важи дори и за индивиди като мен, които по начало не си падат по масовите и общностните прояви и “мероприятия”. Сполай на нашите арогантни управници, които с глупавото си държане така ефикасно възмутиха, импулсираха и сплотиха тези хора, та да стане в крайна сметка това, което стана: един невероятно мощен подем на духовна енергия, обединил най-интелектуалното съсловие на нацията ни. Общо взето историята си знае работата и тя просто използва тия или ония дейци, та да изпълни замислите, целите си.
Да видим как в тази ситуация ще продължават да се държат медиите. Вчера на митинга един от ораторите най-дипломатично похвали медиите за “обективното отразяване на протестите”, което обаче едва ли отговаря на истината. Защото какво да кажем за една национална телевизия, която даде трибуна на някаква доста активна активистка на “Родителско сдружение за закрила на децата от учителите”, и то само за това да покаже възмущението си тази разпалена дама – познайте от какво? Ами ясно от какво: от “прекалено големите учителски заплати”, разбира се! Тия там 650 или колко лева средна заплата в образованието се видели “твърде много” на водената от толкова благородни подбуди чувствителна иначе родителка! И тя не пропусна възможността да поплюе върху учителството заради “лакомията” му. А пък тази телевизия гордо държеше микрофоните пред устата й, стараейки се нито една плюнка да не попадне встрани и да бъде пропиляна…
Аз вестници общо взето не чета и не мога да ви информирам за манипулациите, които се съдържат там. Много често хората съвсем не забелязват, че са манипулирани: то каква ли ще е тази манипулация, за която всички веднага разбират, че е манипулация?! За да е нещо манипулация, то трябва да е фино, да подвежда, но елегантно, хитро, бих казал дори умно. Манипулиращият трябва да демонстрира най-чисти подбуди, а под тях незабележимо да си струи мръсотийката и подлостчицата. Манипулация е онова, което ти казва как да мислиш, сиреч отнема свободата ти. Ето затуй ония, които са пристрастени към свободата и към мисълта, трудно, почти невъзможно е да бъдат манипулирани. Но немислещите са именно съсловието, към което са насочени старанията на манипулаторите. А пък склонните към подлост “анализатори”, разбира се, срещу заплащане, са готови да извършат каквато и да е подлост, та да изманипулират благодушните по най-отвратителен начин.
Ето на такава манипулация станахме свидетели тия дни. Сещате ли се как всички медии бодро и радостно ни съобщиха, че “икономисти от Института по пазарна икономика” стигнали до констатацията, че едно повишение на учителските заплати щяло да предизвика страшни природни и обществени катаклизми, вещаещи неотменно дебнещия ни иначе апокалипсис. После се оказа, че тия “икономисти” били всъщност едно лице от ИПИ, едно очилцато момче, което, примигвайки, изричаше някакви нелепици, в които сериозни хора едва ли могат да повярват. Апропо, на челото на това момче все едно беше написано с огромни червени букви: “Аз лъжа, удрям туй рамо на правителството, бидейки щедро заплатен, а не току-така!”. Разбира се, челцето на туй момче не беше чак толкова широко, та да се поберат тия думи, казаното по-горе е метафора. Но ми се чини че едва ли така безкористно това момче каза думи, които са капнали като балзам върху мъченическото сърце на така изстрадалия тия дни премиер Серьога Дмитриевич. Май този последният се нуждае от срочна почивка във Виетнам с приятеля си Вигенин, естествено…
А пък блогърското съсловие, както предполагах, бидейки заето с велики вселенски проблеми, даже и не забелязва – с най-малки изключения! – случващото се в тия дни на учителска стачка и на масови протестни демонстрации, изпълнили центъра на София и на големите градове на страната. Явно блогърската аристокрация, вгледана нарцистично единствено в самата себе си и в собствената си величавост, едва ли ще намери време и сили да обърне капка внимание на такива “нискостоящо съсловие” каквото е учителството. У нас хората от “по-така” категория се познават именно по тъпата си грандомания: колкото по-кух е човек, толкова по се пъчи и се прави на недостъпен. Все едно обитава някакви висши ангелски селения, далеч от грешния и пропит от мръсотия тукашен свят. На това обикновено му се вика пълна нищета и тщеславие…
Учителите са решени да продължат стачката до победа. Ето по едно време вчера седнах на една пейка в градинката до ул.Шипка (Докторската), а пък след малко на съседната пейка седнаха няколко жени, именно учителки, дошли обаче чак от Айтос. Поразговорихме се, понеже ги попитах кога са станали и колко ли време са пътували за да дойдат до София. Казах им, разбира се, обичайната реплика в такъв случай: далече сте от столицата, но пък поне си имате море! Накрая преди раздяла жените ме попитаха: и какво, как смяташ, ще сполучи ли тази стачка? Аз изглежда ги смаях тия жени, като изтърсих: ами то това дали ще победим от нас само си зависи! Как така? – погледнаха ме с недоумение тия почти отчаяни женици. На тях явно им се чинеше, че зависело от Станишев! Ами ето така, ние сме тия, дето решаваме какво ще става, ние, гражданите, това е демокрацията. Не правителството, а хората решават, наказват управниците си, турят нови управници и така: ето това е демокрацията. Ако сме силни, ако сме твърди, ако знаем неотстъпчиво, че това, което искаме, е потребно и на цялата нация, а също е и благотворно за образованието на младите, няма да отстъпим на никаква цена и ще победим. Така че именно от нас зависи, това им казах на безкрайно учудените женици от Айтос, на които мисля че дадох известна вяра.
А пък иначе учителството като цяло даде вяра на цялата нация, че е възможно хората у нас да се държат не като подло манипулирано, унизявано и плашено постоянно стадо, ами да се държат именно като граждани. Тази стачка според мен бележи началото на едно така необходимо лумване на гражданската енергия на нацията, което трябва да очакваме в близките месеци и година-две. В резултат на което нещата да си отидат на мястото, а пък самозабравилата се и така арогантна олигархия да бъде натикана където й е мястото: далеч от властта. Аз смятам, че това не само е възможно да бъде направено, ами и че спешно се налага да се заемем с него като най-насъщна задача.
Учителите ни дадоха пример, че това е възможно…
19 октомври 2007, петък
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар