Що е "жизнена стратегия"?

Започвам своите анализи по една такава тема ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: как да си изработя свой личен проект за бъдещето. Отдавна имам намерението да напиша книга с такова заглавие, ето, пристъпвам към писането й. В последните дни разсъждавах върху дилемата: да пиша ли книгата, или да експериментирам и да направя нещо като "видео-книга", т.е. във видео-формат да развия мислите си. Както забелязвате, реших да пиша, но пък не съм се отказал от другия формат, и най-вероятно паралелно на писането ще правя и някои клипчета, за да мога да сравня кой от двата начина дава по-добри плодове. И така, да тръгвам напред по своя път. Дано с Божия помощ успея да изразя това, което витае в душата ми, което терзае духа ми!

Човек в съществуването си постоянно решава всякакви, какви ли не въпроси. Някои са по-трудни, други са по-лесни, но има въпроси, които са направо изтощителни, т.е. чиито отговор дълго ни убягва, по отношение на които сме твърде неуверени, т.е. не знаем какво да мислим, какво да решим; пък и понякога дори не ни се удава прилично да формулираме самия въпрос. Разбира се, има и лесни въпроси, които решаваме сякаш без да мислим, автоматично. Проблемът обаче е да не би да става така, че тяхната "леснина" да е привидна, т.е. само да ни се струва, че са лесни, а да не е така. Също е много лошо ние самите, неизвестно как, сами да усложняваме други въпроси, чиито отговор иначе да е по-прост, лесно достижим; трябва да се стараем да не усложняваме простото - и да не се отдаваме на привидната "леснина" на въпроси, които, погледнати от друг ъгъл, носят в себе си огромен, трудно постижим смисъл.

Ако се постараем да схванем, ще открием, че ние всъщност друго не правим: поставяме си някакви въпроси, и търсим техния отговор. Нашите практически активности се определят от мисловните ни такива, т.е. трудно е човек нещо да прави, ако преди това - или успоредно с това - не е мислил или не мисли. Много често се стараем да не проблематизираме "чак толкова" нещата, т.е. да избягаме от насъщната човешка потребност да си поставяме въпроси, да търсим и преследваме техните отговори. Но бягството от проблемите не носи спасение, напротив, усложнява ги; те, проблемите, не могат да изчезнат ако ние, подобно на щраусите, си скрием главата в пясъка. Човешката участ на този свят е да търсим работещи решения на всички ония проблеми, с които е изпълнено всекидневието ни.

Първото, с което следва да започнем, е да осъзнаем самия проблем именно като проблем, да се овладеем от проблематичността, скрита в него. Щото ако не съзнаваме проблема като проблем, това не му придава някаква ефимерна "безпроблемност", напротив, той пак си е проблем, но ние просто не знаем, не съзнаваме това. Ония хора, които не съзнават проблемите си, и на тази основа смятат, че, преставете си, нямали проблеми, трябва да се позамислят върху това: а дали техният проблем не е този, че си мислят че нямат проблеми? Т.е. тяхната безпроблемност е съвсем илюзорна. Всъщност в такъв случай е рисковано да кажем, че мислят: щом се замисли, пред умствения взор на човека почват да се открояват всякакви, какви ли не въпроси и проблеми.

Значи главният проблем на много хора може би е този, че не мислят, че ги мързи да мислят, че бягат от задачата на мисленето, която, всъщност, е главна задача на човека в този живот. Да, смея да кажа това: да живеем, и то не как да е, а да изпитваме удоволствие и радост от живеенето, да обичаме, да се стремим, да вярваме, да се чувстваме свободни и пр., и пр., всички тия неща, които изпълват живота ни, може би в корена си зависят от това доколко сме наясно с тях, с тяхната същност, т.е. доколко сме ги покорили в мислите си, чрез мисленето.

Неслучайно определяме човека като "мислещо същество"; доколкото мислиш, дотолкова си човек. Просто няма как да се спасиш от исконната човешка участ: да мислим, да търсим истината, да разбираме. Разбира се, има неща, които чувстваме със сърцето си, които си знаем без да сме мислили, чиято истина сякаш ни се открива на сърцето, на цялата душа, т.е. интиутивно. Аз не отричам такива човешки способности като чувството, вярата, интуицията, непосредственото разбиране. Но те в никакъв случай не могат да заместят или да изместят мисленето от неговата роля и задача. Мисленето, съзнанието е това, което ни отличава от животните. Ние, хората, дори чувстваме по човешки начин, т.е. чувствата ни биват подкрепяни от мисълта, от съзнанието. И човешката вяра минава през горнилото на мисълта, изпробва се здравината и силата й там, в и през съмненията, които поражда мисленето.

Разбира се, не бива да допускаме мисленето да стане тиранин на останалите душевни сили на човека; разумният "Аз" е този, които зачита интересите на всички до една душевни сили, никоя не пренебрегва и нето една не толерира за сметка на другите, а, напротив, ги хармонизира така, че силата на душата нараства неимоверно; нашите душевни сили не трябва да враждуват една с друга и да си пречат, напротив, трябва да се подпомагат. Но по тия теми на душевния живот на личността съм писал много по-подробно в своята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: психология, и който се интересува повече, го отпращам там да задоволи интереса си.

Така, дотук се постарах да опиша отчасти "общия фон", в който би следвало да се впише проблема, които сме си поставили, а именно: да вникнем в същността на понятие като "жизнена стратегия". И на тази база нека да опитаме да постигнем максималното в открояването на неговия смисъл, произтичащ от същината му.

Ние сме живи същества, пък макар и човешки, от тук трябва да се тръгне. Животът е главният проблем пред живеещия. Човек не просто живее, а иска да живее истински, пълноценно. Не бива да искаме "просто да живеем", както да е - и както дойде. Трябва в някакъв смисъл да управляваме живота си, да му придаваме посока, да правим така, че той да бъде овладян от избран от нас самите смисъл. Аз много съм писал по тия теми, ето примерно три мои книги, които много могат да дадат на оня, които иска успешно да реши задачата на живота си: ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (с подзаглавие "Въведение в практическата философия"), ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (с подзаглавие "Изкуството на свободата") и ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ ("Етика на достойнството"). Сега, в тази нова моя книга, която пиша пред очите ви, или която четете в момента, искам да погледна на нещата под един друг ъгъл: как да "правим" живота си с оглед постигането на свободно избрана и по-висока цел.

Или, другояче казано, как да станем истински "сценаристи", "драматурзи", "режисьори", "актьори", с една дума творци на собствения си живот. Задачата на живота за мислещия човек съвсем не е проста и в никакъв случай не бива да бъде подценявана. Длъжни сме да живеем истински, сиреч, пълноценно. А как да постигнем тази пълноценност на собственото съществуване? - ето въпросът, в решаването на който ще се опитам да бъда полезен за своите читатели.

Животът като такъв, или сам по себе си, е чиста спонтанност, е гол импулс за съществуване; той е стихия, пълнота, страст, удоволствие, влечение, определяно от една саморазгръщаща се воля за живот. Но той не може да остане само това, защото ако остане, тогава ние, човешките същества, по нищо няма да се отличаваме от животните. Ние трябва да открием и сътворим своята индивидуална и лична, личностно оцветена човечност, т.е. да изнамерим оная форма на живота си, в която да вложим всичко, което искаме от живота, базирайки се на онова, което той ни предлага. Ние сме временни, т.е. смъртни същества, няма да живеем вечно; ето по тази причина трябва да изживеем общо взето краткия си живот не как да е, а именно пълноценно, истински. И в тази връзка трябва да създадем своя индивидуална стратегия на живота си - какво ли пък може да е това? И най-важното: как се прави, как можем да го постигнем?

Животът ни предоставя безброй шансове и възможности, но на кое да заложим, коя да предпочетем, на какво да се отдадем с предимство си зависи само от нас; ние сме тия, които решаваме. Не може човек да иска всичко, защото това ще доведе до разпиляване на жизнените сили - и до отслабване на личностния ни потенциал, пък и ще намали шансовете ни да постигнем нещо определено. "Оня, които иска всичко, всъщност нищо не иска - и такъв нищо няма и да постигне", това пише великият философ Хегел, когото в случая цитирам по памет. И е прав: трябва да се концентрираме в някаква посока, а не да се разпиляваме.

Оня, който не знае какво иска, нима може да постигне нещо определено? Той нищо особено няма и да постигне. Ето че задачата да си създадем своя собствена, оригинална, неповторима, специфична само за моята уникална личност стратегия има съдбовен смисъл за всеки един от нас. Който подценява или пък не е изобщо осъзнал съдбовността на тази задача сам себе си лишава от възможността да постигне нещо не просто определено, но и голямо, значително. "Трябва да знаеш какво искаш и че го искаш, и трябва сам да си извоюваш правото, иначе то изобщо не ти е нужно" - предупреждава Фридрих Ницше.

Дори има и нещо още по-показателно: критерият, въз основа на който предпочитаме или отхвърляме нещо - как ли сме достигнали до него, на какво се базира той? Някои неща ги оценяваме като много желани, а други като "спомагателни", има и неща, които никой нормален човек няма да си пожелае - от какво зависи всичко това? В живота ни могат да се случат много неща, но ще се случват предимно ония, които ние сме избрали и решили - как ли става този фундаментален избор, според който някои неща спадат към групата на "най-желаните", други към групата на "горещо желаните", трети просто на "желаните", много неща си остават лично за нас сякаш безразлични, недразнещи ни, а пък има и групи от неща, които категорично не желаем, не искаме, стараем се да отбегнем, да се отървем от тях?

Да погледнеш "стратегически" на живота си означава да решиш на какво искаш да заложиш, на какво да се опреш, какво искаш да постигнеш. Впрочем, едва ли има някой, който да не иска победа, тоест едва ли има такъв човек, който сам си желае провала; така е и във войната, където битката се води, стратегически погледнато, за победа, не за поражение. Във всяка разумна и премислена стратегия, следователно, се включват твърди решения, отнасящи се до:

1.) Ясна, трезва преценка за собствения ти потенциал и ресурс; да разбереш на какво си способен, какви са ти даденостите, кои са ти силните и кои са ти слабите страни - като личност; това, може би, е най-трудното; то се нарича самопознание, което ляга в основата на всяка разумна жизнена стратегия;

2.) Ясна, трезва, "обективна" преценка за реалностите, т.е за условията, в които си поставен, в които съществуваш; светът, в който съществуваме, е второто условие - първото сме самите ние - от което зависи развоя на жизнената битка; следователно сме длъжни да стъпим на една твърда основа, която се определя и от това доколко самите ние сме адекватни на съществуващото около нас - как обаче да постигнем тази адекватност ако ни липсва яснота за самото съществуващо?

3.) На основата на анализа на основополагащите фактори - субективния и обективния, условно казано - човек следва да си направи собствен проект на желаното, включително и да си даде сметка за средствата, на които следва да се опре, или благодарение на които може успешно да върви към собственото бъдеще; тук най-важното е изработването на ясна представа за това какво собствено искаме; става дума за избор на посока, на път, който да ни отведе не просто до желаното, ами до истински, до съкровено-желаното;

4.) Има два варианта на живот, които трябва да осъзнаем още сега, понеже ни се налага да заложим на единия, а пък компромисите сякаш са нежелани и невъзможни: как искам да живея, честно или безчестно, достойно или недостойно, според истината или лъжата, залагайки на духовното или пък на материалното? Става дума за фундаментален избор на житейска философия и за избор на ценности, който ляга в основата на жизнената стратегия; а алтернативите, както се вижда, са само две, диалектика, съчетаването им тук не се допуска: тук принципът е ИЛИ-ИЛИ, няма трети път. Има невидими, духовни неща, които за някои хора сякаш изобщо не съществуват, те сякаш нямат усет за тях, докато за други хора тъкмо духовното е определящото и главното; респективно, "очевидното", материалното, за такива хора е второстепенно; не става дума за отказ от едното за сметка на другото, но за поставяне на акцент, избор на водещото за теб самия, у теб самия - и за твоя цялостен, включително и външно-практически, живот;

5.) Какво, собствено, искам от живота и как да го постигна? - това, изглежда, е в крайна сметка фокусът на една ползотворна жизнена стратегия. Стратегията ти дава представа за най-базисното, водещото, фундаменталното, решаващото всичко останало; тук човек сякаш си изнамира свой жизнен принцип и постулира своята жизнена цел, целта на твоя живот. Благодарение на това, което нарекохме "жизнен принцип", чието изработване е смисъл на работата по изграждане на своя жизнена стратегия, животът ни няма да се разпилее в различни посоки, а ще се концентрира в по посоката на една фундаментална цел; само така той ще придобие така потребната ни цялостност, пълнота; няма как животът ни да стане пълноценен ако не си изработим своя жизнен принцип и своята стратегия на живот, която се оживотворява именно от избрания принцип.

За разлика от други дейности, които наподобяват живот, примерно, образованието, науката, творчеството, философията, изкуството и пр. тук, в областта на изработването на своя жизнена стратегия поправки не се допускат: животът ни е само един, втори няма да имаме за да се поправим или коригираме. Това е причината, която поражда неотвратимостта и съдбовността; тук всичко става само веднъж и става безвъзвратно. Животът ни е поредица от такива избори, ала в корена на всичко стои нашата първоначална и базисна нагласа спрямо самия живот, които постигаме в мислите си само когато почнем да разсъждаване и да търсим опорните точки на своята лична жизнена стратегия. Как става всичко това и доколко всеки един от нас може да бъде подпомогнат в това първо и главно дело на живота си стане дума в книгата, която започнахте вече да четете.

Предстои ни да извървим заедно дълъг път; трябва да имаме търпението заедно, стъпка по стъпка, да следваме движението в избраната вече посока. Всичко не може да се постигне наведнъж, иска се търпение, стъпка по стъпка и крачка по крачка вървим към онова, което най-много, страстно, от цялата си душа желаем. Желаем го, защото без него всичко се обезсмисля, всичко пропада в небитието на неразбирането, на празна суетност, в която толкова много хора всекидневно изнемогват. Ако не желаем да ни постигне тяхната участ нека да имаме добрината да не допускаме тяхната грешка...