Пред теб, уважаеми читателю, е една необичайна книга. Текстовете, събрани в нея, са писани в продължение на 25 години; в тях съм вложил опита и смисъла, добит през целия ми некратък досегашен живот. Зад всяка дума в тази книга стоят жизнени реалии и дадености, които са преживени и премислени, даже изстрадани изцяло и без остатък. Нищо не е "съчинено", а всичко е извлечено от "живия живот". Зад нея стоят безчет съмнения, душевни колизии, страдания, търсения, изследвания, всекидневни битки за отстояване на своята личност и достойнство. Тя не е написана от изнежен и самодоволен кабинетен учен, който предъвква някакви превъзходни абстрактни теории за "образованието на младите", изсмукани от пръстите – или почерпени от дидактичните книги.
Всичко, което съдържа книгата ми, както вече писах, е извлечено от живота, от непосредствения опит, от практиката; то е плод на рефлексията над човешката реалност, съставляваща най-интимното на онова, което наричаме "образование", "възпитание", "личностно израстване", "гражданско пробуждане". Разбира се, пишейки книгата си, съм изхождал и от някои ценности и принципи, от които никога няма да се откажа. Имам предвид ония идеи, които, макар и подмолно и неусетно, така или иначе оживотворяват, внасят смисъл и посока в случващото се в нашите училища и академии.
По пътя на осмислянето на преживяното в опита и на преосмислянето на вече осмисленото в целия порой от съмнения и неуверености се роди моята лична философия на образованието – и на личностното израстване, на което образованието е само елемент. На тази сплав от водещи идеи според разбирането ми следва да се подчини българското образование в този преломен и съдбовен исторически, нравствен и културен момент от живота на нацията ни. Защото има шанс за това: на основата на анализираните същностни и фундаментални принципи, ценности и идеи се постарах да изработя една удобна, практически приложима стратегия, която, убеден съм, може да доведе до така потребното движение и поврат в тресавището, наречено "българско образование".
Разбира се, не претендирам за окончателност, напротив, книгата ми е покана за дискусии, в които могат да изкристализират ония конкретни стъпки, които сме длъжни да извървим, за да постигнем действителна промяна на неблагоприятното, на крайно нерадостното статукво. По същия начин и всички мои статии, от които е съставена книгата ми, писани в конкретни ситуации, са били зов за освестяване, на който, за жалост, самодоволната от съществуването си в неограничена власт образователна бюрокрация не е обърнала и капчица внимание. Ето че дойде моментът да нанеса своя разгромяващ удар в моята дългогодишна битка с немислещата и нехаещата за случващото се държавно-политическа бюрокрация; моята книга, на която сега пиша предговора й, е този мой окончателен удар.
Наистина, безусловно е, че тъкмо тази област – идеите, ценностите, принципите, стратегически осмислените подходи за растеж на личностния потенциал на младите – е най-слабото, е ахилесовото място на нашата самозабравила се образователна бюрокрация, подкрепяна от една политическа класа, пребиваваща в самодоволство от самата себе си и от своята ефимерна величавост. Тук е и превъзходството на оная част от дейците на българското образование, съзнаващи своята духовна мисия, към която, смея да се надявам, принадлежа с цялото си сърце и душа. Защото образованието е духовен процес и растеж на личностните сили, към който ръководещата образованието бюрокрация няма абсолютно никакво отношение; напротив, има само едно крайно негативно, разрушително, съсипващо и опорочаващо всичко отношение. И това не може да е иначе: та те пребивават в два различни свята, та те са прояви на субстанции, между които няма нищо общо!
Да, интимният смисъл на случващото се в нашите училища и академии в сърцевината си е съкровена творческа еманация на човешкия дух, докато бюрокрацията живее и се разпорежда единствено с материалното, с такива неща като власт, суетност, правене на пари, кичене с ордени и титли, пъчене на парадите и пр. В духовната история на човечеството тия две сили са се намирали във вечна битка и война, която в наше време е стигнала до крайна ожесточеност и безпощадност; макар че на повърхността страничния незаинтересован наблюдател може да не забелязва и нищо.
В светлината на казаното много добре зная как ще бъде посрещната книгата ми: с мълчание ще бъде посрещната; защото ретроградната, пречещата, постоянно вредящата сила, наместила се на ръководните постове в българското образование, няма смелостта да излезе в открита честна схватка; на нея силата й е в подлостите, в изопачаването, в изкористяването, в подмолните властнически действия, които доведоха до такива фатални последици в живота на цялата нация. Но моят апел – а книгата ми е апел към освестяване – е тъкмо към потърпевшите, а не към причинителите на пораженията.
Апелирам към гражданството, към младите, към онази част от учителството, която не се е предала и която още има сили да се противопоставя на сивия отровен поток, заливащ ни отвсякъде. Защото както в музикалната ни култура имаме на най-предно място не високо стойностни, възвишени образци и примери, а шестваща и парадираща навсякъде пошла и просташка чалга, по същия начин образователната бюрокрация си е създала и продължава да насърчава вилнеенето в българското образование на посредствеността, безхарактерността, примиреността, безкултурието, бездуховността. Положението е крайно тежко и по тази причина е потребно да се активира всичко онова, което е здраво, което не е поразено в корена, което още може да се бори – и затова не е склонно да се предаде, да капитулира. Надявам се, че с книгата си ще мога да подсиля поне малко вярата му в неговата правота, защото знайно е, че без вяра нищо добро не може да се постигне на този свят.
Ще добавя и нещо друго, вече касаещо по-външната страна на книгата ми. Става дума за това, че не пожелах при съставянето и редактирането й да преработя и да дам "систематичен" вид на текстовете, от които тя биде съставена; даже не се постарах да ги подредя в някакъв ред, подвеждащ всичко във видове и родове, в глави, параграфи, раздели и пр. Направих така, понеже в един момент усетих, че нямам право от позицията на разсъдъка, налагащ такива формални правила, свеждащи се до придържане към това "както се правят нещата", да наруша жизнената достоверност, правдивостта, човечността на звученето, сиреч, да притъпя болката и конвулсиите, които са ме водили, когато в годините ми се е налагало да реагирам и да работя за промяна на гибелния развой на нещата.
Открих, че ако пренебрегна предписанията на схематизиращия разсъдък, ще постигна тъкмо онази макар и спонтанна, но истински разумна пълнота, която на всяко нещо намира точното място – понеже целият процес протича вече не в моето, а тъкмо в съпреживяващото изложението на идеите читателско съзнание. Установих, че тъкмо по този начин ще успея да ангажирам съзнанието на читателите и да го превърна в нещо като втори "автор зад кадър", понеже добре зная, че книгата ми е насочена не към кой да е, а тъкмо към мислещия, към търсещия истината читател. Затова направих всичко възможно, което е по силите ми, да осигуря простор за развитие и изява на неговите собствени творчески сили. Ако всичко бях систематизирал и подредил аз, "първият автор", това щеше да бъде израз на недоверие и дори обида към читателя, ала след като открих, че съм длъжен да осигуря простор и участие на неговата интелектуална сила в дооформянето на идеите, направих така, че не докоснах и не се постарах да шлифовам "грапавините", привидната "неподреденост", "дразнещата" жизнена достоверност, "прекомерните" провокации и прочие.
Което и означава, че книгата ми е пределно диалогична, а пък авторът ù, т.е. моя милост, не изхожда от претенцията, че дава окончателни "рецепти" или пък че поднася панацеи; стремял съм се само да подтиквам към търсене, към осъзнаване, към въвличане в онова, което може да се нарече "първична непосредствена реалност" на българското образование. Разбира се, по отношение на главното, именно на идеите, ценностите, принципите, не съм допуснал никакъв компромис – и непрекъснато проявявах силна полемична страст. Понеже добре зная, че тъкмо те са духовната основа, в която може да покълнат ония добри семена, които после да ни гарантират добри плодове; важното е само почвата да е добра, както е писано в Свещеното писание.
Мога само в завършек на тия уводни думи да изразя надеждата си, че този път книгата ми няма да бъде "арестувана", както се случи с предишните ми книги, и че някак си ще стигне до читателите, за които е написана. Понеже, за жалост, у нас, в пазара на книги, има една пазарно-меркантилна цензура, която сякаш е по-страшна, е по-безпощадна и от цензурата, която комунистическата диктатура налагаше едно време. Защото, оказва се, бездуховността у нас може да бъде подклаждана не само от вредна и обречена квазиидеология, но и от криворазбрано пазарно сметкаджийство, оплодено от едно най-тъпо байганьовско безкултурие.
Давам си сметка, че книгата ми съдържа духовен заряд, който е така опасен за сега съществуващата образователна система, че е възможно самата книга да бъде отхвърлена даже инстинктивно, сякаш по рефлекс, несъзнавано, от едно антидуховно статукво, установило се в страната ни, за което духът е подобен на отрова, е подобен на самата смърт. Ала кураж ми дава само съзнанието, че нищо не може да спаси обреченото на гибел. А пък духът е самата мощ – как тогава нещо, при това обречено, да може да устои на непреодолимия му устрем?!
Всичко, което съдържа книгата ми, както вече писах, е извлечено от живота, от непосредствения опит, от практиката; то е плод на рефлексията над човешката реалност, съставляваща най-интимното на онова, което наричаме "образование", "възпитание", "личностно израстване", "гражданско пробуждане". Разбира се, пишейки книгата си, съм изхождал и от някои ценности и принципи, от които никога няма да се откажа. Имам предвид ония идеи, които, макар и подмолно и неусетно, така или иначе оживотворяват, внасят смисъл и посока в случващото се в нашите училища и академии.
По пътя на осмислянето на преживяното в опита и на преосмислянето на вече осмисленото в целия порой от съмнения и неуверености се роди моята лична философия на образованието – и на личностното израстване, на което образованието е само елемент. На тази сплав от водещи идеи според разбирането ми следва да се подчини българското образование в този преломен и съдбовен исторически, нравствен и културен момент от живота на нацията ни. Защото има шанс за това: на основата на анализираните същностни и фундаментални принципи, ценности и идеи се постарах да изработя една удобна, практически приложима стратегия, която, убеден съм, може да доведе до така потребното движение и поврат в тресавището, наречено "българско образование".
Разбира се, не претендирам за окончателност, напротив, книгата ми е покана за дискусии, в които могат да изкристализират ония конкретни стъпки, които сме длъжни да извървим, за да постигнем действителна промяна на неблагоприятното, на крайно нерадостното статукво. По същия начин и всички мои статии, от които е съставена книгата ми, писани в конкретни ситуации, са били зов за освестяване, на който, за жалост, самодоволната от съществуването си в неограничена власт образователна бюрокрация не е обърнала и капчица внимание. Ето че дойде моментът да нанеса своя разгромяващ удар в моята дългогодишна битка с немислещата и нехаещата за случващото се държавно-политическа бюрокрация; моята книга, на която сега пиша предговора й, е този мой окончателен удар.
Наистина, безусловно е, че тъкмо тази област – идеите, ценностите, принципите, стратегически осмислените подходи за растеж на личностния потенциал на младите – е най-слабото, е ахилесовото място на нашата самозабравила се образователна бюрокрация, подкрепяна от една политическа класа, пребиваваща в самодоволство от самата себе си и от своята ефимерна величавост. Тук е и превъзходството на оная част от дейците на българското образование, съзнаващи своята духовна мисия, към която, смея да се надявам, принадлежа с цялото си сърце и душа. Защото образованието е духовен процес и растеж на личностните сили, към който ръководещата образованието бюрокрация няма абсолютно никакво отношение; напротив, има само едно крайно негативно, разрушително, съсипващо и опорочаващо всичко отношение. И това не може да е иначе: та те пребивават в два различни свята, та те са прояви на субстанции, между които няма нищо общо!
Да, интимният смисъл на случващото се в нашите училища и академии в сърцевината си е съкровена творческа еманация на човешкия дух, докато бюрокрацията живее и се разпорежда единствено с материалното, с такива неща като власт, суетност, правене на пари, кичене с ордени и титли, пъчене на парадите и пр. В духовната история на човечеството тия две сили са се намирали във вечна битка и война, която в наше време е стигнала до крайна ожесточеност и безпощадност; макар че на повърхността страничния незаинтересован наблюдател може да не забелязва и нищо.
В светлината на казаното много добре зная как ще бъде посрещната книгата ми: с мълчание ще бъде посрещната; защото ретроградната, пречещата, постоянно вредящата сила, наместила се на ръководните постове в българското образование, няма смелостта да излезе в открита честна схватка; на нея силата й е в подлостите, в изопачаването, в изкористяването, в подмолните властнически действия, които доведоха до такива фатални последици в живота на цялата нация. Но моят апел – а книгата ми е апел към освестяване – е тъкмо към потърпевшите, а не към причинителите на пораженията.
Апелирам към гражданството, към младите, към онази част от учителството, която не се е предала и която още има сили да се противопоставя на сивия отровен поток, заливащ ни отвсякъде. Защото както в музикалната ни култура имаме на най-предно място не високо стойностни, възвишени образци и примери, а шестваща и парадираща навсякъде пошла и просташка чалга, по същия начин образователната бюрокрация си е създала и продължава да насърчава вилнеенето в българското образование на посредствеността, безхарактерността, примиреността, безкултурието, бездуховността. Положението е крайно тежко и по тази причина е потребно да се активира всичко онова, което е здраво, което не е поразено в корена, което още може да се бори – и затова не е склонно да се предаде, да капитулира. Надявам се, че с книгата си ще мога да подсиля поне малко вярата му в неговата правота, защото знайно е, че без вяра нищо добро не може да се постигне на този свят.
Ще добавя и нещо друго, вече касаещо по-външната страна на книгата ми. Става дума за това, че не пожелах при съставянето и редактирането й да преработя и да дам "систематичен" вид на текстовете, от които тя биде съставена; даже не се постарах да ги подредя в някакъв ред, подвеждащ всичко във видове и родове, в глави, параграфи, раздели и пр. Направих така, понеже в един момент усетих, че нямам право от позицията на разсъдъка, налагащ такива формални правила, свеждащи се до придържане към това "както се правят нещата", да наруша жизнената достоверност, правдивостта, човечността на звученето, сиреч, да притъпя болката и конвулсиите, които са ме водили, когато в годините ми се е налагало да реагирам и да работя за промяна на гибелния развой на нещата.
Открих, че ако пренебрегна предписанията на схематизиращия разсъдък, ще постигна тъкмо онази макар и спонтанна, но истински разумна пълнота, която на всяко нещо намира точното място – понеже целият процес протича вече не в моето, а тъкмо в съпреживяващото изложението на идеите читателско съзнание. Установих, че тъкмо по този начин ще успея да ангажирам съзнанието на читателите и да го превърна в нещо като втори "автор зад кадър", понеже добре зная, че книгата ми е насочена не към кой да е, а тъкмо към мислещия, към търсещия истината читател. Затова направих всичко възможно, което е по силите ми, да осигуря простор за развитие и изява на неговите собствени творчески сили. Ако всичко бях систематизирал и подредил аз, "първият автор", това щеше да бъде израз на недоверие и дори обида към читателя, ала след като открих, че съм длъжен да осигуря простор и участие на неговата интелектуална сила в дооформянето на идеите, направих така, че не докоснах и не се постарах да шлифовам "грапавините", привидната "неподреденост", "дразнещата" жизнена достоверност, "прекомерните" провокации и прочие.
Което и означава, че книгата ми е пределно диалогична, а пък авторът ù, т.е. моя милост, не изхожда от претенцията, че дава окончателни "рецепти" или пък че поднася панацеи; стремял съм се само да подтиквам към търсене, към осъзнаване, към въвличане в онова, което може да се нарече "първична непосредствена реалност" на българското образование. Разбира се, по отношение на главното, именно на идеите, ценностите, принципите, не съм допуснал никакъв компромис – и непрекъснато проявявах силна полемична страст. Понеже добре зная, че тъкмо те са духовната основа, в която може да покълнат ония добри семена, които после да ни гарантират добри плодове; важното е само почвата да е добра, както е писано в Свещеното писание.
Мога само в завършек на тия уводни думи да изразя надеждата си, че този път книгата ми няма да бъде "арестувана", както се случи с предишните ми книги, и че някак си ще стигне до читателите, за които е написана. Понеже, за жалост, у нас, в пазара на книги, има една пазарно-меркантилна цензура, която сякаш е по-страшна, е по-безпощадна и от цензурата, която комунистическата диктатура налагаше едно време. Защото, оказва се, бездуховността у нас може да бъде подклаждана не само от вредна и обречена квазиидеология, но и от криворазбрано пазарно сметкаджийство, оплодено от едно най-тъпо байганьовско безкултурие.
Давам си сметка, че книгата ми съдържа духовен заряд, който е така опасен за сега съществуващата образователна система, че е възможно самата книга да бъде отхвърлена даже инстинктивно, сякаш по рефлекс, несъзнавано, от едно антидуховно статукво, установило се в страната ни, за което духът е подобен на отрова, е подобен на самата смърт. Ала кураж ми дава само съзнанието, че нищо не може да спаси обреченото на гибел. А пък духът е самата мощ – как тогава нещо, при това обречено, да може да устои на непреодолимия му устрем?!
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар