Без разбиране на базисните за просперитета на човека ценности животът ни неумолимо става най-жалък и окаян
Анонимният блогър г-н ivo_isa – или г-н Зеленкон – е написал пространен критичен коментар на моето Отворено писмо до госпожа Министъра на образованието, младежта и науката. Нарекъл го е За Образованието (предизвикани размисли) и ви съветвам да погледнете тоя коментар, наистина е интересен – и също е твърде, твърде показателен. Наложи се там, в блога на Зеленкон, да напиша един коментар, който помествам и тук:
Драги г-н ivo_isa – или г-н Зеленкон? – благодаря Ви най-напред за коментара. Признавам си, много ми е интересно да чета Вашите "предизвикани размисли", които ми показват, че поне по отношение на Вас целта ми е постигната: замислили сте се. А има ли изобщо по-голямо благо на този свят от това: да мислим, да имаме позиция, да сме ангажирани с проблемите си, да не ги игнорираме само затова, че не ги забелязваме.
Аз съм човек директен и честен и затова ще Ви кажа "ребром", както се казва, какво мисля за Вашия коментар: много сте ми интересен в разсъжденията си, понеже те ми показват нещо твърде характерно за ситуацията, в която се намира българската общност изобщо. Не знам дали някой Ви го е казвал, но Вие сте твърде характерен българин. И Вашата характерност иде от това, че, подобно на мнозинството у нас, съвсем Ви липсва съзнание за свобода. Вашата реакция е знаменателен израз на това колко нещастен се чувства човекът без съзнание и даже усет за свобода, благодарение на което съвсем не разбира смисъла на случващото се. Гледа и не вижда проблемите човекът без съзнание за свобода като Вас, г-н Зеленкон. Това е ужасно! Не зная как се чувствате, но мен лично тръпки ме побиват като си представя положението, в което сте се озовали.
Човекът без съзнание за свобода, разбира се, не може никак да усети нейната липса, отсъствието й, потъпкването й. Ето на това основание Вие съвсем не успявате да разберете смисъла на моите твърдения – те са насочени към хора, които все пак имат някакво що-годе развито съзнание за свобода. А когато човек съвсем не разбира за що иде реч, на него не му остава друг изход, освен да изразява своето недоумение – и, естествено, да критикува! Ако разбираше поне малко, сам щеше да се ужаси от критиките си, които бият тъкмо по неговите собствени "мисловни конструкции". Ето по този начин аз съм склонен да оценя Вашата реакция като най-изразителен бунт на една типична жертва на българското образование, основано на принципа на потискане на свободата и индивидуалността на личността, каквато сте Вие.
Да, г-н Зеленкон, Вие сте типичен продукт и жертва на българското командно-манипулативно и насилствено образование, чиято цел е една: да фабрикува масови продукти, лишени от каквото и да било съзнание за свобода, които са щастливи и самонадеяни тъкмо от безличността си, тъкмо заради обезличаващата ги характерност. Длъжен бях да Ви кажа това, което е за Ваше добро: ако поне малко успеете да се отрезвите, ще се стреснете и ще се погрижите за погубената си от системата личност. Никога не е късно човек да отвоюва личността си, да постигне себе си, да стане свободен, отхвърляйки догмите и предразсъдъците. Желая Ви най-искрено да постигнете колкото се може по-скоро този духовен поврат!
С това, че сте анонимен, ме облекчавате пределно, за да мога да бъда толкова искрен; ако не бяхте анонимен, щях да бъда принуден да щадя самолюбието Ви, и по принуда щях да бъда половинчат. А сега Ви казах нещо безкрайно важно за Вас самия: пътят към свободата пред Вас е открит. Съберете кураж и смело тръгнете по него. Ще придобиете невероятно ценни богатства, стига да дръзнете да отвоювате самия себе си.
Илюстрация за правотата на всичко казано дотук са Вашите думи, с които завършвате критичния си опус:
Хайде сега, дай определение за „автентичната свобода”! Свободата като понятие не се отнася за обществото като цяло. Тя засяга личността. Една личност е свободна когато вътрешните и задръжки (скрупули) съответстват точно на външните ограничения наложени от обществото. Това е почти невъзможно за всяка личност в което и да е общество. Така, че не да „въвеждаме свобода в училището”, а правилно да възпитаваме подрастващите.
Ако разберете какво всъщност казвате, ще се изчервите. Ала за щастие не можете да го разберете. Но такова "щастие" нека не ви прави високомерен: то е "щастието" на нямащите понятие за високото предназначение на човека на тази земя! То е едно най-жалко и мизерно щастие на неразбиращите свободата: невероятно е, но има хора, за които думата свобода не значи абсолютно нищо! Вие сте допуснал да преживеете точно тази лична и екзистенциална драма, стигаща в крайна сметка и до трагедия. Това, че не я съзнавате, е просто защитен механизъм, който Ви дава известно съзнание за някакво мнимо, за някакво илюзорно превъзходство – и така се самозалъгвате и самоуспокоявате. От което обаче, реално погледнато, не печелите абсолютно нищо.
Тежко се живее без съзнание за автентичната свобода, г-н Зеленкон. Вие, ако сте честен поне пред себе си, може и да го признаете някой ден. Аз сега няма да Ви давам дефиниция за това що е свобода, много съм писал по тия въпроси, основна тема на всичките ми книги е тъкмо темата на свободата. И за живота, който за човека се обезсмисля тотално ако липсва тъкмо съзнание за свобода.
Ако имате желание да отхвърлите тиранията на несъзнаваната несвобода, в която пребивавате, посегнете към някоя от моите книги, потискайки погнусата си.
Моите книги са писани за друг тип хора, за ония, които имат поне неизкореним усет и влечение към свободата, но и на Вас могат да помогнат. Сигурен съм, че много ще Ви помогнат. А без разбиране на тия най-базисни за човешкия живот ценности – свобода, личност, достойнство – животът ни неумолимо става най-жалък и окаян. Както и се е получило за голяма част от многострадалната българска популация.
Тия хора не разбират и няма как да разберат, че онова, което им пречи да живеят автентично, се намира вътре, в собствените им души. И че от тях самите зависи да отхвърлят толкова пагубното бреме.
Бремето на най-жестоката тирания на неразбирането и на кухото и празно самомнение.
07 септември 2009, понеделник
Анонимният блогър г-н ivo_isa – или г-н Зеленкон – е написал пространен критичен коментар на моето Отворено писмо до госпожа Министъра на образованието, младежта и науката. Нарекъл го е За Образованието (предизвикани размисли) и ви съветвам да погледнете тоя коментар, наистина е интересен – и също е твърде, твърде показателен. Наложи се там, в блога на Зеленкон, да напиша един коментар, който помествам и тук:
Драги г-н ivo_isa – или г-н Зеленкон? – благодаря Ви най-напред за коментара. Признавам си, много ми е интересно да чета Вашите "предизвикани размисли", които ми показват, че поне по отношение на Вас целта ми е постигната: замислили сте се. А има ли изобщо по-голямо благо на този свят от това: да мислим, да имаме позиция, да сме ангажирани с проблемите си, да не ги игнорираме само затова, че не ги забелязваме.
Аз съм човек директен и честен и затова ще Ви кажа "ребром", както се казва, какво мисля за Вашия коментар: много сте ми интересен в разсъжденията си, понеже те ми показват нещо твърде характерно за ситуацията, в която се намира българската общност изобщо. Не знам дали някой Ви го е казвал, но Вие сте твърде характерен българин. И Вашата характерност иде от това, че, подобно на мнозинството у нас, съвсем Ви липсва съзнание за свобода. Вашата реакция е знаменателен израз на това колко нещастен се чувства човекът без съзнание и даже усет за свобода, благодарение на което съвсем не разбира смисъла на случващото се. Гледа и не вижда проблемите човекът без съзнание за свобода като Вас, г-н Зеленкон. Това е ужасно! Не зная как се чувствате, но мен лично тръпки ме побиват като си представя положението, в което сте се озовали.
Човекът без съзнание за свобода, разбира се, не може никак да усети нейната липса, отсъствието й, потъпкването й. Ето на това основание Вие съвсем не успявате да разберете смисъла на моите твърдения – те са насочени към хора, които все пак имат някакво що-годе развито съзнание за свобода. А когато човек съвсем не разбира за що иде реч, на него не му остава друг изход, освен да изразява своето недоумение – и, естествено, да критикува! Ако разбираше поне малко, сам щеше да се ужаси от критиките си, които бият тъкмо по неговите собствени "мисловни конструкции". Ето по този начин аз съм склонен да оценя Вашата реакция като най-изразителен бунт на една типична жертва на българското образование, основано на принципа на потискане на свободата и индивидуалността на личността, каквато сте Вие.
Да, г-н Зеленкон, Вие сте типичен продукт и жертва на българското командно-манипулативно и насилствено образование, чиято цел е една: да фабрикува масови продукти, лишени от каквото и да било съзнание за свобода, които са щастливи и самонадеяни тъкмо от безличността си, тъкмо заради обезличаващата ги характерност. Длъжен бях да Ви кажа това, което е за Ваше добро: ако поне малко успеете да се отрезвите, ще се стреснете и ще се погрижите за погубената си от системата личност. Никога не е късно човек да отвоюва личността си, да постигне себе си, да стане свободен, отхвърляйки догмите и предразсъдъците. Желая Ви най-искрено да постигнете колкото се може по-скоро този духовен поврат!
С това, че сте анонимен, ме облекчавате пределно, за да мога да бъда толкова искрен; ако не бяхте анонимен, щях да бъда принуден да щадя самолюбието Ви, и по принуда щях да бъда половинчат. А сега Ви казах нещо безкрайно важно за Вас самия: пътят към свободата пред Вас е открит. Съберете кураж и смело тръгнете по него. Ще придобиете невероятно ценни богатства, стига да дръзнете да отвоювате самия себе си.
Илюстрация за правотата на всичко казано дотук са Вашите думи, с които завършвате критичния си опус:
Хайде сега, дай определение за „автентичната свобода”! Свободата като понятие не се отнася за обществото като цяло. Тя засяга личността. Една личност е свободна когато вътрешните и задръжки (скрупули) съответстват точно на външните ограничения наложени от обществото. Това е почти невъзможно за всяка личност в което и да е общество. Така, че не да „въвеждаме свобода в училището”, а правилно да възпитаваме подрастващите.
Ако разберете какво всъщност казвате, ще се изчервите. Ала за щастие не можете да го разберете. Но такова "щастие" нека не ви прави високомерен: то е "щастието" на нямащите понятие за високото предназначение на човека на тази земя! То е едно най-жалко и мизерно щастие на неразбиращите свободата: невероятно е, но има хора, за които думата свобода не значи абсолютно нищо! Вие сте допуснал да преживеете точно тази лична и екзистенциална драма, стигаща в крайна сметка и до трагедия. Това, че не я съзнавате, е просто защитен механизъм, който Ви дава известно съзнание за някакво мнимо, за някакво илюзорно превъзходство – и така се самозалъгвате и самоуспокоявате. От което обаче, реално погледнато, не печелите абсолютно нищо.
Тежко се живее без съзнание за автентичната свобода, г-н Зеленкон. Вие, ако сте честен поне пред себе си, може и да го признаете някой ден. Аз сега няма да Ви давам дефиниция за това що е свобода, много съм писал по тия въпроси, основна тема на всичките ми книги е тъкмо темата на свободата. И за живота, който за човека се обезсмисля тотално ако липсва тъкмо съзнание за свобода.
Ако имате желание да отхвърлите тиранията на несъзнаваната несвобода, в която пребивавате, посегнете към някоя от моите книги, потискайки погнусата си.
Моите книги са писани за друг тип хора, за ония, които имат поне неизкореним усет и влечение към свободата, но и на Вас могат да помогнат. Сигурен съм, че много ще Ви помогнат. А без разбиране на тия най-базисни за човешкия живот ценности – свобода, личност, достойнство – животът ни неумолимо става най-жалък и окаян. Както и се е получило за голяма част от многострадалната българска популация.
Тия хора не разбират и няма как да разберат, че онова, което им пречи да живеят автентично, се намира вътре, в собствените им души. И че от тях самите зависи да отхвърлят толкова пагубното бреме.
Бремето на най-жестоката тирания на неразбирането и на кухото и празно самомнение.
07 септември 2009, понеделник
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар