За образованието (предизвикани размисли)
Ровейки се в нета, попаднах на това заглавие: “Има нещо много объркано в цялата образователна система, по-скоро не е едно нещо – много са”.
И понеже темата ми е болна, реших да почета. Тук авторът се оплакваше:
… Иде първият учебен ден. Написах нарочно Отворено писмо до госпожа Министъра на образованието, младежта и науката, ала до този момент, разбира се, реакция от медиите и институциите никаква – и никъде…
Е, казах си: Я да видя! Видях, прочетох и ще се съглася само с извода, че промяна трябва:
… Защото в огромния информационен поток, в който ние, съвременните хора, сме потопени, е безнадеждна работа някой да бъде натискан да поема, да знае и да смила все повече и повече информация. Ако съзнанието бъде претрупано, задръстено и запушено от каква ли не информация, ефектът върху това съзнание е направо разрушителен, да не говорим за това, че е просто безсмислен.
и цитата от Сенека:
За живота учим, не за училището
Всичко останало е или само плюнки по „системата”, общи приказки, глупави изводи и никакви конкретни предложения. Затова, Грънчаров, няма кой да ти отговори. Няма какво да се разисква.
А аз понеже не съм съгласен с изводите ти, ще трябва да се обоснова. Прилагам цитати от писмото ти в курсив.
Нека започнем с това:
... Там, където властва системата, оттам е прокуден животът (по Мамардашвили), там срещу живота се предприемат най-отчаяни опити да бъде съкрушен и умъртвен… Учениците някога наистина бяха “дисциплинирани” и учеха, но по принуда, под жестокия натиск от страна на пълновластните образователни инстанции, едва ли, обаче, защото са го желаели…
Не мога да схвана за коя система говориш. За системата като начин за подредба и осмисляне на нещата или за някаква репресивна система? Защото аз съм завършил средното си образование през 1980 г., висшето през 1989. Освен няколко проблеми с преподаватели, но на лична основа, проблеми със системата като цяло не съм имал. Всеки може да използва установените в обществото правила за лична саморазправа. Независимо от степента на „демократичност”. Системността е необходимо условие за подредба и свързаност на разглежданите обекти. Това се отнася и до обучението. Обучението е подготовка за живота. То трябва да е ефективно и да постига пълнота за възможно най-кратко време. Което, разбира се, не означава, че може да се компресира колкото искаме знание в колкото искаме кратки срокове.
Това се отнася и до управлението на всяка общност. Всеки член трябва да знае правата и задълженията си. Членовете които имат повече и по-тежки задължения и отговорности, имат и повече права. Техните права и отговорности не съвпадат и са несъпоставими с правата и задълженията на останалите.
… А учителите ни са поставени в ситуация, в която по никакъв начин не могат да защитят достойнството си: от тях се иска да бъдат крепители на една система, която души собствената им свобода…
Всеки който има достойнство може да си го защити. Кое и с какво по-точно „души собствената им свобода”? Така казано е само лозунг, подстрекателство.
… без коренни промени по посока на освобождаването на човешката енергия ситуацията ще става все по-безнадеждна…
Отново само си чешеш езика. Така си оставяш вратичка за да извърташ и да използваш моментни нагласи. Не обичам когато някой с много думи казва едно конкретно нищо. Това е демагогия. Човешката енергия може не само да бъде освободена, но и насочена. Ти каква посока предлагаш? Или няма значение, може и без посока? Тогава може вместо да съзидава, тази енергия да разрушава.
… всичко в днешното училище отдавна е демоде, отдавна е отговаря на съвременността и следователно трябва да отиде по дяволите…
Глупаво и безотговорно е да отприщиш бента, без да си помислил какви и върху какво ще са последствията. Това се прави от началото на „Прехода”. Благодарим!
… Това е техният интуитивен протест срещу една образователна система, която изобщо не зачита личността им, която не ги пита какво искат, какво им е потребно, в която някой друг е решил вместо тях тези неща. Една система, от която безвъзвратно е прокудена тъкмо свободата, първото условие на живота за човека…
… Днес учениците са съвсем други: не изпълняват, не искат да четат, не знаят какво искат, объркани са, лутат се, бездействат, правят много глупости. Ще си позволя да изразя в най-екстремна форма позицията си, за да се открои същината на цялата работа. Движещата сила на истинската промяна и на поврата в училището е тъкмо съвременният “анархистически настроен” и “нищо смислено не правещ” ученик, който обаче, с всичко което прави, показва, че повече няма да приеме диктата на едно наложено му против неговата воля образование…
… Изпълнителният и послушен ученик не може да стане личност. Ето защо онази система, която наистина не издържа под напора на живота, и която фабрикуваше само безличия, е отговорна за крещящия личностен дефицит в нашето общество, от който толкова си страдаме в годините на демократичния преход…
Учениците винаги са протестирали срещу нещата, които изучават в училище. Това разбира се не означава, че знаят какво им е потребно и, че имат право да избират… поне до 16 годишна възраст. Такива са правилата. След навършване на пълнолетие имат всички права разрешени за гражданите на републиката, но дотогава има ограничения свързани с запазване на здравето им и правилното им възпитание (да бъдат истински членове на обществото спазващи законите му).
Не са учениците тези, които ще решават какво да изучават и в какво ще бъдат възпитавани. Просто това право не е тяхно. Глупак е този, който ще ги подстрекава към неподчинение.
Да, личността трябва да бъде уважавана и това е необходимо особено тогава когато тя се формира, но това е всеобщо задължение! Всяко отклонение трябва да води до наказание.
… Ако ситуацията в българското образование не преживее колкото се може по-скоро действителен поврат към ценностите на автентичната свобода, то нашето общество е осъдено на бедност и на недостойно съществуване десетилетия напред… Училището трябва да бъде пространството на свободата и на свободния избор…
Хайде сега, дай определение за „автентичната свобода”!
Свободата като понятие не се отнася за обществото като цяло. Тя засяга личността. Една личност е свободна когато вътрешните и задръжки (скрупули) съответстват точно на външните ограничения наложени от обществото. Това е почти невъзможно за всяка личност в което и да е общество. Така, че не да „въвеждаме свобода в училището”, а правилно да възпитаваме подрастващите.
6 коментара:
wattie каза: Ох, занимаваш се с Грънчаров само, за да му чешеш крастата...
ivo_isa каза: Не, подразни ме! А и съм прав.
Хриси каза: Разбира се, че си прав! :) В блога на Блага се изказах относно въпросното писмо... но ще се повторя – Грънчаров просто е влюбен в думата "свобода", а и в думите изобщо.
По-скоро, в локумите. И в евтината слава, постигната покрай рафинираните слова. В популизма. Такива като него просто нямат отрезвяване. Язък…
Ангел Грънчаров каза: Отговорих в блога си, понеже тук не приема по-дълъг коментар. Отдолу трябва да се появи линк към моя отговор...
frog'n'roll каза: Това на Грънчаров не е за четене, а за лична му употреба или за приспиване. Ако и да има евентуални проблясъци, губят се из локумите.
Кое длъжностно лице ще се захване да чете такъв чаршаф? С институциите се говори кратко и ясно.
Иво, търпението Ви да се занимаете с цялото това нещо е възхитително. :)
ivo_isa каза: Не е търпение. Явно "не'ам нерви". Не мога да оставя някой да ръси недомислици, особено със самочувствието на гуру и то пред толкова обширна аудитория.
Ровейки се в нета, попаднах на това заглавие: “Има нещо много объркано в цялата образователна система, по-скоро не е едно нещо – много са”.
И понеже темата ми е болна, реших да почета. Тук авторът се оплакваше:
… Иде първият учебен ден. Написах нарочно Отворено писмо до госпожа Министъра на образованието, младежта и науката, ала до този момент, разбира се, реакция от медиите и институциите никаква – и никъде…
Е, казах си: Я да видя! Видях, прочетох и ще се съглася само с извода, че промяна трябва:
… Защото в огромния информационен поток, в който ние, съвременните хора, сме потопени, е безнадеждна работа някой да бъде натискан да поема, да знае и да смила все повече и повече информация. Ако съзнанието бъде претрупано, задръстено и запушено от каква ли не информация, ефектът върху това съзнание е направо разрушителен, да не говорим за това, че е просто безсмислен.
и цитата от Сенека:
За живота учим, не за училището
Всичко останало е или само плюнки по „системата”, общи приказки, глупави изводи и никакви конкретни предложения. Затова, Грънчаров, няма кой да ти отговори. Няма какво да се разисква.
А аз понеже не съм съгласен с изводите ти, ще трябва да се обоснова. Прилагам цитати от писмото ти в курсив.
Нека започнем с това:
... Там, където властва системата, оттам е прокуден животът (по Мамардашвили), там срещу живота се предприемат най-отчаяни опити да бъде съкрушен и умъртвен… Учениците някога наистина бяха “дисциплинирани” и учеха, но по принуда, под жестокия натиск от страна на пълновластните образователни инстанции, едва ли, обаче, защото са го желаели…
Не мога да схвана за коя система говориш. За системата като начин за подредба и осмисляне на нещата или за някаква репресивна система? Защото аз съм завършил средното си образование през 1980 г., висшето през 1989. Освен няколко проблеми с преподаватели, но на лична основа, проблеми със системата като цяло не съм имал. Всеки може да използва установените в обществото правила за лична саморазправа. Независимо от степента на „демократичност”. Системността е необходимо условие за подредба и свързаност на разглежданите обекти. Това се отнася и до обучението. Обучението е подготовка за живота. То трябва да е ефективно и да постига пълнота за възможно най-кратко време. Което, разбира се, не означава, че може да се компресира колкото искаме знание в колкото искаме кратки срокове.
Това се отнася и до управлението на всяка общност. Всеки член трябва да знае правата и задълженията си. Членовете които имат повече и по-тежки задължения и отговорности, имат и повече права. Техните права и отговорности не съвпадат и са несъпоставими с правата и задълженията на останалите.
… А учителите ни са поставени в ситуация, в която по никакъв начин не могат да защитят достойнството си: от тях се иска да бъдат крепители на една система, която души собствената им свобода…
Всеки който има достойнство може да си го защити. Кое и с какво по-точно „души собствената им свобода”? Така казано е само лозунг, подстрекателство.
… без коренни промени по посока на освобождаването на човешката енергия ситуацията ще става все по-безнадеждна…
Отново само си чешеш езика. Така си оставяш вратичка за да извърташ и да използваш моментни нагласи. Не обичам когато някой с много думи казва едно конкретно нищо. Това е демагогия. Човешката енергия може не само да бъде освободена, но и насочена. Ти каква посока предлагаш? Или няма значение, може и без посока? Тогава може вместо да съзидава, тази енергия да разрушава.
… всичко в днешното училище отдавна е демоде, отдавна е отговаря на съвременността и следователно трябва да отиде по дяволите…
Глупаво и безотговорно е да отприщиш бента, без да си помислил какви и върху какво ще са последствията. Това се прави от началото на „Прехода”. Благодарим!
… Това е техният интуитивен протест срещу една образователна система, която изобщо не зачита личността им, която не ги пита какво искат, какво им е потребно, в която някой друг е решил вместо тях тези неща. Една система, от която безвъзвратно е прокудена тъкмо свободата, първото условие на живота за човека…
… Днес учениците са съвсем други: не изпълняват, не искат да четат, не знаят какво искат, объркани са, лутат се, бездействат, правят много глупости. Ще си позволя да изразя в най-екстремна форма позицията си, за да се открои същината на цялата работа. Движещата сила на истинската промяна и на поврата в училището е тъкмо съвременният “анархистически настроен” и “нищо смислено не правещ” ученик, който обаче, с всичко което прави, показва, че повече няма да приеме диктата на едно наложено му против неговата воля образование…
… Изпълнителният и послушен ученик не може да стане личност. Ето защо онази система, която наистина не издържа под напора на живота, и която фабрикуваше само безличия, е отговорна за крещящия личностен дефицит в нашето общество, от който толкова си страдаме в годините на демократичния преход…
Учениците винаги са протестирали срещу нещата, които изучават в училище. Това разбира се не означава, че знаят какво им е потребно и, че имат право да избират… поне до 16 годишна възраст. Такива са правилата. След навършване на пълнолетие имат всички права разрешени за гражданите на републиката, но дотогава има ограничения свързани с запазване на здравето им и правилното им възпитание (да бъдат истински членове на обществото спазващи законите му).
Не са учениците тези, които ще решават какво да изучават и в какво ще бъдат възпитавани. Просто това право не е тяхно. Глупак е този, който ще ги подстрекава към неподчинение.
Да, личността трябва да бъде уважавана и това е необходимо особено тогава когато тя се формира, но това е всеобщо задължение! Всяко отклонение трябва да води до наказание.
… Ако ситуацията в българското образование не преживее колкото се може по-скоро действителен поврат към ценностите на автентичната свобода, то нашето общество е осъдено на бедност и на недостойно съществуване десетилетия напред… Училището трябва да бъде пространството на свободата и на свободния избор…
Хайде сега, дай определение за „автентичната свобода”!
Свободата като понятие не се отнася за обществото като цяло. Тя засяга личността. Една личност е свободна когато вътрешните и задръжки (скрупули) съответстват точно на външните ограничения наложени от обществото. Това е почти невъзможно за всяка личност в което и да е общество. Така, че не да „въвеждаме свобода в училището”, а правилно да възпитаваме подрастващите.
6 коментара:
wattie каза: Ох, занимаваш се с Грънчаров само, за да му чешеш крастата...
ivo_isa каза: Не, подразни ме! А и съм прав.
Хриси каза: Разбира се, че си прав! :) В блога на Блага се изказах относно въпросното писмо... но ще се повторя – Грънчаров просто е влюбен в думата "свобода", а и в думите изобщо.
По-скоро, в локумите. И в евтината слава, постигната покрай рафинираните слова. В популизма. Такива като него просто нямат отрезвяване. Язък…
Ангел Грънчаров каза: Отговорих в блога си, понеже тук не приема по-дълъг коментар. Отдолу трябва да се появи линк към моя отговор...
frog'n'roll каза: Това на Грънчаров не е за четене, а за лична му употреба или за приспиване. Ако и да има евентуални проблясъци, губят се из локумите.
Кое длъжностно лице ще се захване да чете такъв чаршаф? С институциите се говори кратко и ясно.
Иво, търпението Ви да се занимаете с цялото това нещо е възхитително. :)
ivo_isa каза: Не е търпение. Явно "не'ам нерви". Не мога да оставя някой да ръси недомислици, особено със самочувствието на гуру и то пред толкова обширна аудитория.
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар